Решение № 324 от 27.02.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110103040 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. А. - Г. срещу Е. А./Л. Г., с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.

Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, както и че двамата са във фактическа раздяла от м. октомври 2021 г. Сочи, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и като такава не е полезна за самите съпрузи и за обществото.

Ответникът изразява становище за основателност на иска, като също счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата и моли за допускане на искания развод.

Ответникът, редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е сключен на 17.7.2013 г. в гр. Велико Търново.

Според показанията на св. Лидия Къркеланова – майка на ищцата, страните са във фактическа раздяла от есента на 2021 г., когато ищцата окончателно се е прибрала в Република България. Счита, че основната причина за тази раздяла е нежеланието на ответника да има деца, както и неразбирането му относно желанието на дъщеря й да се занимава с изкуство. Заявява, че след връщането на ищцата в страна последната е поддържала връзка с ответника чрез мобилно приложение, но нито дъщеря й е ходила при него в чужбина, нито ответникът е идвал при нея в страната.

1

Съобразявайки показанията на разпитания свидетел, съдът намира, че предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е доказан по основание. От показанията на свидетеля може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между страните отдавна липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е най-вече установената трайна фактическа раздяла, продължила близо година и половина, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Именно настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.

С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК и предвид липсата на искане в тази насока, съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината за разстройството на брачната връзка.

Предвид посоченото в исковата молба, след прекратяването на брака последната следва да възстанови предбрачното си фамилно име - А..

Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока, като същите нямат и претенции за ползване на семейното жилище.

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги направили.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която следва да се внесе поравно от страните.

Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.7.2013 г. в гр. Велико Търново между Е. А./Л.-Г., гражданин на Италия, роден на 14.2.1983 г. и М. А. А. (след брака А.), ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. А. А. да възстанови предбрачното си фамилно име – А..

ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е. А./Л.-Г., гражданин на Италия, роден на 14.2.1983 г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00 (двадесет) лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

2

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3