Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 27.07.2020, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 70/2019
Вид
Решение № 97
Подписан
27.07.2020
В сила
05.12.2022
Състав
ЛИЛИЯ МАРКОВА РУНЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 70 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

П.С.П., С.С.П., действащ към датата на подаването на исковата молба като непълнолетен със съгласието на своята майка М.Л.П., а понастоящем вече пълнолетен и Ц.М.П., действащ към датата на подаването на исковата молба като малолетен чрез своята майка и законен представител М.Л.П., а понастоящем вече непълнолетен, действащ с нейно съгласие, са предявили срещу „Б.” АД обективно и субективно съединени частични искове за плащане на следните суми: сумата от 26000 лв., претендирана от всеки от ищците, представляваща част от сумата от 120000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на всеки от ищците неимуществени вреди – страдание поради смъртта на техния брат П.С.П., настъпила при ПТП, настъпило на 28.04.2015 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата настъпило ПТП, механизмът на което е подробно описан в исковата молба, при което починал братът на ищците, който пътувал в л. а. „Фолксваген Поло“, управляван от Н. А.П.. Подробни твърдения за търпяното от ищците страдание като интензитет с оглед близката връзка между тях починалия им брат са изложени в исковата молба. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача Н. А.П.. За ПТП било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която Н. А.П. бил признат за виновен в извършване на престъпление. Тъй като относно управлявания от Н. А.П. автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите частични искове.

Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ

/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Излага доводи за неоснователност на исковете поради това, че ищците не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претендираните вреди от ПТП. Прави искане съдът при постановяване на решението да съобрази разпоредбите на § 95 и § 96 КЗ. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на починалия поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила на 06.01.2016 г. присъда № 38 по н. о. х. д. № 499/2015 г. по описа на ОС – Враца, която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Н. А.П. е виновен в това, че на 28.04.2015 г. около 16:50 ч. на главен път Е-79 на км. 169.000 между селата Л.и Р., общ. М., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. №

ВР 5140 ВН, негова собственост, е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е управлявал със скорост от103 км./ч. при законоустановена такава извън населено място от 90 км./ч., и чл. 43, т. 1 и т.

4 ЗДвП, като е предприел маневра изпреварване при намалено разстояние на видимост, ограничено от десен завой и при изрична забрана за изпреварване, установена с пътен знак ”В-24“ и при невъзможност да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, с което е допуснал причиняването на смърт по непредпазливост на Л.С.П., починал на 28.04.2015 г. – престъпление чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1 НК.

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 28.04.2015 г. около 16.50 ч., при облачно време, мокър асфалт (след дъжд) в района около 169.000 км. На главен път I-1 Е-79 между селата Л.и Р., със скорост около 103 км./ч. в посока от гр. С. към гр. М. се движел лек автомобил „.Фолксваген Поло“ с регистрационен номер ВР 5140 ВН, собственост и управляван от Н. А.П.. В зоната на десен завой и при наличие на изрична забрана за изпреварване - наличие на хоризонтална и вертикална маркировка, П. предприел маневра за изпреварване на движещата се пред него колона от четири автомобила. По време на изпреварването и излизане от завоя П. видял насрещно движещи се автомобили и възприемайки ги като опасност от евентуален сблъсък, направил опит да се върне в лентата си за движение. В резултат обаче на високата скорост и рязкото завъртане на волана, същият загубил контрол върху автомобила, ударил се с предна челна част в стоманената предпазна ограда, намираща се в дясно на платното за движение, в резултат на което автомобилът се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка. При това завъртане автомобилът навлязъл в насрещната лента и с дясната си част се ударил в лявата челна част па влекач марка „Волво“ с peг. № СА 5410 XT, след което лекият автомобил се установил на място. На предна дясна седалка в лекия автомобил пътувал пострадалият Л. С.П., който към 23.15 часа на същата дата - 28.04.2015 г., починал в болнично заведение. Установява се също, че автомобилът „Фолксваген Поло“ е произведен през 1998 г. и всички седалки на същия са оборудвани с триточкови обезопасителни колани. Установява се още, че при ПТП пострадалият Л.

С.П. е получил тежка черепномозъчна травма изразяваща се в контузия на мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и напречно счупване на костите на черепната основа, което е довело до развитието на мозъчен оток с вклиняване и разстройство функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък, което е и непосредствената причина за смъртта. Тежките травматични увреждания, локализирани в областта на главата, са с дясна локализация. В протокола за оглед на местопроизшествие е отразено, че преден десен колан е изтеглен и срязан /но това не показва нарушена изправност, а показва, че е бил технически изправен и при удара е блокирал удължаването си/.

