Определение № 3853 от 23.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3853 гр. София, 23..1.2.25 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 2.24111.162.24 по описа за 2.24 година

Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 164-и състав, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Районен съдия: Гергана Недева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 62.24 по описа на съда за 2.24 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 14. ГПК.

Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. I и II КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. Р., ЕГН **********, с р е щ у У. Е. У. ЦРТ. (WIZZ AIR HUNGA RY ZRT.), чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република **********вписано в търговския регистър на У. (Orszagos Cegnyilvantarto es Ceginformacios Rendszer) под номер .1-1.-14.174, със седалище и адрес на управление 11.3 Byganewa, Koer utca 2/A B. ep.

II-V, представлявано от Йозеф Янош Варади, действащо в Република България чрез клон с фирма „У. Е. У. Ц. – клон България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 2..83.927, с която са предявени следните искове:

- За обявяване за недействителна разпоредбата на чл. 1 от сключения на 17..8.2.21 г. между страните трудов договор, респ. от трудовия договор от 17..2.2.23 г., в частта, с която се установява срочност на договора, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 68, ал. 4 от КТ във вр. с § 1, т. 8 КТ и чл. 8, ал. 1 КТ;

- За признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено от ответника със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - за възстановяване на ищецът на заеманата преди уволнението му длъжност;

- За осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 22 97.,82 лв. за времето, през което последният е останал без работа вследствие на 1 незаконното уволнение, за максималния период от 6 месеца, от 19..8.2.24 г. до 19..2.2.25 г.;

- За осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 7656,94 лв., дължима за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

Ищцата И. Г. Р., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младша стюардеса“ с код съгласно НКПД-2.11 5111 3..6, въз основа на трудов договор от 17..8.2.21 г., сключен за срок от 18 месеца, като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. На 17..2.2.23 г. страните сключили повторно на основание чл. 68, ал. 4 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ срочен трудов договор за определен срок – 18 месеца, който започнал да тече на 19..2.2.23 г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. Поддържа, че вторият договор следва да се счита сключен за неопределено време, тъй като към датата на сключването му не са съществували обективни причини, които биха могли да обусловят срочния му характер.

Поддържа, че клаузата за срок, фигурираща в Трудовия договор от 17..8.2.21 г., респ. – в трудовия договор от 17..2.2.23 г., противоречи на нормата на чл. 68, ал. 4 КТ. Оспорва правото на работодателя за прекратяване на ТПО на посоченото основание „с изтичане на определения срок“.

Ищецът твърди също, че клаузата от процесните трудови договори, съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона, евентуално – поради заобикаляне на закона. Излага съображения, че въз основа на сключените трудови договори и политика за възнагражденията на У. Е. ответникът е следвало ежемесечно да начислява и заплаща на ищеца (след като преди това удържи дължимите от последната здравноосигурителни и социалноосигурителни вноски и данък върху доходите) в срок до 1.-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат съответните суми, най-малко следните трудови възнаграждения и командировъчни пари: а) т. нар. „брутна заплата“ по чл. 5 , буква (точка) „а“ от трудовите договори, представляващо 1/12 от сбора от „основна (базисна) заплата“ и уговорените в съответния трудов договор допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, наричани от работодателя „брутни еднократни суми“; б) „секторно плащане“, в т.ч. т.нар. „секторен бонус“ – в размер на 2.,54 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. – 24,64 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 3.,8. лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 36,97 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от постъпване на ищцата на работа до 2...3.2.22 г. вкл.; в размер на 24 лв. за всеки изпълнен„стандартен сектор“, респ. – 2.,8. лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 36 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 43,2. лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от 21..3.2.22 г. до 2...5.2.22 г. вкл.; в размер на 28 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. – 33,7. лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 42 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 5.,6. лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от 21..5.2.22 г. до 2...3.2.23 г. вкл.; в размер на 34,16 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. – 41 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“, и 51,24 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“ и 64,69 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ през периода от 21..3.2.23 г. до датата на прекратяване на ТПО, представляващо възнаграждение по чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; в) командировъчни пари по раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищецът е бил член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс; и г) други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер (месечната комисионна в размер на процент от реализираните през съответния месец продажби на продукти на борда на самолети на У.

2

Е.) и допълнителни командировъчни нари (наричани във фишовете за работна заплата „DA“ (daily allowance), начислявани и изплащани в съответствие с вътрешните актове и политики за възнаграждение на ответното дружество. Поддържа, че ответникът следва да й изплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за времето в което е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение, за посочения в ИМ шестмесечен период, като твърди, че през процесния период е имала право да получава дневни командировъчни пари в размер на 55 евро, която сума следвало да се включи в базата при изчисляване на претендираното обезщетение.Претендира и обезщетение за забава върху търсеното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като посочва, че същото възлиза на сумата от 7 656, 94 лв. за периода от уволнението до датата на подаване на исковата молба в съда, като претендира и законната лихва върху същото от подаване на исковата молба в съда до окончателното му плащане.

Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на сторените по делото разноски.

С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 19. ГПК ответникът да бъде задължен да представи всички допълнителни споразумения към Трудови договори от 17..8.2.21 г. и 17..2.2.23 г. с изкл. на Анекс от 22..5.2.22 г.; Договор за обучение; потвърждения за удържан данък върху доходи от ТПО за 2.21 г., 2.22 г. и 2.23 г.; работните графици за периода от .1.1..2.22 г. до датата на прекратяване на ТПО; фишове за работна заплата от м. декември 2.21 г. и м. февруари 2.23 г.; Вътрешни правила (Политики) относно работната заплата в ответното дружество, приложими към процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът У. Е. У. ЦРТ. (WIZZ AIR

HUNGARY ZRT.) депозира отговор на исковата молба, чрез адв. Радослав Александров, с който оспорва исковете като недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна.

Оспорва твърденията за незаконност на уволнението като ги намира несъстоятелни.

Поддържа, че разликата между зимен (слаб) и летен (силен сезон) и по-малкото полети през зимния сезон представляват „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 4 във вр. пар. 1, т. 8 от ДР на КТ. Твърди, че клаузата за срочност на трудовия договор била валидна. Оспорва, че ищцата е продължила да работи след 19..8.2.24 г., като нейният последен работен ден бил на 1...8.2.24 г. При недействителност на клаузата на чл. 5 от трудовия договор поддържа, че „секторното плащане“ не следва да включва в базата за изчисляване на обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ. Поддържа, че страните са се договорили, че допълнителното и специфично „секторно плащане“ ще се заплаща за прелетени 3-ти и 4-ти сектор за деня, но няма да се дължи 1-ви и 2-ри сектор, тъй като трудът за тези сектори се покрИ. от основната заплата.

Поддържа, че приложените документи към исковата молба – обяснения на заплатите на кабинен екипаж; често задавани въпроси България; въпроси и отговори са ирелевантни към делото. Оспорва размерът на дневните да е 55 евро на ден. Оспорва, че при изчисляване размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се включат „секторно плащане“ за първи и втори сектори, както и за трети и четвърти сектор; „секторен бонус“; „дневни“ (командировъчни) по чл. 215 КТ; междинни данъчни корекции; комисионна; плащане за време на разположение; плащане за извънреден труд; плащане за нощен труд; бонус; плащане за нощен транспорт. Моли за прекратяване на настоящото производство като недопустимо, евентуално – за отхвърляне на исковете, като неоснователни по същество.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответника също прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Моли за задължаване на ищеца да представи в превод на български език Фиш за РЗ за м. юли 2.24 г. Моли за поставяне на допълнителни въпроси към вещото лице по ССчЕ. Прави искане по чл. 19. ГПК ищецът да бъде задължен да представи трудовата си книжка. Моли за допускане до разпит на свидетелите В. А. и Р. Х., при режим 3 на призоваване, на адрес гр. Варна, летище „Б. У. Е.“, за установяване на обстоятелствата около връчване заповедта за прекратяване на ТПО, последния работен ден на ищцата и че същата не е работила след 18..8.2.24 г. Моли от съда ищецът да бъде задължен да се яви лично и да даде обяснения по посочените в ОИМ въпроси.

Безспорни обстоятелства и такИ., които не се нуждаят от доказване:

Ищцата И. Г. Р. е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „младша стюардеса“ с код съгласно НКПД-2.11 5111 3..6, въз основа на трудов договор от 17..8.2.21 г., сключен за срок от 18 месеца, като във връзка с трудовите функции на длъжността изпълнявала международни рейсове като член на кабинния екипаж на оперирани от ответника въздухоплавателни средства. На 17..2.2.23 г. страните са сключили повторно, на основание чл. 68, ал. 4 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, срочен трудов договор за определен срок – 18 месеца. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 2243.а от 12..8.2.24 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице противоречие на клаузата от трудовия договор с повелителни правни норми, респ. – че е налице заобикаляне на повелителни правни норми.