Акт от 07.05.2021, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 20 гр.Русе, 07.05.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева и прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 241 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

С влязло в сила определение от 11.01.2021 г. жалбата на Н.С. ***, действащ и в качеството на ЕТ „НиСи-Н.С.“, с ЕИК *********, против заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, с която, считано от 30.04.2020 г., е допълнена заповед № РД-01-757/21.03.2020 г., изменена и допълнена със заповед № РД – 01-908/10.04.2020 г. и заповед № РД-01-970/27.04.2020 г., като в т.1 след текста „-забрана за употреба на алкохол в границите на градската градина и/или парка“, е допълнен текста: “-забрана за движение на всякакви превозни средства, както и атракционни влакчета, велорикши, екоскутери и др., с изключение на детски колички, както и велосипеди, тротинетки и др., управлявани от деца“, е оставена без разглеждане като производството по делото е прекратено в посочената част.

След влизане в сила на това прекратително определение и предвид извършеното в съдебно заседание на 10.06.2020 г. оттегляне на иска за обезщетение за имуществените вреди от този административен акт и иска за лихвата върху тази главница, предмет на производството по делото остава предявеният от Н.С. *** иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение в размер на 1 стотинка за претърпените от ищеца неимуществени вреди от същия общ административен акт на кмета на Община Русе, изразяващи се в изпитаните отрицателни емоционални изживявания (бил стресиран, загубил съня си, изпитвал страх от натиск от държавни служители и усещане на проявено спрямо него несправедливо отношение) съгласно направеното уточнение с молба с вх. № 1626/28.05.2020 г. по присъединеното адм.д. № 255/2020 г. по описа на АдмС-Русе, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихвата върху посочената главница за периода от 30.04.2020 г. до 04.05.2020 г.

Ищецът поддържа, че заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе е незаконосъобразна, тъй като същата е издадена при липса на предоставена на този орган компетентност да въвежда забрани за движение на превозни средства в парковете и градските градини, каквато забрана не била установена от компетентния за това орган, в лицето на министъра на здравеопазването, в заповедите, с които били въведени противоепидемични мерки на територията на цялата страна.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати претендираното обезщетение, ведно с лихвата върху него.

Ответникът

Община Русе, чрез процесуалния си представител, е представил писмена защита, в която изразява подробно становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе е издадена в рамките на предоставената в чл.63, ал.4 от ЗЗ, в приложимата редакция на текста, компетентност на общинските органи - за осигуряване условия за изпълнение на заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се допускат посещенията на паркове и градски градини при стриктното спазване на описаните в нея противоепидемични мерки, една от които е избягване докосването на повърхности, в т.ч. и сядане на пейки в парковете и градините. Сочи, че в конкретния случай спазването на това ограничение се явява несъвместимо с ползването в парковете и градините на атракционни влакчета, велорикши, екоскутери и др., което предполага не само докосване, но и сядане в превозното средство. Поддържа, че при издаването на административния акт кметът на Община Русе е спазил принципа за съразмерност по чл.6 от АПК като въведените ограничения са в рамките на разпоредените в заповедта на министъра на здравеопазването и чрез тях се създават само условия за изпълнение на въведените противоепидемични мерки. Подчертава, че ищецът, макар да е физическо лице, претендира обезщетение за неимуществени вреди, които са следствие от невъзможността да упражнява в Парка на младежта в гр.Русе своята стопанска дейност като едноличен търговец, поради което те не се явяват пряка и непосредствена последица от общия административен акт, чиято незаконосъобразност се твърди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявения иск. Счита същият недоказан както по основание, така и по размер.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В хода на настоящото съдебно производство, три дни след депозиране по електронната поща на жалбата срещу заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, същият орган е издал заповед № РД-01-1018/05.05.2020 г., с която оспореният административен акт е изрично отменен. Както се приема и в константната практика на ВАС (вж. напр. определение № 8865/06.07.2020 г., постановено по адм.д. № 3873/2020 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, оставено в сила с определение № 15292/10.12.2020 г., постановено по адм.д. № 11567/2020 г. по описа на ВАС, Петчленен състав – II колегия), оттеглянето и отмяната са волеизявления на издателя на акта, които са насочени към едностранно прекратяване на вече разпоредените с него права и задължения. Поради това отмяната на акта от административния орган, който го е издал, в хода на съдебното производство по неговото оспорване, по същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 от АПК и обуславя наличието на недопустимост на производството предвид основанието по чл.159,т.3 от АПК.

Следователно, съгласно чл.156, ал.4 и чл.204, ал.3 от АПК, законосъобразността на оттеглените административни актове, в това число както на общия административен акт, от който се претендира да са настъпили вредите - заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, но така и на общите административни актове, послужили като основание за издаването му – заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г., и двете на министъра на здравеопазването, следва да бъде преценявана в рамките на настоящото исково производство.

