Решение № 429 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20221100506654 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано e по жалба на И. Ж. Т., ЕГН **********, срещу отказа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 по изп. дело № 20118580401485, обективиран в съобщение изх. № 6020/16.03.2022 г., да прекрати изпълнителното производство, поради настъпила перемпция.

Жалбоподателят твърди, че след справка в кантората на ЧСИ, е установил, че взискателят не е подавал молби, считано от молбата му с вх. № 23869/13.11.2019 г., с която е представен договор за цесия между „Ю.Б.“ АД и „И.П.И.С.“ ЕАД и е поискан опис и оценка на част от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци. Твърди, че с договора за цесия, взискателят „Ю.Б.“ АД е заместен от „И.П.И.С.“ ЕАД. Счита, че тази молба, обективира последното действие по изпълнението преди молбата от 24.01.2022 г. Оспорва наличната в кориците на делото молба вх. № 23192/14.10.2020 г., като твърди, че същата не е подадена от адв. Д.М., респ. положеният подпис не е негов. Отделно, счита, доколкото подадената молба е от името на „Ю.Б.“ АД, а последното не е взискател по делото, същата няма правно действие. Не на последно място, посочва, че не са предприети изпълнителни действия по нито една от молбите.

Взискателите „Ю.Б.“ АД и „И.П.И.С.“ ЕАД считат жалбата за неоснователна, тъй като не са налице предпоставки за прекратяване на производството. В становището се посочва, че и двете дружества са взискатели по изпълнителното дело, доколкото Банката не е прехвърлила вземането си по издадения в нейна полза изпълнителен лист от 16.09.2014г., издаден по т.д. № 6007/2021 г. на СГС за разноски в размер на 18.141,85 лева. С оглед 1 горното, посочват, че подадената молба вх. № 23192/14.10.2020 г. обективира правно валидно действие, в това число адв. М. изрично потвърждава положения от него подпис в молбата.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител мотивира действията си, като подробно и хронологично посочва подадените от взискателя молби за предприемане на изпълнителни действия.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

Изпълнителното производство № 20118580401485 по описа ЧСИ У.Д. с рег. № 858 е образувано на 06.10.2011 г. по молба на „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) срещу длъжниците „ Б.“ ООД, ЕИК *******, Е.И. Т., ЕГН **********, И. Ж. Т., ЕГН **********, Р.П.Х., ЕГН **********. В молбата взискателят е направил редица искания за принудителни действия в това число: налагане на запори и възбрани, както и е упълномощил ЧСИ с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Поисканите запори са наложени със запорни съобщения от 16.11.2011 г. (л. 220-222 от изп. дело) и от 19.03.2012 г. (л. 386-492 от изп. дело)

ЧСИ е изпратил в рамките на м. 12.2011 г. до Агенция по вписванията искания за вписване на възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжниците. (л. 244-251; л.

266-277 от изп. д.).

С изходяща кореспонденция от 20.03.2012 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху дружествените дялове, собственост на длъжниците (л. 493-508 от изп. д.)

С молба вх. № 26641/29.11.2012 г. ( л . 753 от изп. дело) взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – изпълнение върху дружествен дял по реда на чл.

517, ал. 3 от ГПК, както и извършване на нова справка в КАТ относно притежаваните от длъжниците МПС.

На 13.02.2014 г., дружеството „Б.П.Б.“ АД е поискало конституиране като взискател по делото и извършване на изпълнителни действия. (молба вх. № 3039/13.02.2014 г. - л. 773 от изп. дело). Молбата за конституиране като взискател по делото е уважена от страна на ЧСИ.

На 27.01.2015 г., с молба вх. № 2041/27.01.2015 г. (л. 813 от изп. дело) взискателят „Ю.Б.“ АД е представил изпълнителен лист от 16.09.2014 г., издаден от СГС по т.д. № 6007/2012 г. за сумата от 18 141,85 лева – присъдени съдебно деловодни разноски, като е поискал извършване на изпълнителни действия – запори върху банкови сметки и възбрани върху недвижимото имущество на длъжниците. С молба вх. № 9317/31.03.2015 г. (л.836 от изп. дело) взискателят е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение, като е поискал присъединяване на разноските за събиране по изпълнителното дело.

С молба вх. № 56045/09.11.2016 г. (л.896 от изп. дело) взискателят е поискал извършване на нови справки за имущественото състояние на длъжниците, както и 2 извършване на изпълнителни действия по налагане за запори и възбрани върху имуществото.

С молба вх. № 3409/15.02.2018 г. (л. 908 от изп. дело) взискателят е поискал извършване на опис и оценка, както и насрочване на публична продан върху имот в кв.

Драгалевци – собственост на длъжниците.

