Определение № 1336 от 24.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1336 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244400500624 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.248 от ГПК.

С определение №2562 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело №444/2024г. по описа на РС – гр. Плевен, е оставил без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 за изменение на Решение №456/16.04.2024г. по гр.д.№444/2024г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв.Х. М. от САК. В нея се твърди, че предвид представените доказателства и признанието на лицето за доходите му, не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ поради материална затрудненост на ищеца.

Доколкото са налице данни, опровергаващи твърдението за материална затрудненост, то съдът е следвало да задължи ищеца да докаже предпоставките за искането си по аналог на процедурата по освобождаване от държавни такси и разноски. Това е така, тъй като с допускане на искането за присъждане на безплатна правна помощ, се постига именно ефектът на освобождаване от разноски за водене на съдебно производство. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. В настоящия случай делото е без фактическа и правна сложност. Предявен е установителен иск, като са ангажирани само 1 писмени доказателства и са упражнени класически институти на материалното право. Делото е приключило без събиране на гласни доказателства и при неявяване на пълномощника на ишеца. Заявява също, че настоящото дело е заведено при злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.

Твърди, че на ищцовата страна не се дължат разноски за настоящото производство, тъй като е инициирано в условията на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Ищецът е подал три искови молби срещу дружеството с една единствена цел: да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Счита, че е могъл да защити правата си и по трите кредита с подаване само на една искова молба.В заключение моли да се постанови определение, с което да се остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, чрез процесуалния й представител – адв.Д. М.. В него се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърди, че ищцата е освободена от внасяне на държавна такса пред Плевенски районен съд, като материално затруднено лице, което кореспондира и с основанията по чл.38 от ЗА. Също така счита, че няма злоупотреба с правото на иск, а още по-малко прекомерност или несъответствие на адвокатското възнаграждение, доколкото жалбоподателят е договорил същият размер със своя адвокат, цитира множество съдебни решения, в които се приема подкрепа на неговото становище. Моли да се остави без уважение депозираната жалба.

Окръжният съд, като съобрази доводите на страните, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмичен срок от връчване на съобщението до процесуалния представител на ищеца, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав нееднократно в своите актове е застъпвал еднозначно конкретна позиция по поставените с въззивната жалба въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл.38. ал.1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и 2 съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист, т.е. възможността за осъществяване на безплатна правна помощ се отнася само до конкретно посочените хипотезите. Посочените три групи лица обхващат случаи на предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие единствено на физически лица.

В своята трайна практика ВКС е приел, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1 - т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ /Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 917/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК/. В случая, по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което ищцата в първоинстанционното производство е упълномощила адв. Д. В. М. от АК-Пловдив да я представлява, в който е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Ето защо съдът счита, че не е задължение на съда да изследва наличието на материална затрудненост, т.е. предпоставката по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, още повече, че с представената пред него декларация по чл.83 ал.2 от ГПК ищцата е декларирала съвсем други данни от твърдените във въззивната жалба и съответно е освободена от внасяне на д.т.

Въззивният състав отчита и настъпилите изменения в съдебната практика относно задължителността на чл.38 ал.2 от ЗА. В своите актове Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева; Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д.

№ 1908/2022 г. на ВКС, І т. о. и редица други ВКС изрично приема, че съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд е прието, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на 3 адвокатски услуги. Преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА , препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В рамките на тези указания и предвид задължителния характер на решението по приложение но общностното право, по силата на чл.633 от ГПК, въззивният състав, счита, че Плевенски районен съд е определил дължимото възнаграждение на адв.М., съобразявайки невисоката фактическа и правна сложност на делото и извършените от него процесуални действия по защита и реализиране на правата на неговата доверителка. Същият е подал искова молба, молба за освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 от ГПК, а в последствие и становище и бележки по същество на спора. Сега е изготвил и писмен отговор по частната жалба. В тези документи, отразява и процесуални действия са налице конкретни изложени факти, техния правен анализ, посочена съдебна практика, анализ на действащата национална и международна уредба на отношенията, формирани между страните. Заявеният иск е с цена 2139.47лв. и е уважен изцяло. Ето защо и изводът на районния 4 съд, че възнаграждението следва да се определи в рамките на минималния размер от 400лв. е изцяло правилен. С оглед обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да бъде определено в размер на 480,00 лв.

По отношение злоупотребата с право на иск и възможността за подаване на отделни искови претенции следва да се посочи, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което и предявяването на иск поначало е правомерно.

Предявяването на иск е неправомерно, само ако е недобросъвестно и съставлява злоупотреба с право. То е недобросъвестно, когато ищецът знае, че няма нарушено право, но предявява иск с цел да причини вреди или други неблагоприятни последици на насрещната страна или когато се осъществява с цел да се извлече някаква облага от това. /Решение № 260514/21.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 6572/2019 г. по описа на СГС/. В настоящия случай, предявеният от ищцата иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл.11 от процесния Договор за потребителски кредит, представляваща неустойка е уважен от съда, т.е. налице е нарушено право и в този смисъл, поведението на ищцата не е недобросъвестно и не съставлява злоупотреба с право. Страната, за която нищожната клауза създава задължения, може да реализира правата си само по съдебен ред, след като между страните не е постигнато съгласие за нейната отмяна. Воденето на множество дела между същите страни, търсейки реализиране на права, произтичащи от различни правоотношения, е допустимо, независимо от наличието на сходност на подлежащите на изследване релевантни факти. Поради това и Плевенски районен съд не е приел искането за съединяване на производствата и по други дела, с това по настоящето.

Съдът е съобразил, че е налице осъществената правна помощ от адвоката на същия ищец по множество идентични спорове, инициирани в отделни производства и макар и споровете да произтичат от правоотношения по различни договори, те не се отличават със специфики и професионалната работа по тях може да бъде извършвана общо, но с оглед воденето им по различни дела е дължимо възнаграждение на адвоката по всяко от тях с аргумент от чл.81 от ГПК.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено определение №2562 от 5

24.06.2024г., постановено по гр.дело №444/2024г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е оставил без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 за изменение на Решение №456/16.04.2024г. по гр.д.№444/2024г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.278 вр. с чл.271 от ГПК определение №2562 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело №444/2024г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е оставил без уважение искането на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 за изменение на Решение №456/16.04.2024г. по гр.д.

№444/2024г. по описа на ПлРС в частта за разноските, като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6