Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2339 от 26.11.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1006/2017
Вид
Решение № 2339
Подписан
26.11.2018
В сила
17.06.2020
Състав
ПЛАМЕН АНГЕЛОВ КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 43 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 44 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 05.10.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1006 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът

„А.О.-В.” OOД, ЕИК *******, твърди, че на 18.03.2015 г. сключил Застрахователна полица № 50-15-000001, с която срещу заплащане на застрахователна премия ответникът „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, се съгласил да застрахова срещу загуба, щета, отговорност или разноски по начин посочен в полицата хеликоптер Robinson R44 Raven I, сериен № 1940, регистрационен знак: LZ RLH, година на производство - 2008 г. Сочи, че срокът на действие на застрахователния договор бил от 00.00 ч. на 19.03.2015 г. до 24.00 ч. на 18.03. 2016 г., a договорената застрахователна сума по Раздел I на Условията (Каско) била 200 000 за всеки хеликоптер. Твърди, че застрахователният договор бил сключен при условията на ответника за застраховане на самолети. Поддържа, че отговорността на ответника по полицата включвала задължението да покрие загуба и щета по Раздел I на Общите условия (ОУ) - от всички рискове до застрахователната сума на летателния апарат, когато в резултат на З.събитие: a) застрахованият летателен апарат е изцяло унищожен или увреден до степен на негодност, в който случай е налице реална пълна (тотална) загуба; b) застрахованият летателен апарат е увреден и разходите по отстраняване на щетите му ще възлязат на или ще надхвърлят 80 % от неговата застрахователна сума, в който случай е налице конструктивна пълна (тотална) загуба. Сочи, че в застрахователната полица изрично били посочени пилотите, които имали правото да управляват застрахования хеликоптер по време на действие на полицата, като сред тях бил и Венцислав Тотев, който имал валидно издадени свидетелство за летателна правоспособност и медицинско свидетелство от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГДГВА). Твърди, че за застрахования хеликоптер имало издадени Удостоверение за летателна годност от 20.03.2012 г. на ГДГВА и Удостоверение за преглед на летателна годност Референтен № BG-ARC-2369, с което се установявала летателната годност на застрахования хеликоптер за периода от 16.11.2014 г. до 15.11.2015 г. Поддържа, че на 25.07.2015 г. застрахованият хеликоптер с командир В.Т.изпълнявал предварително планиран и одобрен полет от летателна площадка Калиманци, съгласно полетния си план, за гр. Царево. Сочи, че на втори заход за оглед на площадка, намираща се на бреговата ивица в района на пристанище Царево, оборотите на носещият винт рязко паднали, при което вертолетът загубил мощност и за да избегне аварийно кацане в неблагоприятна среда, пилотът предприел действия за аварийно кацане (приводняване) върху водната повърхност. Твърди, че при контакта с водната повърхност, в момента на опиране, хеликоптерът се наклонил надясно, след което потънал в залива на гр. Царево на дълбочина около 3-4 м., а командирът и двамата пасажери напуснали вертолета, като след напускане на въздухоплавателното средство командирът докладвал за събитието на управителя на ищеца по мобилен телефон. Поддържа, че за настъпилия инцидент с хеликоптера било изготвено и изпратено Съобщение за авиационно събитие до ГДГВА, а за настъпилото З.събитие били уведомени своевременно и представители на ответника, при което била образувана преписка по щета № 50-15-0000003 и на ответника били представени всички изискани документи, установяващи, както настъпването на застрахователното събитие, така и причините, довели до него.

Сочи, че на 31.07.2015 г. бил извършен оглед от представители на ответника, вкл. и от вещо лице, което изготвило първоначален опис и оценка на щетите на застрахованото въздухоплавателно средство (ВС). Твърди, че по първоначална оценка на вещото лице, ремонтът на застрахования вертолет щял да е на стойност от около 80 000 евро, т.е. на стойност от около 40 % от застрахователната сума, но впоследствие се установило, че ремонтът щял да надхвърли няколко пъти тази стойност, тъй като почти всички основни възли и агрегати на машината (двигател, електроника, прибори за навигация и управление) следвало да бъдат подменени, тъй като не можело да бъдат възстановени вследствие на потъването на ВС в морето и контакта със силно агресивното действие на морската вода. Поддържа, че последното налагало извършването на основен ремонт на застрахования хеликоптер, който бил на стойност 212 000 щ. д. без подобренията, а с подобренията на почти 300 000 щ. д., което определяло настъпилата на 25.07.2015 г. щета като конструктивна пълна (тотална) загуба, съгласно клаузите на сключената застрахователна полица, тъй като застрахованият летателен апарат бил увреден и разходите по отстраняване на щетите му щели да възлязат на или щели да надхвърлят 80 % от неговата застрахователна сума. Сочи, че съгласно становището на завода-производител, изискано по щетата и предоставено на ответника, хеликоптерът не можело да бъде възстановен вследствие на потъването му в морето и контакта със силно агресивното действие на морската вода, т.е. от завода-производител отказали ремонт на застрахования хеликоптер и била налице хипотезата на застрахователния договор при която застрахованият летателен апарат бил изцяло унищожен или увреден до степен на негодност, в който случай била налице реална пълна (тотална) загуба. Твърди, че на няколко пъти ишецът бил уверяван от ответника, че щетата е в процес на ликвидация, че ще бъде ликвидирана като тотална и било обещавано плащане на З.обезщетение, но на 31.08.2015 г. ищецът получил писмо изх. № 5295 (1) 28.08.2015 г., в което бил обективиран отказът на ответника да изплати застрахователно обезщетение. Намира отказа на ответника за неоснователен, противоречащ на закона и на сключения между страните застрахователен договор. Поддържа, че ответникът му дължал и мораторна лихва за периода от 28.08.2015 г. (датата на изричния отказ на ответника) до завеждане на исковата молба в размер на 61 622,99 лв. Поради изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 200 000 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 25.07.2015 г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба – 15.03.2017 г., до пълното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 61 622,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 15.03.2017 г.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Д.Е.“

АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира предявените искове за недопустими. Поддържа, че ищецът не се явявал активно легитимиран да ги предяви, тъй като първоначален собственик на вещта бил „И.” ЕАД, който с договор за лизинг предоставял същата на „А.Х.” ЕООД. Сочи, че съгласно Договор за лизинг от 27.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.01.2014 г. към него, след погасяване на задълженията по договора за лизинг собствеността върху увреденото имущество преминавала върху „А.Х.” ЕООД, а застрахован по сключената застраховка бил „А.Х.” ЕООД - собственик на застрахования хеликоптер. Поддържа, че ищецът не се явявал страна по възникналото правоотношение, че не били сключвани добавъци, с които правата по застрахователния договор да са прехвърлени в полза на трето лице - „А.О.-В.” ООД, което да породи неговото право да иска изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че от изготвения за настъпилото събитие официален окончателен доклад на ГД „ГВА” ставало ясно, че между „А.Х.” ЕООД и „А.О.-В.” ООД бил сключен договор за лизинг, по който ответникът не бил страна, поради което не бил обвързан от съдържанието му и правата, черпени по него били непротивопоставими на застрахователя. Евентуално намира исковете за неоснователни. Оспорва ги по основание и размер. Сочи, че на 27.07.2015 г. към него била предявена претенция щета № 50150000003 за изплащане на застрахователно обезщетение по сключена застрахователна полица № 50-15-000001 от вид „Каско и Гражданска отговорност на самолети”, като претенцията била регистрирана във връзка с паднал хеликоптер марка Robinson R44 Raven, с регистрация № LZ-RLH на 25.07.2015 г. Твърди, че от „А.О.-В.” ООД били представени документи във връзка с настъпилото събитие.

Поддържа, че след проучване на документите за настъпване на събитието и проверка на обстоятелствата за същото установил, че има значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задълженията по договора, поради което отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че видно от същите на 25.07.2015 г. хеликоптерът отлитал по първоначално зададен маршрут от летателна площадка Калиманци до гр. Царево. Сочи, че съгласно изготвения официален окончателен доклад с рег. № 10-01-64 от 11.04.2016 г. на отдел „А.Б.” на ГД „ГВА” при Министерство на транспорта на РБ на страница 13 - Съпътстващи фактори довели до възникване на авиационното произшествие е извършен от пилота опит за кацане на недобре проучена летателна площадка, като освен това на стр.

9-10 от същия в раздел - Информация за летището, комисията констатирала, че тази площадка не е сертифицирана като вертолетна съгласно изискванията на Наредба № 20 на ГД „ГВА”. Сочи, че на стр. 13 като непосредствена причина за настъпилото събитие комисията посочвала: „избягване на внезапно появило се препятствие в хода на извършване на изпълнение на подход за кацане на нерегламентирана летателна площадка”, като причина за настъпилото събитие била само и единствено действието на пилота за кацане на нерегламентирана летателна площадка. Поддържа, че съгласно чл. 6 Общи изключения, т. 6.1.4 застрахователят не ще бъде отговорен да обезщети застрахования по отношение на всяка загуба или щета, които са причинени, когато самолета използва неутвърдени площадки за кацане, освен ако това се дължи на форсмажор или е покрито от допълнителни клаузи по полицата. Твърди, че опитите на ищеца да твърди някаква форма на форсмажор, като се твърди, че оборотите на носещия винт рязко падат, при което вертолета губи мощност, като пилота е предприел аварийно кацане в морето, били абсолютно неверни и противоречали на изводите, до които достигнала комисията разследваща случая. Сочи, че в окончателен доклад на стр. 12 изцяло се опровергавало това твърдение на ищеца, като видно от същите в своите обяснения пилота не споменавал за никакви проблеми с хеликоптера до началото на подхода за кацане, но в хода за подхода обаче пилота забелязва две стоманени въжета непосредствено преди бетонната площадка, което принуждава пилота да прекрати подхода и да се опита да избегне сблъсъка с препятствието. Съгласно обясненията на пилота в кабината е прозвучал звуков сигнал за падане на оборотите под минимално допустимите. Това обаче било вследствие на предпиетите действия от страна на пилота, а не се дължало на възникнала авария на борда на хеликоптера. Сочи, че комисията отбелязвала, че съгласно PЛE на вертолет R44, глава 3 „ Аварийни процедури”, стр. 3-10 „Звукова сигнализация и светлинна сигнализация индикират, че скоростта на въртене на ротора е под безопасните ограничения, а за да се възстанови честотата на въртене, незабавно завъртете корекцията докрай, свалете надолу лоста за общата стъпка и в полет напред дръпнете назад лоста за цикличната стъпка. Звуковата и светлинна сигнализация спира, когато лоста за общата стъпка е докрай надолу.” Сочи, че комисията при извършения оглед на хеликоптера непосредствено след произшествието констатирала, че лоста за общата стъпка е вдигнат докрай нагоре и в това положение той е бил в момента на сблъсъка с водната повърхност. Поддържа, че този факт бил в противоречие с описаната аварийна процедура в PЛE на вертолета. Твърди, че в заключение комисията достигала до извода, че аварийното произшествие е свързано с късно забелязване на препятствие на подхода за кацане от страна на пилота, рязък маньовър за избягване на сблъсъка, падане на оборотите на носещия винт и задействане на звуков и светлинен сигнал за падане на оборотите под минимално допустимите, действия на пилота при възникналата ситуация, довели до съприкосновение с водната повърхност. Сочи, че твърденията на ищеца за възникнала авария противоречали и на изводите на комисията в окончателния доклад в раздел Сведения за въздохуплавателното средство, където изрично се казвало, че двигателя и носещия винт, монтиран на него, имат необходимия ресурс за извършване на полета. Освен това в заключителната част на доклада на стр. 13 в т. 9 се казвало, че не са констатирани технически причини за възникване на аварийното произшествие. Сочи, че като основна причина комисията указвала „грешка в технологията на пилотиране на вертолета при подход за кацане на нерегламентирана летателна площадка, довело до падане честотата на въртене на носещия винт под минимално допустимата при изпълнение на маневриране от страна на пилота.” Твърди, че пилотът на хеликоптера проявил груба небрежност и с поведението си довел до настъпване на събитието. Сочи, че отказал изплащането на застрахователно обезщетение напълно законосъобразно и в съответствие с договореното между страните. Счита, че претендираната от ищеца сума превишавала действителната стойност на хеликоптера към момента на настъпване на събитието, като дължимото обезщетение трябвало да бъде определено с оглед пазарните условия към 25.07.2015 г., като се отчете пазарната стойност на вертолета и запазените части на последния. Намира, че за да не се стигне до обогатяване на застрахованото лице от определената действителна стойност на хеликоптера следвало да бъдат приспаднати всички запазени части на същия, с които застрахованото лице можело свободно да се разпорежда. Намира за неоснователен и иска за мораторна лихва поради акцесорния му характер. Поддържа, че с писмо, получено от ищеца, изискал от последния редица документи във връзка с настъпилото събитие, като към настоящия момент не му били предоставени доказателствата по т. 5 Доклад за инцидента от пилота на хеликоптера (писмени обяснения); освен тях не му били предоставени и доказателствата по т. 6, т. 7 и т. 8 от Писмото и поради това не бил изпаднал в забава. Прави искане за привличане на трето лице-помагач.