При този механизъм на пътно-транспортното произшествие може да се приеме, че пострадалият Л. С.П. в момента на произшествието е бил с поставен обезопасителен колан, който в конкретния случай не е изиграл никаква защитна роля. Тежките травматични увреждания, причинили смъртта на Л. С.П., са причинени от контакт е части на деформираното автомобилно купи, като главата на пострадалия се е ударила в деформиращите се и навлизащи в този момент към купето десни части на същото – таван, рамка на врата, колонки и др. Уврежданията на главата при този механизъм на произшествието могат да се получат и при наличието или липсата на поставен колан от контакт с деформираните части на автомобилното купе, тъй като движението на главата не се ограничава от колана. Наличието на поставен такъв по никакъв начин не би предотвратило получаването на уврежданията и настъпилия по-късно смъртен изход в случая.

От заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: Непосредствено след травмата /съобщението за смъртта на брата Л. С.П./ ищците са изпаднали в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната симптоматика, като при С. и Ц. симптомите са придобили необратим характер поради невъзвратимата загуба, те са придобили хроничен ход като са се задълбочили. Към настоящия момент персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на, тревожност, анхедония и дистимен тон на настроението на фона на значително снижен фрустрационен толеранс. В същото време са налице белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи. При С. и Ц. са налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се във свръх ценностна фиксация върху психотравмата. При С. е налице травматичен стрес с последваща дезорганизация на личността, внезапно постъпване на силно противоречаща на предполагаемия свят информация, която не се поддава на опровергаване или илюзорно изкривяване - в случая смърт на близък - няма причина за обяснение и не може да се обясни.

Наблюдава се стремеж към рационализация, параадаптабилна по своя характер - с действията си се стреми да заеме мястото на брат си, на мъжа в семейството. Има данни за депресивитет, свъхценностно фиксирана върху психотравменото изживяване, социално изолация, дефицит от доверие, анхедония, което допълнително възпрепятства формирането на социален и сексуален идентитет в период на възрастова криза - пубертет. Наблюдава се емоционална притъпеност, отчужденост, тревожност и изразен депресивитет. При Ц. е налице травматичен стрес, изразяващ се в изразен депресивитет, повишена тревожност, социално изолация. Показва изразен депресивитет, социална изолация, тъга. Наблюдава се емоционална притъпеност, отчужденост/оттегленост. При П. също е налице травматичен стрес /с характеризиращите го белизи, описани по-горе/, но поради добрите адаптивни способности при него той не е довел до дезорганизация на личността и социална дисфункция. Шоковите реакции (каквито са налични и при тримата братя) се проявяват в относително кратък перод от време, но оставят дълготрайни следи, напр. от 4 до 7 години след инцидента потърпевшите са по - депресивни, мнителни, подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни, страдат от фобии и повишена междуличностна чувствителност. Такива лица имат по-ниска оценка на психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен с повече неприятности, имат затруднения в общуването и преживяват по-голямо отчуждение.

Те са податливи на по-голям риск от преждевременна смърт от различни заболявания. Прогнозата при травматичния стрес няма положителен знак, може да продължи над 20 години. Горепосочените състояния /душевни страдания/ на П., С. и Ц.М.П. безспорно са във връзка със смъртта на брат им.

От показанията на свидетелите се установява следното: Свид. Г. установява, че след ПТП видяла ищците, те били шокирани от новината за смъртта на брат си, не очаквали да чуят такава новина. И тримата били в добри отношения с барт си, били задружни, помагали си един на друг, Л. водел по-малките братя на училище, живеел заедно с тях. След смъртта на брат им поведението на ищците се променило - те се затворили в себе си, усещало се, че брат им им липсва много. Свид. Р. установява, че П.С.П. сравнително скоро разбрал за съществуването на братята си - през зимата на 2014-та година и споделял със свидетеля, че е много щастлив, че има братя, че много радушно са го приели в семейството, ходел при тях за празници, тепърва откривал семейството за себе си и бил много радостен. Споделял, че брат му Л. искал неговото мнение по житейски въпроси. След смъртта му ищецът станал затворен, споделил, че брат му е починал и личало, че това му тежи. Свид. Н. установява, че при ПТП Л. С.П. пътувал в автомобила с поставен обезопасителен колан.

Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника относно управляваното от Н. А.П. МПС.

Установява се от представеното удостоверение за родствени връзки, че ищците са братя на П.С.П..

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главните искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди: