Разпореждане № 1830 от 13.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1830 гр. Несебър, 13.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100713 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по подадено от „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 504 лева, от която 300 лева - главница по Договор за паричен заем № 880512 от 17.01.2022 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, задълженията по който са цедирани в полза на заявителя по силата на Договор за цесия от 12.01.2024 г., 167,31 лева – договорна неустойка, 36,69 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2022 г. до 17.07.2022 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 205 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 180 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева за заплатена държавна такса.

Със свое разпореждане № 1733/04.06.2025 г. съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и на основание решения на СЕС по дело C-714/22 и дело дело С-425/23 е указал на заявителя да посочи размера на предадената в заем сума, начина на формиране на ГПР и формиране на договорната лихва, както и погашенията по договора за потребителски кредит, като е посочил последиците при неизпълнение – отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.

В предоставения от съда срок заявителят е депозирал уточняваща молба вх. № 5578/10.06.2025 г., с която е заявил, че чистата стойност на отпуснатия кредит е в размер на 300 лева, дал е обща обосновка за формирането на ГПР от 49,88 %, като е посочил, че включва и договорната неустойка, както и че по кредита не са извършвани погашения.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането за главницата в размер на 300 лева, както и законна лихва за забава върху нея от датата на постъпване на заявлението до окончателното изплащане. Изложени са твърдения, че между Д. А. С. и „Креди Йес“ ООД бил сключен договор за паричен заем № 880512 от 17.01.2022 г., по силата на който на длъжника била предадена в заем сумата от 300 лева, която се задължил да върне на вноски по погасителен план в срок от 6 месеца, както и че длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора за кредит. Предвид твърденията на заявителя, че се легитимира като носител на вземанията по договора и съгласно сключен със „Креди Йес“ ООД, договор за цесия от 12.01.2024 г., съдът намира, че е налице основание за издаване заповед за изпълнение за претендираната главница от 300 лева, ведно със законната лихва върху нея и съответната част от сторените разноски.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде 1 уважавано в частта относно претенциите за договорни неустойка и възнаградителна лихва, поради съмнение, че се основават на нищожен договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител /какъвто е настоящият случай/, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Същевременно чл. 411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК повелява, че съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът извършвайки преценка за на заявлението и приложенията му по реда на чл.

411, ал. 2 от ГПК установи, че искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит.

Видно от чл. 6 и чл. 8 от договора за кредит вр. с чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ на кредитора, предоставянето на заемната сума е скрепено със задължение за потребителя да предостави обезпечение на кредитора в 3-дневен срок под формата на двама гаранти – физически лица, залог върху движима вещ, ипотека или банкова гаранция, като неизпълнението му предвижда заплащането на обезщетителната неустойка във фиксиран размер от 137,31 лева.

Съобразно даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК повелява, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като изрично с пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК е посочено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В допълнение и съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид цитираното решение на СЕС и приложимото европейско и българско законодателство за съда се налага извода, че предвидената в процесния договор неустойка 2 несъмнено е била известна на кредитора, като тя е била включена в погасителния план, но не е била надлежно отчетена при определянето на ГПР по кредита, независимо от направеното по делото пояснение. Видно от чл. 3.3 от договора състава на ГПР е определен общо и не включва разчет на конкретните допускания по индивидуалния потребителски договор.

Неправилно посочения в договора ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и влече съгласно чл. 22 от ЗПК и цитираното решение на СЕС недействителност/нищожност на договора за потребителски кредит.

Налага се извод, че в процесния случай се установява единствено дължимостта на главното заявено вземане в размер на 300 лева – усвоена сума по договора за кредит, върху която се следва и заявената законна лихва от датата на заявлението.

Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 44,64 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. При определянето и съдът съобрази, че сторените от заявителя разноски по делото възлизат на общ размер от 75 лева и включват 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – полагаемо юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 26 от цитираната Наредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лв.

С оглед изложеното, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата от 44,64 лв. до пълния претендиран размер от 205 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, срещу Д. А. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 300 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 880512 от 17.01.2022 г., сключен между длъжника и „Креди Йес“ ООД, задълженията по който са цедирани в полза на заявителя по силата на Договор за цесия от 12.01.2024 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 02.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 44,64 лева представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от заявлението.

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, срещу Д. А. С., ЕГН **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска присъждане на сумата от 167,31 лева – договорна неустойка, ведно със законната лихва върху нея от датата на заявлението; сумата от 36,69 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2022 г. до 17.07.2022 г.; и относно искането за присъждане на разноски над сумата от 44,64 лева до пълния претендиран размер от 205 лева.

УКАЗВА на заявителя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК

202423225, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземанията си, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение с настоящото разпореждане, в едномесечен срок от влизането му в сила, като довнесе дължимата 3 държавна такса.

Разпореждането в частта, с която се отхвърля отчасти заявлението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4