Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6785 от 15.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11064/2023
Вид
Решение № 6785
Подписан
15.04.2024
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 69, ал.2 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 6785 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110111064 по описа за 2023 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 2 973,52 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: ***********************************, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.09.2022 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 418,92 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 12.09.2022 г., сумата от 7,74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.02.2021 г. до 1

30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,51 лв., за периода от 01.10.2020 г. до 12.09.2022 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.10.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 51493/2022 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за изтекла 2 погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Р. В. В., редовно призован, не се явява, представлява се назначения му особен представител - адвокат С. Х., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от 3 него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 51493/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.

По делото от така подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, съдът не установи, ответникът да оспорва релевантния за спора факт по наличието на облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, поради което съдът приема този факт за доказан.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на 4

ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период, както и ЗЕ и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн.ДВ, бр. 25/20.03.2020г.

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище, за процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. не е осигурен достъп до имота, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61,т.6.5 от НТ. По делото са приети и протоколи за неосигурен достъп /л.79 и л.80 от досието по делото/. В имота са монтирани четири отоплителни тела, съответно четири топлоразпределители. Установява се, че в имота се ползва топла вода и е начислена топлинна енергия за подгряване на топла вода в периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и поради липса на отчет на водомерите, поради неосигурен достъп, разходът се изчислява на 1 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от НТ. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 128,40 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда от 19.09.1991г., като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната 5 инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Вещото лице е установило, че по прогнозни данни формираната главница за отопление на имота, в т.ч. сградна инсталация и БГВ възлиза на сумата от 2780,55 лева. При изготвяне на изравнителните сметки, за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. е установена и сума за доплащане в размер на 550,45 лева, а именно за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. сума за доплащане в размер на 492,53 лева, а за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г. сума за доплащане в размер на 57,92 лева. Преди подаване на иска вещото лице е констатирало отчетени плащания от 26.05.2022г. в общ размер на 359,17 лева, с които са погасени 250,00 лева главница и 58,54 лева лихва по обща фактура от 31.07.2020г., съответно 45,63 лева главница и 5,00 лева за дялово разпределение, за периода от м.08.2019г. до м.01.2021г., като е посочено, че сумите са приспаднати преди подаване на иска и с тях не следва да се намалява процесното задължение. Крайната сума за главница за отопление на имота след изравняване е изчислена на сумата от 2973,52 лева. На ответника са начислени и такси за дялово разпределение в размер на 7,74 лева. Изчислена е мораторна лихва върху главницата за отопление на имота от 418,91 лева, за периода от 15.09.2020г. до 12.09.2022г., а 6 върху главницата от 7,74 лева, в размер на 7,29 лева, за периода от 01.10.2020г. до 12.09.2022г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./, а след м.03.2020г. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, обн.ДВ, бр. 25/20.03.2020г. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна 7 инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочените наредби установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал достъп до имота през процесния период, а доказателствената тежест е негова. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в процесния период не е осигурен достъп до апартамента.

Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на водомера на топлата вода вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В случая не е осигурен достъп. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик 8 на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл.

180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност.

Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.