Решение № 2424 от 26.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100511024 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20152912 от 07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 27946/2020 г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу И. К. Щ., ЕГН **********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 956,75 /деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* ******* аб. № 229308, за периода:

01.05.2015 г.- 30.04.2017 г., сума от 247,98 /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016г.03.09.2019г., сума от 10,98 /десет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща главница за дялово разпределение, за периода: м.08.2016г.- м.04.2017г. и сума от 2,98 /два лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:

30.09.2016 г.- 03.09.2019 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на крайния момент от периода на претенцията, която е посочена като 30.09.2019 г.), за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. К. Т., ЕГН:

**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 956,75 /деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******* *******, ап. 120, аб. №229308, за периода: 01.05.2015г.30.04.2017г., сума от 247,98 /двеста четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 14.09.2016 г.- 03.09.2019 г., сума от 10,98 /десет лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща главница за дялово разпределение, за периода: м.08.2016 г.- м.04.2017 г. и сума от 2,98 /два лева и деветдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 30.09.2016г.03.09.2019 г. (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на крайния момент от периода на претенцията, която е посочена като 30.09.2019 г.), за които суми е 1 издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 51418/2019 г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

С решението е осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати общо на И. К. Щ., ЕГН ********** и Б.

К. Т., ЕГН **********, сума в размер общо на 700 /седемстотин/ лв., представляваща деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че между страните не съществува валидна облигационна връзка. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата И. Щ. и Б. Т. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържат, че ищецът не е доказал вземанията си съобразно разпределената му доказателствена тежест.

Третото лице-помагач "Т.С." ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответниците и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия - протокол от 01.07.2002 г. от ОС на собствениците в ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. *******, ползващи топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД, включващ избор на К.Щ. да действа като упълномощено лице от името на ЕС и списък на етажните собственици, представляващ неразделна част от горепосочения протокол, подписан от К.Щ. /като авторството му не е оспорено и надлежно 2 опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/, удостоверение за наследници на К.Щ., починал на 04.10.2013 г., чийто законни наследници са дъщерите му И. Щ. и Б. Т., списък на собствениците в гр. София, ж.к. ******* ******* от 31.01.1983 г., подписан от К.Щ. за ап.

120 /като авторството му не е оспорено и надлежно опровергано в процеса - чл. 180 ГПК/, съобщение от „Т.С.“ ЕАД, че Б. Т. е подала възражение с вх. № Г-16867/27.10.2015 г. за погасяване по давност на ½ от 3042,09 лева в периода 11.2006 г. до 08.2012 г., дължими за абонатен № 229308, молба с вх.№ от 20.10.2015 г., подадена от Б. Т. , че с плащане в размер на 49,33 лева в периода на 24.09.2015 г. желае да бъде покрито задължение за м. август 2015 г., дължимо за абонатен № 229308 на името на К.Щ., а не стари задължения, за които същата твърди, че са погасени по давност, което представлява извънсъдебно признание за наличие на облигационно отношение във връзка с открита индивидуална партида при ищеца с аб. № 229308, с титуляр К.Щ. /баща на ответниците/, представените главни отчети за процесния период за горепосочения абонатен номер с титуляр К.Щ., подписани от клиент, включително констативен протокол от 23.07.2020 г. за демонтаж на 1 брой радиатор за процесния топлоснабден имот за абонатен № 229308. Следователно ответниците несъмнено имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Приетата във въззивното производство заповед от 16.04.1979 г. на Софийски Общински съвет на осн. чл. 100, ал. 1 ЗТСУ/ отм./ не води до различен извод, тъй като същата касае собствеността на процесния апартамент тридесет и шест години преди процесния период, а същевременно по делото както вече бе посочено по-горе от съвкупната преценка на писмените доказателства се установява наличие на облигационно отношение между страните в процесния период 2015 г. - 2017 г.

Според заключението на ССчЕ, което при преценката му по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, прогнозно начислените и фактурирани суми за процесния период са в размер на 2345,05 лева, намалени с 141,52 лв. по изравнителни сметки, отчетени за периода, като са извършени плащания на 21.10.2016 г., 25.11.2016 г., 27.12.2016 г. и 03.02.2017 г. в общ размер от 290,02 лева или непогасеният размер от ответниците в процесния период е 1913,50 лева за топлинна енергия и 21,96 лева за дялово разпределение, какъвто е и предявения с исковата молба размер на вземането за топлинна енергия.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за разход на топлинна енергия, главни отчети, както и от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че през исковия период в процесния имот сумата за изразходвана топлинна енергия, изчислена по изравнителните сметки, изготвени от ФДР за процесния период е в размер на 1120,26 лева за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и 1069,22 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и 21,96 лева обща сума за такса дялово разпределение. Следователно по делото е доказана по несъмнен начин потребената от ответника топлоенергия в претендирания от ищеца размер.

Въззивният съд дължи да се произнесе по направеното от ответниците в срока по чл.

414 ГПК защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м.май 2015 г. до м.юни 2016 г. включително въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй 3 като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Съгласно действалите в част от процесния период / м. 05.2015 г. до м. юни 2016 г. вкл./ Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията за стойността на доставената топлинна енергия за посочения период е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 51418/2019 г. по описа на СРС, ГО, 165 с-в - 09.09.2019 г. При така установените данни, искът за главница за топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. за сума в общ размер на 1252,55 лева следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.