Решение № 6372 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6372 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100504190 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 23083 от 16.12.2025г., постановено по гр.д. № 24131/2025г. по описа на СРС, 82-ри състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Мив Кънстракшън“ АД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 642,57 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 25.03.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 1,61 лева за периода 04.01.2025 г. – 03.02.2025 г., сума за дялово разпределение в размер на 53,04 лева, за периода 01.05.2022 г. – 25.03.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане и 0,35 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2025 г. 03.02.2025 г. за топлоснабден имот – офис № 1 в гр. София, ж. к. „********, аб. № 4********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 7133/2025 г. на СРС, 82 състав, като са отхвърлени исковете за разликата над 642,57 лева до пълния предявен размер от 678,32 лева и за периода 25.03.2024 г. – 30.04.2025 г., над 1,61 лева до пълния предявен размер от 52,71 лева и за периода 01.07.2022 г. – 03.01.2025 г., над 53,04 лева до пълния предявен размер от 55,76 лева и за периода 25.03.2024 г. – 30.04.2025 г. и над 0,35 лева до пълния предявен размер от 11,66 лева и за периода 01.07.2022 г. 03.01.2025 г. С решението „Мив Кънстракшън“ АД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 349,46 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Мив Кънстракшън“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът поддържа, че не били налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, тъй като не бил ползвал имота през процесния период и нямало доказателства относно правото на собственост върху него през същия период. Неправилно съдът бил приел, че липсва договор 1 между страните, а същевременно се позовавал на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, които били неприложими. Сочи, че не били издавани и фактури през процесните суми.

Неправилно първоинстанционният съд бил кредитирал и допуснатата съдебно-техническа експертиза, която се основавала единствено на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, както и на едностранно издадени частни документи. Също така в хода на първоинстанционното производство не било доказано обедняването на „Топлофикация София“ ЕАД с цената на услугата дялово разпределение, но този иск също бил уважен от първоинстанционния съд. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съдът да отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Далсия“ ООД не е изразило становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите.

Между страните по делото няма спор, че за посочения в исковата молба период от м.05.2022г. до м.04.2024г., не е бил сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в изискуемата съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма.

Също така няма спор и от нежилищното предназначение на топлоснабдения имот /офис № 1/ се установява, че доставяната в него топлинна енергия е именно такава за небитови нужди съгласно дефиницията на пар. 1, т. 33в от ДР на ЗЕ.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 12870, дело № 492 от 2001г. се установява, че на 24.07.2001г. „Мив Кънстракшън“ ООД е придобило правото на собственост върху урегулиран поземлен имот – парцел I отреден за ОЖС, кв. 1016 с площ от 3095 кв.м. в гр.

София, район. „Красно село“. Прието е разрешение за строеж от 09.10.2008г., от което се установява, че същото е издадено на ответника „Мив Кънстракшън“ ЕАД относно топлозахранване и абонатна станция на сградата, намираща се в УПИ I – за ЖС в район „Красно село“, ж.к. „Лагера“. От приетото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 398 от 05.04.2012г. се установява, че е въведена в експлоатация жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, външно електрозахранване с кабели Н.Н-1kv, топлозахранване и абонатна станция за жилищната сграда, находяща се в УПИ I за ЖС в кв. 59 /стар 1016/, м.

„Лагера“, район „Красно село“ с възложител „Мив Кънстракшън“ ЕАД. От приетото удостоверение за административен адрес от 10.07.2012г., издадено от СО – район „Красно село“ се установява, че административният адрес на така описаната сграда е ж.к. „Лагера“, бл. 57, с четири входа. От приетия списък на етажните собственици, гласували на 2 проведеното на проведеното на 03.05.2012г. общо събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост в гр. София, ж.к. „********, е видно, че като собственик на процесния офис № 1 се е подписал представителят на „Мив Кънстракшън“ АД. От приетото постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 23.04.2024г. се установява, че на така посочената дата собствеността върху – офис № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ет. 1, бивша собственост на длъжника „Мив Кънстракшън“ АД е възложена имота е възложена на купувача Александър Евгениев Вълев.

Гореизложената доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и от нея се установява по категоричен начин, че собственик на процесния офис за периода от 01.05.2022г. до 23.04.2024г. е било ответното дружество. При липса на въззивна жалба от ищеца обаче, следва да бъде възприет изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е притежавал правото на собственост до 25.03.2024г. /датата на издаване на постановлението за възлагане/. При това положение и при липса на ангажирани доказателства за противното следва и изводът, че през посочения период имотът е бил ползван именно от неговия собственик. Това е така, защото при липса на доказателства за предоставяне на ползването на трето лице по силата на правна сделка, то се упражнява от собственика, доколкото е включено в притежаваните от него вещни права. С оглед на това оплакването на въззивника, че от доказателствата по делото не се извеждало правото му на собственост както и ползването на имота от негова страна през процесния период, са неоснователни.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от представените с исковата молба протокол от 03.05.2012г. за решенията на общото събрание на етажната собственост във входа за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, от представения договор за извършване на услугата, сключен с третото лице – помагач „Бруната“ ООД /с актуално наименование „Далсия“ ООД/, от представените от третото лице – помагач справки за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза. От експертното заключение, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, както и от представения от третото лице-помагач отчетен формуляр и констативен протокол за неосигурен достъп се установява, че през периода от м.05.2022г. до 04.2023г. топлинната енергия за имота е начислена по реален отчет на индивидуалния разпредлител и водомера в имота, като показанията н на двата уреда не са отчели потребление през периода. За периода от м.05.2023г. до м.04.2024г. на ответника е начислена служебна топлинна енергия поради неосигурен достъп за отчет.

При така установените обстоятелства, основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че ищецът не е доказал обедняването си с конкретно количество доставена топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване, е основателно.

При липса на облигационно правоотношение в законоустановената форма по чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ, страните не са обвързани от правата и задълженията произтичащи от него. В частност ищцовото дружество не е задължено да извършва доставка на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в имота на ответника, нито последният носи задължението да осигурява възможност за отчитане на тази енергия.

От своя страна нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /НТ/ предвижда, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие само в изрично изброените хипотези: когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. Всички тези хипотези касаят неизпълнение на задължения на потребителя на топлинна енергия, чиито пораждащ факт е правоотношението по договор за доставка на топлинна енергия – неизпълнение на задължение за монтиране на индивидуален водомер /чл. 52, ал. 1, т. 2 НТ/, за неговото сертифициране /чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4 НТ/ за поддържането му в изправност и метрологична годност /чл. 52, ал. 7 НТ/ и за осигуряване на достъп до него за отчет /чл. 70, ал. 2 НТ/. Аналогична е и разпоредбата на чл. 70, ал. 4 НТ, според която на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички 3 отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Следователно при липса на облигационно правоотношение между страните, което да задължава ищеца да доставя топлинна енергия на ответника, а последния – да извършва така описаните действия свързани с отчитането на доставеното количество енергия, уредените в чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ и чл. 70, ал. 4 НТ норми за потребление се явяват неприложими. Видно от чл. 57, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, последицата от несключването или неподновяването на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди е спиране на топлоподаването без предупреждение. Ако въпреки това топлопреносното предприятие е продължило да подава на ответника топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, ответникът би могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при непредоставен достъп за отчет.