Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1137 от 15.09.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 708/2025
Вид
Определение № 1137
Подписан
15.09.2025
В сила
15.09.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Закон за устройство на територията
  • чл. 192, ал. 7 · Закон за устройство на територията
  • чл. 193 · Закон за устройство на територията
  • чл. 193, ал. 9 · Закон за устройство на територията
  • чл. 32а · Правилник за вписванията

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500708 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 32а ПВп.

„ТОК ИНВЕСТ“ АД обжалва отказ на съдията по вписванията в СВп при РС – Сливница по негово заявление с вх. № 1415/20.06.2025 г. по описа на СВп при РС – Сливница за вписване в ИР на сключено между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД и „ТОК ИНВЕСТ“ АД допълнително споразумение от 11.04.2025 г. към договор за възмездно учредяване на право на преминаване и прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 23.08.2023 г., сключен между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД, с което допълнително споразумение „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД се заменя като страна по договора с „ТОК ИНВЕСТ“ АД.

Съдът, като се запозна с делото и с доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

За да постанови определение за отказ, съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт не подлежи на вписване, тъй като съгласно чл. 192, ал. 7 и чл. 193, ал. 9 ЗУТ на вписване по партидата на имота подлежат договора или заповедта, въз основа на които е учредено вещното право, а в случая не е налице ново обстоятелство, което следва да бъде отбелязано по партидата на имота.

Изводите на съдията по вписванията са правилни.

Представено е за вписване сключено между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД и „ТОК ИНВЕСТ“ АД допълнително споразумение от 11.04.2025 г. към договор за възмездно учредяване на право на преминаване и прокарване на отклонения от общите 1 мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 23.08.2023 г., сключен между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД, с което допълнително споразумение „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД се заменя като страна по договора с „ТОК ИНВЕСТ“ АД.

Видно от съдържанието на договора, сключен между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД и „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД, със същия е учредено на основание чл. 192 и чл. 193 ЗУТ сервитутно право в полза на „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД като собственик на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливница, изразяващо се в право на преминаване и прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливница, собственост на „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД.

Така учреденият сервитут е поземлен /личните сервитути не са уредени в българското законодателство, а доколкото е възможно с оглед свободата на договаряне да се уговори лично право в полза на собственика на един имот, предоставящо му възможност да осъществява определено въздействие върху друг чужд имот, това няма да доведе до възникването на сервитутно право, а в зависимост от това дали така уговореното лично право може да се разглежда като вещно право на ползване или не, ще е налице или разновидност на ограниченото вещно право на ползване, или специфично облигационно вземане; в случая обаче от волята на страните е видно, че е учредено вещно право в полза на титуляра „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ в качеството му на собственик на имот с идентификатор ***, а не поради негово лично качество, т. е. учредено е сервитутно право/.

Сервитутното право следва да се разглежда като предвидена и гарантирана от закона възможност за ограничено и специфично въздействие върху чужд недвижим имот (служещ имот), призната в полза на собственика на друг недвижим имот (господстващ имот), която възможност е обективно обусловена от съществуващата връзка между двата (господстващия и служещия) недвижими имота. Чрез реализирането на тази възможност, в резултат от осъществяването на определено, ограничено по своя обхват, но постоянно по своя ефект, въздействие спрямо служещия имот, се осигурява физически или се улеснява ползването на господстващия имот. Сервитутното право е следователно установен от законодателя модел на взаимодействие при ползването на два пространствено свързани помежду си недвижими имота. Ето защо сервитутното право е възможност, предоставена в полза на собственика на конкретно определен имот. Не може да съществува сервитутно право, без да е посочен конкретният имот, чийто собственик е титуляр на това право. Недвижимият имот, а не неговият собственик, следва да е конкретно определен. Посочването на господстващия и служещия имот е част от индивидуализацията на самото сервитутно право и се определя от неговата правна същност като ограничено вещно право върху чужд недвижим имот.

Титулярът на сервитутното право го упражнява в качеството си на собственик на господстващия имот, а не на някакво лично основание. Характерно за сервитутното право е неговата акцесорност към правото на собственост върху господстващия имот. Сервитутното право може да се притежава единствено от собственика на този имот, тъй като има обслужващо значение спрямо него. Именно акцесорният характер на сервитутното право го 2 отличава от останалите ограничени вещни права върху чужд недвижим имот. Проявление на акцесорния характер на сервитутното право е и обстоятелството, че при прехвърлянето на правото на собственост върху господстващия имот се прехвърля и сервитутното право, съществуващо в негова полза, без да е необходимо изрично посочване в този смисъл.

Сервитутното право, от своя страна, не може да се прехвърля отделно от правото на собственост върху господстващия имот. Прекратяването на правото на собственост върху господстващия имот води и до прекратяване на обслужващото го сервитутното право.

Съобразно гореизложеното с прехвърлянето на правото на собственост върху имот с идентификатор *** (господстващия имот) от „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД на „ТОК ИНВЕСТ“ АД е прехвърлено и учреденото сервитутно право в полза на този имот, като от момента на придобиването на правото на собственост върху имота титуляр на сервитутното право е „ТОК ИНВЕСТ“ АД в качеството на собственик на имота, а сервитутното право на „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД е прекратено. Поради това изобщо не е имало необходимост от сключването на допълнителното споразумение от 11.04.2025 г., но изборът на страните по него да го сключат не може да доведе до извод, че същото подлежи на вписване.

Оповестителното действие на вписването по отношение на новия титуляр на сервитутното право и противопоставимостта на придобитото от него право на трети лица са настъпили с вписване на нотариалния акт за продажба на недвижимия имот от „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД на „ТОК ИНВЕСТ“ АД, поради което интересът на „ТОК ИНВЕСТ“ АД е охранен.

Съобразно гореизложеното представеният за вписване акт не подлежи на вписване, поради което правилно съдията по вписванията е отказал да извърши вписването /вж. в тази вр. и ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК/.

С оглед изложеното определението за отказ да се извърши заявеното вписване следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.06.2025 г. на съдията по вписванията в СВп при РС - Сливница, с което по заявление с вх. № 1415/20.06.2025 г. по описа на СВп при РС Сливница, подадено от „ТОК ИНВЕСТ“ АД с ЕИК 206724126, е отказано вписване в ИР на сключеното между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД и „ТОК ИНВЕСТ“ АД допълнително споразумение от 11.04.202025 г. към договор за възмездно учредяване на право на преминаване и прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 23.08.2023 г., сключен между „АГРОБУРЕЛ“ ЕООД, „СЪН ЕНЕРДЖИ СН“ ООД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4