Решение № 812 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330201168 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-001554/25.10.2022 г. на Началник РУ 01 Пловдив, с което на С. Б. И., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. П., №*, вх.*, ет.*, ап.** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И. чрез своя повереник моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание. Редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с упълномощения повереник.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на НП.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 04.09.2022 г., около 02: 42 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Димитър 1

Талев“ до № 75, служители на Първо РУ при ОД МВР – Пловдив сред които и свидетеля Р. Ш., спрели за проверка движещия се по същата улица лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № *******, управляван от жалбоподателя И.. При проверката било установено, че МПС с рег.

№**********, собственост на И., не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.

Регистрацията на МПС с рег. №******* била прекратена служебно на 03.08.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след получаване уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Ето защо на същата дата свид. Ш. съставил срещу жалбоподателя И.

АУАН серия GA № 622339 за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. На основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено и поради съмнение за извършено престъпление била образувана предварителна проверка по преписка № 432 ЗМ-558/2022г. по описа на 01 РУП при ОДМВР – Пловдив и прокурорска преписка № 10313/2022г. по описа на РП – Пловдив.

След произнасяне на прокурор при РП - Пловдив с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 18.10.2022 г., материалите били изпратени по компетентност на началника на 01 РУП при ОД МВР – гр. Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Р. Ш., разпитан като свидетел в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, копие от сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обяснения от С. И., справка за собственост на МПС, справка за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че са налице данни за извършено от жалбоподателя И. от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал собственото си МПС, без същото да е било регистрирано по надлежния ред.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. За да 2 бъде извършено виновно то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата релевантни за нарушението.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. По делото не се доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. Доколкото липсват доказателства за знание от страна на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация, то жалбоподателят, нито е можел да предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Още повече по делото се установи, че автомобилът бил с регистрационни табели, а също така и жалбоподателят е разполагал с талон за регистрацията му.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят И. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Останалите доводи за незаконосъобразност на НП настоящата инстанция не споделя. В принципен план следва да се посочи, че законосъобразно е определена административната санкция, която следва да понесе нарушител допуснал нарушение, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая в нормата на чл. 175, ал.3, пр.1 е предвидена една кумулативна санкция, включваща две наказания, поради което не е налице хипотеза на наказване два пъти за едно и съща нещо.

Наложените наказания са в минимален размер, поради което не подлежат на промяна от съда. По отношение на изразеното в съдебно заседание възражение, че тъй като заповедта на министъра е била издадена от предишен министър на вътрешните работи, а не от министъра назначен към момента на извършване на нарушението, поради което и същият не разполагал с представителна власт, настоящия съдебен състав счита за неоснователно. В случая следва да се има предвид чисто теоретичната доктрина на правото, касателно министър като правен субект и неговите правомощия. Министрите 3 са еднолични ръководители и провеждат държавната политика в съответните области. Министрите са еднолични органи със специална компетентност. В изпълнение на своите задължения те издават заповеди, правилници, наредби и инструкции. Според тълкуването на нормата на чл. 115 от Конституцията на Република България актовете на министъра имат подзаконов характер и са административни актове; имат общодържавен характер; действат на територията на цялата страна, в определен отрасъл или област на държавната дейност; действието им се разпростира върху подчинените им органи; по принцип нямат обратна сила освен ако няма изрична разпоредба. Действието на административните актове може да бъде прекратено или при тяхната изрична отмяна, или при приемането на акт от по-висока степен, който преурежда по друг начин съответните обществени отношения или с изтичането на определен срок. В тази връзка и при липсата на тези условия, дадения административен акт продължава действието си. Действието на оправомощителната заповед на министъра на вътрешните работи не се прекратява със смяна на физическото лице заемащо длъжността „Министър“.

В конкретния случай няма данни да е издадена нова заповед с която се преустановява действието на цитираната по-горе заповед, още по-малко пък е налице и приемането на акт от по-висока степен, който да преурежда по друг начин тези обществени отношения. В заповедта на министъра не е упоменат и срок, с изтичането на който да се преустанови нейното действие.

Следователно следва да се приеме, че заповедта на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021г., въз основа на която Началника на 01 РУП при ОДМВР - Пловдив придобива правомощията да издава наказателни постановления по Закона за движение по пътищата е актуална и нейното действие не е било отменено, поради което и съвсем правилно Началника на 01 РУП е издал по надлежния ред обжалваното НП.

С оглед този изход на делото принципно жалбоподателя би имал право на разноски по силата на чл. 63д ЗАНН, но такива не се претендират, а и липсват доказателства да са направени. Поради това и не се присъждат такива.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001554/25.10.2022 г. на Началник РУ 01 Пловдив, с което на С. Б. И., ЕГН ********** от гр. В., ж.к.

П., № *, вх.*, ет.*, ап.** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

4

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. 12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5