Решение № 9129 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9129 гр. С, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110151680 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р.

А. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Хр. См.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** против „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.

С, кв. „Вр“, бул. „Б“ № ***, ет. *, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължими трудови възнаграждения по трудов договор № ** от дата 05.06.2025 г., при брутно месечно трудово възнаграждение, състоящо се от основно брутно възнаграждение в размер на 270,00 лева, ведно с допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж, а именно сумата в размер на 1065,60 лева, представляваща общия размер на дължимите от ответното дружество брутни месечни трудови възнаграждения за месеците юни, юли, август и септември 2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба.

Твърди се, че на дата 05.06.2025 г. между страните по делото, на основание чл. 111 от КТ е сключен Трудов договор № ** за длъжността „Технически ръководител“ НКПД *******, при брутно месечно трудово възнаграждение, състоящо се от основно брутно възнаграждение в размер на 270 лева, ведно с допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Изтъква, че съгласно чл. 4.2. от процесния трудов договор, срокът за заплащане на възнаграждението е до 30 - то число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо възнаграждението. Ищецът твърди, че има 6 пълни години трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, като е полагал труд на длъжностите „Техник строителство и архитектура“ и „Технически ръководител строителство“ в различни предприятия. С оглед на гореизложеното, счита, че 1 му се полага допълнително брутно възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 3,6 % от основното брутно възнаграждение по договора.

Посочва, че е изпълнявал съвестно задълженията си по договора, но въпреки това ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане на трудово възнаграждение, а именно за месеците юни, юли, август и септември 2025 г.

Заявява, че претендираните брутни месечни трудови възнаграждения са в следния размер:

- За месец юни 2025 г. - възнаграждение в размер 226,44 (двеста двадесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки) лева, като възнаграждението включва основна брутна заплата в размер на 218,57 (двеста и осемнадесет лева и петдесет и седем стотинки) лева и допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 7,87 (седем лева и осемдесет и седем стотинки) лева. Счита, че възнаграждението е трябвало да бъде платено в срок до 30.07.2025 г.;

- За месец юли 2025 г. - възнаграждение в размер 279,72 (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) лева, като възнаграждението включва основна брутна заплата в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева и допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 9,72 (девет лева и седемдесет и две стотинки) лева. Счита, че възнаграждението е трябвало да бъде платено в срок до 30.08.2025 г.;

- За месец август 2025 г. - възнаграждение в размер 279,72 (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) лева, като възнаграждението включва основна брутна заплата в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева и допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 9,72 (девет лева и седемдесет и две стотинки) лева.

Счита, че възнаграждението е трябвало да бъде платено в срок до 30.09.2025 г.;

- За месец септември 2025 г. възнаграждение в размер 279,72 (двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) лева. Възнаграждението включва основна брутна заплата в размер на 270 (двеста и седемдесет) лева и допълнително брутно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 9,72 (девет лева и седемдесет и две стотинки) лева. Счита, че възнаграждението е трябвало да бъде платено в срок до 30.10.2025 г.

Поддържа, че общият размер на дължимите на ищеца брутни месечни трудови възнаграждения възлиза на сумата в размер на 1 065,60 (хиляда шестдесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева. Заявява, че въпреки многократните уверения от страна на работодателя, че ще заплати на служителя дължимите му възнаграждения, същият все още не е осъществявал никакви плащания.

2

Моли съда за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Б.Г.“ ЕООД.

С Определение № 51032 от 15.12.2025 г. съдът е прекратил частично производството в частта относно претенциите за месеците юни и юли 2025 г. в общ размер на 488,57 лв., поради тяхното оттегляне след извършено плащане от страна на работодателя в хода на процеса.

В съдебно заседание, проведено на 01.04.2026 г., ищецът е направил искане по реда на чл. 214 ГПК за изменение на останалите искове за месеците август и септември 2025 г. Съдът е допуснал намаляване на размера на исковете за основно трудово възнаграждение, като същите са приведени от техния брутен към чистия им нетен размер за получаване. Така претенцията за месец август 2025 г. е намалена от 270.00 лв. (бруто) на 209.51 лв. (нето), а тази за месец септември 2025 г. – от 270.00 лв. (бруто) на 208.51 лв. (нето).

Поради оттегляне на исковете за разликите между брутните и нетните размери (съответно 60.49 лв. за август и 61.49 лв. за септември), производството в тази му част е прекратено, като съдът дължи произнасяне единствено по поддържаните искове в техните намалени размери.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е безспорно, а и от представените по делото писмени доказателства, а именно Трудов договор № **/05.06.2025г. се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Технически ръководител“ НКПД *******, като на осн. чл. 325, ал.1 КТ правоотношението било прекратено на 01.10.2025г.

От приложения по делото Трудов договор № 14/01.07.2025 г. , сключен между Р. А. П. и „Б.Г.“ ЕООД. В него страните изрично са договорили допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година.

От заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че за процесния период на ищеца са били начислени трудови възнаграждения за месеците август 2025 г. и септември 2025 г., както и съответното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, но същите не са били изплатени в договорно установените срокове.

Вещото лице посочва, че размерът на законната лихва върху нетното трудово възнаграждение за месец август 2025г. в размер на 209,51 лв., за периода от 12.11.2025г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до 08.12.2025г. (датата на получаване на плащането), възлиза в размер на 1,80 лв., а за месец септември 2025г. в размер на 208,51 лв., за периода от 12.11.2025г.

(датата на завеждане на исковата молба в съда) до 08.12.2025г. (датата на 3 получаване на плащането), в размер на 1,79 лв.

Вещото лице М. М., след като е изследвала представените в счетоводството документи и разплащателните ведомости, е приела за доказано, че ищецът има признати 6 (шест) години трудов стаж.

От заключението на вещото лице се установява, че брутното допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж (3.6% за 6 години) за месец юни 2025 г. е в размер на 7.87 лв.; за месец юли 2025 г. – 9.72 лв.; за месец август 2025 г. – 9.72 лв. и за месец септември 2025 г. – 9.67 лв. За всички тези суми на експертизата не бяха предоставени данни за извършено плащане от страна на „Б.Г.“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.

Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости, като начисляването означава вписване на размерът на дължимото индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това, работодателят признава своето задължение към работника, и то става ликвидно.

Съобразно чл. 12. ал. 1 от НСРОЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

В случая, съдът съобразява и настъпилото в хода на процеса плащане на главниците за трудовите възнаграждения за месец август 2025 г. и месец септември 2025 г., извършено от ответника след образуване на делото. Това плащане представлява признание на задължението и погасява главните искове чрез изпълнение в хода на процеса, поради което в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане след предявяването им.

Независимо от извършеното плащане на главниците, ответникът остава задължен за изплащане на дължимите допълнителни трудови възнаграждения, установени от съдебно-счетоводната експертиза, както и за обезщетение за забава върху тях.

По делото не е спорно, а и от приетата по делото ССчЕ, както и от приложения по делото Трудов договор № 14/01.07.2025 г. се установи, че на ищецът следва да се начислява 3.6% допълнително трудово възнаграждение за 4 придобит трудов стаж върху брутното му трудово възнаграждение.

В случая безспорно по делото е установено, че е налице дължим остатък от допълнително трудово възнаграждение на ищеца за месец юни 2025 г. в размер на 7.87 лв., за месец юли 2025 г. – 9.72 лв. в размер на, за месец август 2025 г. в размер на 9.72 лв. и за месец септември 2025 г. в размер на 9.67 лв., който размер се установява от заключението на ВЛ.

Ответникът дължи законна лихва върху нетното трудово възнаграждение за месец септември 2025г. в размер на 1,79 лв., за периода от 12.11.2025г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до 08.12.2025г.

(датата на получаване на плащането), както и законна лихва върху нетното трудово възнаграждение за месец август 2025г. в размер на 1,80 лв., за периода от 12.11.2025г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до 08.12.2025г.

(датата на получаване на плащането), доколкото същата представлява санкция за времето от подаване на исковата молба до реалното погасяване на главниците в хода на процеса, който размер се установява от заключението на ВЛ.

По разноските:

При този изход на спора съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските, претендирани от ищеца в размер на 400,00 лв. (еквивалентни на 204,52 евро), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по това искане, съдът съобрази следните обстоятелства:

Безспорно е установено, че исковата молба е депозирана в съда на 12.11.2025 г. След нейното подаване, ответникът е извършил плащане на главниците по предявените искове (на 08.12.2025 г.). Исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчена на ответното дружество на 09.12.2025 г.