На 26.03.2019 г., с молба вх. № 9811/26.03.2019 г. (л. 924 от изп. дело) взискателят „Ю.Б.“ АД е уведомил ЧСИ, че е цедирал вземането си на „И.П.И.С.“ ЕАД. С молба вх. № 23863/03.10.2019 г. (л. 947 и сл. от изп. дело) дружеството „И.П.И.С.“ ЕАД е направило искане да бъде конституирано като взискател по делото за вземанията, присъдени на „Ю.Б.“ АД по изп. лист от 15.09.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 29352/2011 г. по описа на СРС, поради сключен с Банката Договор за цесия, приложен към молбата. Дружеството е направило и искания за предприемане на принудителни действия – извършване на опис и оценка на недвижим имот, собственост на длъжниците, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, както и е възложило на ЧСИ извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Молбата за конституиране като взискател по делото е уважена от страна на ЧСИ.

С молба вх. № 23192/14.10.2020 г. (л. 974 от изп. дело) взискателят „Ю.Б.“ АД е поискал извършване на опис и принудителна продан на имота в кв. Драгалевци.

С молба вх. № 1988/24.01.2022 г. (л. 1016 от изп. дело) взискателят „И.П.И.С.“ ЕАД е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно пристъпване към публична продан на имота в кв. Драгалевци.

С молба вх. № 006629/08.03.2022 г. (л. 1100 от изп. дело) длъжникът И. Ж. Т., чрез процесуалния си представител адв. Д.С. е поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради перемпция, като оспорва подадената молба вх. № 23192/14.10.2020 г. на взискателят „Ю.Б.“ АД, с твърденията, че подписът, положен на молбата не принадлежи на процесуалния представител адв. Д.М..

С молба вх. № 006658/08.03.2022 г. (л. 1103 от изп. дело) взискателят „Ю.Б.“ АД е взел становище по молбата за прекратяване на производството, като процесуалният представител адв. М. изрично е потвърдил подписа си.

На 09.03.2022 г. е извършен опис на недвижимия имот, находящ се в кв. Драгалевци.

(л. 1104 от изп. дело), а на 24.03.2022 г. е депозирана експертна оценка на недвижимия имот, която е предявена на страните. (л. 1111 и сл. от изп. дело).

При така установено от фактическа страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да го констатира с постановление, когато установи осъществяването му.

Посоченият двугодишен срок се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (в този смисъл са и мотивите към т.

10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

3

От изложеното от фактическа страна се установява, че принудителни действия са искани от страните регулярно, като не е налице двугодишен срок на прекъсване на действията, предприемани от взискателите.

Неоснователно е възражението на длъжника, че след извършената цесия „Ю.Б.“ АД не е взискател по делото, респ. подадените от Банката молби не пораждат правно действие.

Видно от чл. 1 на представения Договор за цесия от 14.12.2018 г. Цедентът прехвърля на Цесионера вземането си срещу длъжниците, произтичащо от Договор за предоставяне на кредитна линия № 03-0019/01.08.2008 г., Анекс № 1 от 20.08.2009 г.; Анекс № 2 от 15.09.2009 г., Анекс № 3 от 16.03.2010 г. и Анекс № 4 от 09.08.2010 г., както и по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 030055/15.09.2009 г. и Анекс № 1 от 09.08.2010 г. За сумите е издаден изп. лист от 15.09.2011 г. Не са цедирани вземанията по изп. лист от 16.09.2014 г., издаден от СГС по т.д. № 6007/2012 г. за сумата от 18 141,85 лева – присъдени съдебно деловодни разноски, за което вземане „Ю.Б.“ АД продължава да е взискател по изпълнителното дело.

Неоснователно е възражението на длъжника, че молба вх. № 23192/14.10.2020 г. на взискателят „Ю.Б.“ АД не прекъсва течението на двугодишния срок, тъй като подписът, положен в нея не принадлежи на процесуалния представител на банката адв. Д.М..

Положеният върху молбата подпис е изрично потвърден от автора му – адв. Д.М., както с възражението срещу искането за прекратяване на изпълнителното дело, така и с отговора на подадената жалба срещу отказа на ЧСИ. В случая, интерес от оспорване на подписа има само представляваното дружество – „Ю.Б.“ АД, доколкото отношенията възникнали от упълномощаването са от значение единствено за вътрешните отношения между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения с длъжника. Трети лица, каквото в случая е длъжникът, не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, в случай, че спор във връзка с представителството не е налице.

С оглед изложеното, между предприеманите от взискателите действия не е налице период който е с по-голяма продължителност от две години, поради което и изпълнителното производство не следва да бъде прекратявано на основание в чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 31.08.2019 г.

Следователно постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИЕ жалбата на И. Ж. Т., ЕГН ********** срещу отказа на ЧСИ У.Д. с рег. № 858 по изп. дело № 20118580401485, обективиран в съобщение изх. № 4

6020/16.03.2022 г., да прекрати изпълнителното производство, поради настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5