Определение № 1218 от 28.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. София, 28.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20268002900559 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците, С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н.

Ж., Т. Н. Ж. и К. Н. Ж. срещу решение № 202 от 25.11.2025 г. по гр. д. 421/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 154 от 02.06.2025 г. по гр. д. 48/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, към което е съединено гр. д. 49/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове, както следва: от С. Н. Ж., Д. Н. Ж., Я. Н. Ж. и Т. Н. Ж. за горницата над сумата от по 18 000 лв. до размера от 105 000 лв. и от К. Н. Ж. за горницата над сумата 20 000 лв. до размера от 105 000 лв., представляващи претендирани обезщетения за търпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на смъртта на баща им Н. Ж. К., настъпила при ПТП на 25.07.2021 г. на път „III 554“ на 48 км. + 200 м. в посока гр. Гълъбово към с.

Пясъчево, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане, и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – чл.

51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд не е определил дължимите обезщетения при спазване на застъпения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, включително не е съобразил релевантните и доказани обстоятелства относно търпените от ищците страдания. Сочат, че ответникът не е въвел приетото от съда съпричиняване чрез нарушение от починалия на нормата на чл. 134 ЗДвП, а е 1 посочил, че в нарушение на закона е управлявал мотофреза, с прикачено ремарке, за която е налице забрана да се движи по пътя, както и че последните не са разполагали със светлоотразители и светлини, той и пътниците в ремаркето не са имали светлоотразителни жилетки и т.н., както и че е управлявал мотофрезата след употреба на алкохол. Считат, че въззивният съд не е извършил изискуемата проверка, дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди. В частност поддържат, че такава не е доказана между употребата на алкохол от починалия и настъпилото ПТП и като резултат неговата смърт. Намират определения размер на съпричиняване за прекалено висок и несъответен на обема и интензитета на нарушенията. По тези доводи молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени за пълните предявени размери. Претендират присъждането на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

2. Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68 г.?

3. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

4. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът с посочване от съда, че същият е взет предвид, без да е посочен какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието?

5. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на 2 принципа на справедливостта?

6. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС № 4/68 г.?

7. Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?

8. Длъжен ли е съдът да определи общия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и едва след това да изследва въпроса за наличието на съпричиняване и при наличие на такова, да намали дължимото обезщетение с приетия процент съпричиняване?

9. Допустимо ли е при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да вземе предвид противоправното поведение на пострадалия, с което същият е съпричинил вредоносния резултат и представлява ли същото критерий, който формира съдържанието на понятието “справедливост“?

10. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира един доказателства, а отхвърля други?

11. Трябва ли възражението за съпричиняване да се заяви от страната по изричен начин като такова с оглед надлежното му релевиране в процеса?

12. Може ли въззивният съд да разгледа възражение за съпричиняване, без същото да е изрично релевирано от страната?

13. Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП?

14. Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпилото ПТП?

15. Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

16. При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?

17. При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, оспорва касационните жалби на ищците като неоснователни. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбите.

Излага доводи за правилност на въззивното решение. Моли за присъждане на 3 разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че страните не спорят относно дължимостта на застрахователно обезщетение, а досежно определените размери, които според въззивниците – ищци са занижени и не отговарят на определените критерии по чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика по сходни случаи. Посочил е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД урежда възмездяването на неимуществените вреди, като обезщетението за тях се определя по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Изтъкнал е, че когато от увреждането е последвала смърт, от значение са обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на починалия и неговата връзка с претендиращите обезщетението, как смъртта се е отразила върху състоянието им, какви промени са настъпили при тях, наред с нормативно определените лимити на застрахователните компании и социално икономическите условия на живот.

След обсъждане на събраните доказателства е намерил, че по делото се установява, че ищците са децата на починалия Н. К., с най-близко по степен родство, като всички заедно са имали нормални семейни взаимоотношения. Посочил е, че дъщерите са живеели с баща си, докато се омъжат, след което напуснали дома му, но поддържали контакти и си помагали взаимно, а синът е продължил да живее с баща си и с жената, с която баща му живеел на семейни начала, заедно отглеждали децата му, помагали си взаимно. Съобразил е установеното от събраните по делото гласни доказателства, че след внезапната смърт на баща им всички тъгували много, плачели, посещавали гробищата. Счел е, че особено много е страдал синът, тъй като по време на произшествието бил на работа в чужбина, веднага се завърнал, тъй като от произшествието, освен баща му, починало и едното му дете, както и защото трябвало да се грижи за сина си. Посочил е, че известно време не е можел да живее в къщата си, а заедно със сина му спели в къщата на свидетеля Христозова. Заключил е, че тези обстоятелства, преценени с обществено - икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения в страната към момента на пътното произшествие, както и с факта, че не се е наложило медицинско лечение за понесените страдания от ищците, водят до извод, че следва да се определят размери на обезщетенията, както следва: за дъщерите по 90 000 лв., а за сина – 100 000 лв.

По втория спорен между страните въпрос относно съпричиняването на вредоносния резултат от починалия Н. К. въззивният съд е подчертал, че възражението за съпричиняване представлява защитно средство за ответника, което следва да бъде заявено в указания в чл. 131 ГПК срок и доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от 4 страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. Намерил е, че в случая защитното възражение е въведено надлежно в определения срок и следва да бъде разгледано, като при разглеждането му от съществено значение са събраните по делото доказателства във връзка с механизма на пътното произшествие и констатациите на съдебномедицинската експертиза за уврежданията на починалия. Посочил е, че признатият за виновен водач на лекия автомобил се е движил с разрешената за конкретния пътен участък скорост от 89,5 км/ч, но несъобразена с движението на автомобила на къси светлини, при което не е могъл да реагира своевременно и спре автомобила и по този начин предотврати настъпването на ПТП. Съобразил е, че от друга страна, водачът на селскостопанската техника – мотокултиватор с прикачено ремарке към него, се е движил при нощни условия, без налични светлини или светлоотразителни елементи в задната част в съответствие с правилата на раздел седемнадесети от ЗДвП, в резултат на което е създал предпоставки на настъпване на произшествието. Споделил е изводите на вещото лице по приетото заключение по автотехническата експертиза, че това негово поведение е техническата причина за настъпване на произшествието.