Исковете се насочени срещу процесуално легитимиран ответник – Община Русе (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА, поради което са допустими. Разгледани по същество, те се явяват неоснователни.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът Н.С.С. е регистриран като едноличен търговец „Ниси-Н.С.“. В това му качество същият е титуляр на разрешение № 191/28.02.2018 г., издадено от Община Русе, за ползване на място на открито върху терен – общинска собственост за движение с управлявания от ищеца атракционен влак в Парка на младежта в гр.Русе, с определен в разрешението маршрут. Ищецът е представил и договор № 5822/01.11.2017 г. за наем на терен – публична общинска собственост, за разполагане на преместваеми съоръжения съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, по силата на който му е предоставено временното и възмездно ползване на част от терен – публична собственост, с площ от 5 кв.м., находящ се в Парка на младежта – гр.Русе, като стоянка за рикши и други атракционни колички.

С т.I, 1 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, на територията на страната са въведени противоепидемични мерки като посещенията на градските паркове и градини се допускат при стриктното спазване на определените в заповедта противоепидемични мерки: а) носенето на предпазни маски; б) спазването на дистанция от 2,5 метра спрямо други семейства; в) влизане в и излизане от парка единствено през отворените и обозначени за целта пунктове: г) използване на обозначените маршрути за разходка; д)забрана за употребата на алкохол; е)избягване докосването на повърхности, в т.ч. сядане на пейки и тревни площи; ж) съблюдаване на всички останали противоепидемични мерки и указания на лицата, изпълняващи служебните си правомощия. С последната заповед е създадена и нова т.1а, според която посещенията на градските паркове и градини се разрешава само на следните лица: а)деца до 12 г., задължително с техни родители или членове на техните семейства, но не повече от двама възрастни, във времето от 09:30 часа до 18:30 часа всеки ден; б) собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 09:30 часа и след 18:30 часа всеки ден. С т.II от тази заповед на министъра на здравеопазването е разпоредено кметовете на общини, съгласно техните правомощия, да създадат необходимата организация за прилагане на горните мерки, съобразно спецификата на съответните градски паркове и градини на територията на общината, при спазване на съответните противоепидемични мерки.

Съдът намира, че заповедите на министъра на здравеопазването, послужили като правно основание за издаване на заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, а именно заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г., в частта им по т.I.1 относно въведената с тях забрана, респ. ограничения при посещението на парковете и градските градини, са незаконосъобразни – издадени са в несъответствие с целта на закона, при липса на научни факти, които да обосновават въвеждането на разпоредените с тях противоепидемични мерки и в грубо нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Тази незаконосъобразност е засегнала посочените административни актове на министъра на здравеопазването изначално, поради което те в нито един момент не са представлявали годно правно основание, въз основа на което общинските органи, на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ, в редакцията на този текст към ДВ, бр. 28 от 2020 г., да са могли законосъобразно да предприемат действия по създаването на условия за изпълнение на въведените с тях конкретни противоепидемични мерки (забраната, респ.ограниченията пред посещенията в паркове и градски градини).

Съдебният контрол върху заповедите за въвеждане на противоепидемични мерки следва да гарантира извършването на стриктна оценка за пропорционалността на всяка конкретна такава мярка[1]. Посредством този контрол се гарантира, че правомощията на изпълнителната власт няма да се упражняват неограничено и безконтролно. Както се приема в цитираното решение на КС, по този начин ограничаването на правата на гражданите е обезпечено с най-висшата защита – съдебната, а съдебният контрол върху актовете на овластените административни органи несъмнено представлява ефективно средство срещу възможни нарушения от тяхна страна.

В конкретния случай обаче такъв контрол върху законосъобразността на заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с последващите нейни изменения, не е бил извършван в развилото се производство пред ВАС. С определение № 8865/06.07.2020 г., постановено по адм.д. № 3873/2020 г. по описа на ВАС, VI о., оставено в сила с определение № 15292/10.12.2020 г., постановено по адм.д. № 11567/2020 г. по описа на ВАС, Петчленен състав – II колегия, са оставени без разглеждане депозираните жалби от граждани срещу заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., доп. със заповед № РД-01-167/30.03.2020 г., доп. със заповед № РД-01-188/09.04.2020 г., доп. със заповед № РД-01-196/10.04.2020 г., изм. със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г., изм. със заповед № РД-01-248/01.05.2020 г., всички на министъра на здравеопазването. Причина за оставяне на жалбите срещу този общ административен акт без разглеждане станала последващата му изрична отмяна с т.IV от заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Неотменността на съдебната защита срещу заповедите на министъра на здравеопазването, на която се акцентира в цитираното решение на КС, и невъзможността тя да бъде реализирана в посоченото по-горе производство пред ВАС, налага проверката за законосъобразност на заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изменена със заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, доколкото те съставляват основание за издаване на акта, от който се претендира да са настъпили вредите - заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, да бъде извършена в рамките на настоящото исково производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Както беше посочено по-горе, това следва изрично и от чл.156, ал.4 и чл.204, ал.3 от АПК.

Разпечатката съдържа 27 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60210aa9-5a68-4e83-83a1-00e78823c020