Решение № 4409 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4409 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100507731 по описа за 2024 година установи следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците Д. М. С. и М.М.Д. срещу Постановление от 18.04.2024 г. за отказ да се прекрати изпълнително дело № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790. Жалбоподателите поддържат, че взискателят е инициирал заповедно производство, в което жалбоподателите са възразили за част от претендираните суми и са признали дължимостта на сумите, за които впоследствие СРС издадал изпълнителен лист. Поддържат, че всички признати вземания са погасени преди иницииране на изпълнителното производство – чрез банков превод от 18.04.2023 г.

Заявяват, че непогасени към взискателя са само разноските във връзка със снабдяването с изпълнителен лист, но изпълнителното дело не е образувано за тях. Предвид изложеното жалбоподателите искат от съда да бъде отменено постановлението на ЧСИ Р.М. за отказ да се прекрати изп.д. № 20247900400793. Претендират разноски.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за недопустима, доколкото самите длъжници са признали, че не са изцяло изплатени сумите по изпълнителния лист. Евентуално поддържа, че жалбата е неоснователна, защото длъжниците не са посочили във вносната бележка какво заплащат, поради което основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД са изцяло погасени разноските, лихвите и част от главницата. Поддържа, че към датата на плащането е имало непогасена главница в размер на 73,99 лева, за която 1 именно е инициирано изпълнителното производство. Претендират се разноски.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Р.М. излага, че жалбата е неоснователна поради това, че в основанието на вносната бележка не е посочено, че се погасяват тъкмо дължимите главници и лихви. Намира, че в случая с плащането е извършено погасяване в следния ред: разноски, лихви, главница. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като задължението не е изцяло заплатено преди образуване на изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.д. № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М., намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.

436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на съдебен контрол.

От представения препис от изп.д. № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М. се установява следното:

В полза на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на 20.02.2024 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно този изпълнителен лист всяка от длъжниците Д. М.

С. и М.М.Д. е осъдена да заплати разделно на „Топлофикация София“ ЕАД: сумата от 847,44 лева, представляваща 1/2 част от цена на доставена топлинна енергия през периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,32 лева, представляваща 1/2 част от цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - по 37,22 лева.

Производството по изп.д. № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 27.03.2024 г. въз основа на молба на „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 20698/27.03.2024 г., в която е посочено, че към 18.03.2024 г. остатъкът от дължимата сума по горепосочения изпълнителен лист възлиза на 73,99 лева, представляваща главница, както и законната лихва за забава върху тази сума.

На 28.03.2024 г. до длъжниците Д. М. С. и М.М.Д. са изпратени съобщения, че е образувано изпълнително производство срещу тях.

С молба с вх. № 24079/12.04.2024 г. двете длъжници са възразили, че сумите, за които е образувано изп.д. № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М., са погасени преди образуване на изпълнителното дело, поради което са поискали последното да бъде прекратено. Приложено е копие на вносна бележка от 18.04.2023 г. за внесена сума в размер на 1796,30 лева с основание „плащане призната част чгрд 64968/22 г. 60 св СРС “.

2

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал на 17.04.2024 г. становище, с което е оспорил твърдението, че дължимите суми са изцяло погасени. Поддържа, че е налице само частично изпълнение. Предвид това становище ЧСИ Р.М. е отказала да прекрати изп.д. № 20247900400793.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство подлежи на прекратяване, ако длъжникът представи писмо от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая по делото е представено само копие от вносна бележка, предхождаща датата на образуване на изп.д. № 20247900400793. Въпреки това от изявленията на „Топлофикация София“ ЕАД, направени в молбата за образуване на изпълнителното дело и в становището по възраженията на длъжниците, може да се направи извод, че взискателят не оспорва да е получил плащане в размер на 1796,30 лева преди иницииране на изпълнителното дело. Спорното между страните по делото е какво е било погасено с посочената сума от 1796,30 лева.

