Определение № 30778 от 23.11.2017, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София, 23.11.2017 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10838 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена от Т.Н.Н. срещу „ДМА И.АрС“ искова молба, в която се твърди, че е наследник на А.Х.А., починал при работа като специалист в ответното дружество. „ДМА И.АрС“ не изпълнило задължението си по договора да сключи застраховка „Живот, здраве и злополука“ на А.А.. Поради неизпълнение на това договорно задължение ищцата търпяла вреди, изразяващи се в невъзможността да получи обезщетение по застрахователното правоотношение в размер на 200 000 лева, на каквато сума възлизали обичайните застрахователни покрития по застраховки „Живот, здраве и злополука“.

При така изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от ищцата, поради неизпълнение на задължение на ответника да сключи в полза на наследодателя й А.Х.А. договор за застраховка „Живот, здраве и злополука“.

Считано от 10.01.2015 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

С писмо от 20.12.2012 г. Дания е уведомила Комисията за решението си да прилага съдържанието на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (ОВ L 79, 21.3.2013 г., стр. 4).

В случая съдът е длъжен да извърши проверка за своята международна компетентност да реши спора със сила на присъдено нещо, обезпечаваща стабилността и легитимността на постановения във връзка със съответния спор съдебен акт. Съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Не се спори, че в случая ответникът е дружество, регистрирано съгласно правото на Кралство Дания и е със седалище в тази държава. Съгласно член 63 от регламента, търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното:а) седалище по устав, или б) централно управление, или в) основно място на стопанска дейност, а по отношение на Обединеното кралство и Ирландия „седалище според устройствения акт“ означава седалището по регистрация или когато няма токова седалище, мястото на вписване или, когато няма такова място, мястото, съгласно чието право е създадено. Тази обща разпоредба обосновава компетентност на съда в Кралство Дания.

Съгласно чл. 7, § 2 от Регламента, срещу лице с местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Вредоносното събитие, с оглед обстоятелствата, описани в исковата молба е настъпило на територията на Кралство Дания, доколкото се твърди това да е мястото, в което ответникът е дължал изпълнение на задължението си за сключване на застраховка „Живот, здраве и злополука“, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да разгледа предявения иск нито на основание общата компетентност по чл. 4, нито на основанието на специалната компетентност по чл.

7 от Регламент (ЕС) 1215/2012.

Така мотивиран и на основание чл. 28, § 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, съдът О П Р Е

Д Е Л И:

ПРОГЛАСЯВА, че българският съд не е компетентен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

СЪДИЯ: