Решение № 753 от 30.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30. 09.

2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

ИВА НЕШЕВА при участието на секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Благовест Байраков, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 1604 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 18. 05. 2017 г., постановена по н.о.х.д. № 18606/13 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, подсъдимата А.Д.А. е призната е призната за невиновна в това на неустановена дата през 2010 г., в гр. София, ул. Перник № ********, противозаконно да е присвоила чужда движима вещ – телевизор марка „Тошиба” на стойност 483,02 лева, собственост на А.С.С., която владеела (бил й предоставен за ползване от пострадалия С.), поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е депозиран протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се иска присъдата да бъде отменена, като въззивният съд постанови нова и признае подсъдимата А. за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена на съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност на присъдата поради неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на събрания доказателствен материал, от който се извеждала несъмнено вината на подсъдимата.

Твърди се, че, след като съдът приема, че А. е владеела телевизора, предоставен за ползване, то следва да приеме и че е налице задължение за връщането му на законния собственик – свидетеля С.. Представителят на държавното обвинение приема, че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението обсебване, като е присвоила вещта чрез бездействие – отказ за връщане на инкриминирания телевизор. В подкрепа на твърдението си посочва решение № 231 от 19.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 166/2001 г., I н.о.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е извършил преценка, че за изясняване на делото от фактическа страна не е необходимо да се събират нови доказателства, нито да се допуска разпит на подсъдимата или преразпит на свидетелите или вещото лице.

В хода на публичното съдебно заседание пред СГС представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Сочи, че от събрания доказателствен материал по безспорен начин се установява извършеното деяние и авторството, поради което моли подсъдимата да бъде призната за виновна.

Упълномощеният защитник адв. Г. пледира за потвърждаване на атакуваната присъда. Счита същата за правилна и посочва, че съдът подробно е аргументирал изводите си. Акцентира, че с присъдата са съобразени исканията на страните, включително това на представителят на държавното обвинение, който е пледирал за оправдаване на А.. Моли протестът да не бъде уважен, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата А. в своята лична защита моли присъдата да бъде потвърдена. В хода на последната дума моли да бъде оправдана.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест и допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, и, след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

За да се произнесе с атакуваната понастоящем оправдателна присъда, Софийският районен съд се е позовал на доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на пълно, всестранно и обективно съдебно следствие. Доказателствената съвкупност се състои от: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.П.П., С.Л.Б.и П.О.С.; показанията на свидетелите А.С.С. и А.Д.Д., приобщени по реда на чл. 281, ал.

1, т. 4, пред. 2 от НПК; обясненията на подсъдимата, прочетени на осн. чл. 279, ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК; писмените доказателства и доказателствени средства – договор за наем на недвижим имот (л.9-10 от ДП), приемо-предавателен протокол за недвижим имот, фактура и търговска гаранция от „Техномаркет” (л. 12 от ДП), справка за лице (л. 15-16 от ДП), справка ГД”ИН”- МП (л.22, 71 от ДП), справка НСлСл (л. 23, 68-69 от ДП), справка за пътувания на лице-бълг. гражданин (л.24-25 от ДП), справка за общодържавно издирване на лице (л. 26-28 от ДП),справка за съдимост (л. 49-50, 72-73 от ДП), справка АИС „БДС” (л. 52 от ДП), справка ГД”ГРАО” МРРБ (л.67 от ДП), копие от част от договор за наем и разписка за получена сума (л.82-83 от ДП), справка за съдимост (л.99-100 от съд.д.),справка МВР СДВР „ПКП” (л.103, 112, 132, 157-158 от съд.д.), справка ТД на НАП (л. 113-115, 133-135 от съд.д.), бюлетин за съдимост и справка за съдимост (л.119-124, 142-147, 150-155 от съд.д.); както и заключението на оценителната експертиза (л. 29 ДП).

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Възприетите от първостепенния съд фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимата А.Д.А. е родена на *** г. в гр. Острава (Чешка Република), българка, с българско гражданство, със средно образование, разведена, неосъждана, безработна, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***1 е ЕГН: **********.***, свидетелят А.С.С., като собственик и наемодател, сключил с подсъдимата А., като наемател, договор за наем на недвижим имот – апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. Перник № 91, ет. 6. Посредник при сключването била свидетелката М. П., която към 03.06.2010г., е работила като брокер на недвижими имоти в агенция за недвижими имоти „А.К.”. Договорът бил съставен от 4 страници в два еднообразни и подписани екземпляра – за всяка от страните. Върху договора за наем свидетелката П. изписала, че към датата на сключването му била изплатена сумата от 782 лв. (седемстотин осемдесет и два лева), която представлявала платен наем за периода 03.06-03.07.2010г. Записала, че бил изготвен опис, съставляващ неразделна част от договора. На свидетелката М.П.била изплатена комисионна за предоставената посредническа услуга в размер от 390 (триста и деветдесет) лева.

Договорът бил сключен за период от 24 месеца, като в него било записано, че наемодателят е съгласен ползватели на имота да бъдат членове от семейството на подсъдимата А.. Последната живеела със сина си – свидетеля П.О.С..

Към момента на сключване на договора наетото жилище от подсъдимата А. не било обзаведено, тъй като апартаментът бил след основен ремонт. По настояване на подсъдимата свидетелят С. закупил необходимото обзавеждане. На 04.06.2010г. последният заедно със свидетелите Д. и Б.отишли с личния автомобил на С. до мебелен магазин, от където закупили необходимите мебели, които впоследствие били доставени до адрес. След това тримата отишли до магазин „Техномаркет”, находящ се в гр. София, бул. „*********, откъдето закупили електроуреди, вкл. и LCD телевизор марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча. На същия ден в отдадения под наем апартамент свидетелят Б.помогнал за монтирането на закупения телевизор в хола. По това време подсъдимата А. се намирала в хола, седнала пред бюро, на което имало компютър.

След закупуването на обзавеждане за апартамента бил съставен приемо-предавателен протокол с дата, съвпадаща с тази на сключения договор – 03.06.2010г. Протоколът бил подписан само от наемодателя С., но не и от наемателя А..

Подсъдимата А. и синът ѝ свидетелят С.живеели в наетия под наем апартамент от 03.06.2010 г. до неустановена дата на същата година, като през месец ноември свидетелят С. установил, че А. и синът ѝ са се изнесли. Това обстоятелство станало известно на С., когато през месец ноември 2010 г. той решил да провери апартамента, който отдавал под наем. Причината за посещението било неплащане на уговорения наем от страна на подсъдимата. Последната спряла да отговаря и на неговите обаждания по телефона. Заедно със свидетеля Д., С. отишъл до жилището и, след като никой не отговорил на позвъняването на звънеца и на телефона на подсъдимата, свидетелят С. отключил входната врата на въпросното жилище с притежавания от него втори ключ. Двамата видели, че апартаментът е необитаем, тъй като липсвали личните вещи на подсъдимата и нейния син. Те установили, че липсвал и телевизорът марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча, който бил монтиран в хола. Свидетелят С. сигнализирал компетентните органи за липсата на телевизор марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча.

Към месец октомври на 2010 г. пазарната стойност на инкриминираната вещ към датата на деянието възлизала на 483,20 лв.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №

1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд.

Без да бъдат преповтаряни изводите на

СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Безспорни изяснени по делото са обстоятелствата относно сключения договор за наем на конкретното жилище между свидетеля С. и подсъдимата А., закупуването на инкриминирания телевизор марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча, монтирането му в хола на въпросния апартамент и последващата липса на телевизора. Налице са преки доказателства, изводими от показания на свидетелите С., Д., Б.и П. относно посочените обстоятелства. Изброените гласни доказателствени средства намират подкрепа и в писмените доказателства по делото. Приложен е договорът за наем, сключен между подсъдимата и свидетелят С., макар и не в цялост. Същият е изготвен в 4 страници, а по делото са налични само 3. Въпреки това истинността на договора се потвърждава от свидетелката П.

– посредник на сключената сделка. Същата заявява, че именно тя е изписала ръкописния текст в края на договора и потвърждава, че същият е сключен в нейно присъствие. От друга страна, сключването на въпросния договор не се отрича и от самата подсъдима. По отношение на обсъжданото обстоятелство, а именно сключеният договор за наем, цялата доказателствена съвкупност е еднопосочна.