Настоящият състав счита, че от вписаното основание във вносната бележка може да се заключи, че длъжниците са изразили воля да погасят дължимите към „Топлофикация София“ ЕАД главници и законни лихви върху последните, дължими до датата на плащането. Аргументите за това са следните:

Процесното плащане е извършено на 18.04.2023 г., в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 64968/2022 г. на СРС, 60 състав, инициирано от „Топлофикация София“ ЕАД. Този извод следва от обстоятелството, че заповедното производство е образувано през 2022 г., а изпълнителен лист е издаден от заповедния съд на 20.02.2024 г. – след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК започва със заявление на кредитора. Ако са налице законовите предпоставки, съдът уважава заявлението и издава заповед за изпълнение. Последната се връчва на длъжника, като му се указва, че в едномесечен срок от получаването може да възрази срещу претендираните суми, респ. да погаси задълженията и да представи доказателства за това. В случай че постъпи възражение заповедният съд дава указания на кредитора заявител да предяви установителен иск и не издава изпълнителен лист. При условие че длъжникът възрази, че е платил и кредиторът не оспори плащането, съдът обезсилва заповедта за изпълнение и отново не издава изпълнителен лист. А ако възражения не последват заповедта за изпълнение се стабилизира и заповедният съд издава изпънителен лист за всички посочени в нея суми.

В настоящия казус съдът не разполага с книжата по заповедното производство. Въпреки това от изявленията на страните става ясно, че посочените в изпълнителния лист от 20.02.2024 г. главници и лихви не са оспорени чрез възражение от страна на настоящите жалбоподатели. В този смисъл жалбоподателите конклудентно са признали съществуването тъкмо на 3 тези вземания.

От друга страна, взискателят „Топлофикация София“ ЕАД не оспорва твърдението на жалбоподателите, че в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 64968/2022 г. по описа на СРС, 60 състав, са били включени главници и лихви, дължими за други времеви периоди. Взискателят не оспорва, че срещу тези други вземания е постъпило възражение от жалбоподателите. Съобразявайки това обстоятелство и тълкувайки основанието, вписано във вносната бележка от 18.04.2023 г., съдът приема, че плащането е било насочено към погасяването на неотречените главници и лихви, за които впоследствие е издаден изпълнителен лист от 20.02.2024 г. по ч.гр.д. № 64968/2022 г. на СРС, 60 състав.

Независимо от горното следва да се посочи, че към 18.04.2023 г. всяка от длъжниците е дължала следните суми: по 847,44 лева – главница топлинна енергия, 14,32 лева – главница за дялово разпределение, 37,66 лева – общ размер на дължимата законна лихва върху горепосочените главници за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 28.11.2022 г. до 18.04.2023 г. Тоест към 18.04.2023 г. всеки от жалбоподателите е дължал на „Топлофикация София“ ЕАД по 899,42 лева (847,44 + 14,32 + 37,66 = 899,42).

Към 18.04.2023 г. съвкупно за главници и лихви жалбоподателите са дължали на взискателя сумата от 1798,84 лева (899,42 х 2 = 1798,84).

След като на 18.04.2023 г. жалбоподателите са заплатили на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1796,30 лева, то са останали непогасени главници в размер на 2,54 лева (1798,84 – 1796,30 = 2,54). Съдът приема, че не са изцяло погасени главниците, защото предложеното изпълнение от 1796,30 лева не е било достатъчно да погаси всички задължения, избрани за погасяване от длъжниците. Поради това по арг. от чл.

76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че погасяване е извършено изцяло на всички дължими към 18.04.2023 г. лихви и частично на дължимите към тази дата главници.

Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М. действително е имало непогасени главници в размер на 2,54 лева, дължими съгласно изпълнителен лист № 4726/20.02.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 64968/2022 г. по описа на СРС, 60 състав. Поради това частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото само взискателят има право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт.

Взискателят е претендирал разноски от 100,00 лева. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, не са провеждани открити съдебни заседания, а юрисконсултът е изготвил само писмено становище по постъпилата частна жалба, то на „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 лева.

4

Всеки от жалбоподателите следва да бъде осъден да понесе половината от така присъдените разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 31581/22.05.2024 г., подадена от Д. М. С. и М.М.Д. срещу Постановление от 18.04.2024 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20247900400793 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790.

ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ******* сумата от 25,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ******* сумата от 25,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5