Решение № 310 от 08.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Ямбол, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500405 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Лемекон"АД, ЕИК 128008057 със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул. "Александър Стамболийски" №170, представлявано от Д.Б. и Н.Б. чрез пълномощника адв.М. П. от ДАК, с което са отхвърлени предявените искове на осн. чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 и ал.3 ГПК вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на "Топлофикация -Ямбол" ЕАД, че дължи на въззивника сумите, както следва: сумата от 10 400 лв., представляваща главница по договор за паричен заем,ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 3 952,01 лв. представляваща договорна лихва в размер на 8 % годишно за срока на договора за заем, а именно от 30.12.2016 г. до 30.12.2017 г. в размер на 832 лв. и лихва за забава в размер на 3 120,01 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260325/16.02.2021 г. по ч.гр.д. №498/2021 г. по описа на ЯРС.

Във въззивната жалба се поддържа становище за неправилност , необоснованост на решението и постановяването му при нарушение на материалния закон. Сред основанията, класифицирани като материалноправна опороченост на решаващите изводи, в жалбата са визирани неправилно формираните изводи на ЯРС за нищожност на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД и недействителност на осн. чл.40 ЗЗД на процесния договор за заем като сключен във вреда на ответното дружество. По отношение на правната констатация на първостепенния съд за нищожност на договора поради сключването му от лице без представителна власт, се извличат противостоящи аргументи, чийто базис е вложено тълкуване относно приложимостта на лимитираната в чл.301 ТЗ презумпция. Твърди се, че процесният договор е сключен през декември 2016 г., през март 2017 г. е променен представляващия на ответното дружество, което предопределя извод за достаттчна във времеви аспект възможност за ответника да се противопостави на сключения без представителна власт договор. В аргументацията, ползваща тезата за липса на нищожност на договора за заем, е направено и позоваване на назначената по делото СГЕ, установяваща автентичност на положените под договора подписи. Изложени са тезисни съображения по третирания в 1 първоинстанционното решение проблем за липса на основание на договора в общотеоретично направление, че наличието на основание се изисква при каузалните сделки, за тълкуването на основанието и презумпцията, вложена в разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД. Привежда съждения, ведно с цит. практика на ВКС по отношение на правната същност и значение на предаването на парична сума на управителя на търговското дружество заемател по сключен договор за заем, представляваща действие по чл.240 ЗЗД,независимо дали паричната сума постъпва по сметка на дружеството или в касата на същото. По отношение на възприетата в атакуваното решение недействителност заемното правоотношение на осн. чл.40 ЗЗД, теза, мотивирана с аргумент за регламентирано в устава на ответното дружество изискване за сключване с мнозинство 2/3 от членовете на Съвета на директорите на ответника на сделки, създаващи задължения е противопоставена позиция основаваща се на правно-оценъчни съображения по прилагането на чл.236, ал.4 ТЗ, и чл.240б, ал.3 ТЗ. Посочените разпоредби според въззивника изискват приоритетно съобразяване и гарантират сигурността, бързината и стабилността на търговския оборот.

Твърди се, че между страните е сключен договор за заем от 30.12.2016 г. за сумата от 10 400 лв., със срок на погасяване 1 година, считано от датата на подписване на договора и уговорена лихва в годишен размер от 8 % от предоставената в заем сума,които твърдения намират потвърждение в приетата ССЕ. Поддържа се, че съобразно ССЕ общият размер на дължимата от ответното дружество сума е 11 232 лв.,, от които главница в размер на 10 400 в. и лихва в размер на 8% годишно- в общ размер на 832 лв., съответстващи на исковите суми. Твърди се още. че съобразно счетоводните установявания, предоставеният заем е отразен в счетоводните регистри и включен в публикувания за 2016 г. ГФО на "Лемекон" АД. В обобщение се поддържа довод за несъмнена доказаност от страна на ищеца на валидно сключен договор за заем, неговата действителност и възникналото задължение на ответника, в чийто контекст се заявява искане за отмяна на оспорваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество чрез пълномощника адв.Д. Д. от АК-Сливен, в който се излага становище за неоснователност на жалбата, придружено с аргументирана позиция за правилност,законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение.Твърди се,че към датата на сключване на договора за заем 30.12.2016 г.ответното дружество не е било представлявано от “Лемекон“ АД според заложеното в договора, т.к. видно от справка в ТР ответникът е бил представляван от Съвет на директорите, чийто член ищецът „Лемекон“ АД е бил в периода 09.11.2016 г.22.08.2016г. Твърди се, че процесният договор за заем е сключен без представителна власт за „Топлофикация Ямбол“ ЕАД. В подкрепа на правните изводи на ЯРС е почерпена аргументация от чл.46, ал.3, т.6 от устава на „Лемекон“ АД, който регламентира изискване за взето решение на Съвет на директорите за кредитиране на трети лица, както и от правилото на чл.40, ал.4 от Устава на „Топлофикация Ямбол“ЕАД, който предвижда, че въззиваемото дружество може да сключва разпоредителни сделки или сделки създаващи задължения въз основа на протоколно решение на СД, взето с мнозинство 2/3. Релевирани са възражения за нищижност на процесния договор поради липса на съгласие,липса на представителна власт, липса на основание и като сключен с цел увреждане на „Топлофикация Ямбол“ ЕАД. Възражението за увреждащ ефект на договора за заем по см. чл.40 ЗЗД, спрямо ответното дружество е доразвито с аргументи, съгл. които към момента на сключването му посоченият в договора представител на ответника е бил именно заемодателят „Лемекон“ АД, действащ чрез Христо Костов,което дружество вече не е било член на СД на ответника. От съдържанието на договора се извлича увреждащия му характер, т.к. с него въззиваемото дружество поема парично задължение, с което да погаси задължението на заемодателя „Лемекон“ АД към лицето Р.Н.С.. Оспорва се фактът на реалното предаване на заемната сума в собственост на „Топлофикация Ямбол“ ЕАД съгл. уговореното в чл.2 от процесния договор,в подкрепа на което се застъпва тезата за неприлагане по делото, респ. преклудиране на възможността за доказване на ищцовата претенция с писмените документи- Споразумение от 05.01.2016 г., Оборотна ведомост и 16 бр. платежни нареждания, вложени в базиса на специализираните установявания по ССчЕ.

Формирани са констатации, отразени в таблично представяне, за несъответствие между представените платежни нареждания и счетоводните регистри на „Лемекон“АД. Посочва, че сред правноценимата писмена доказателствена съвкупност не е ангажирана аналитичната 2 оборотна ведомост при ищеца, касаеща отразявания по сметка 229 „Други предоставени заеми“, предвид което липсва надеждност и кредитируемост в констатациите на в.л. за съпоставимост между счетоводните записвания и ГФО. Твърди се, че въпреки вмененото му от съда задължение ищецът „Лемекон“АД не е представил синтетична оборотна ведомост и аналитична оборотна ведомост, за да бъде проследима обективността и правилността на изводите в ССчЕ. Твърди се,че отчитането на платените към Р.С. суми е следвало да бъде в сметка 498 Други дебитори, като отчитането им по сметка 422 Подотчетни лица според въззиваемата страна създава ясна индиция за наличие на трудовоправна или гражданскоправна договорна връзка между Р.С. и „Лемеком“ АД. Твърди се, че дори и да се приеме наличие на извършено плащане от „Лемеком“АД към трето лице, това плащане не е било на основание договор за заем, което се извежда логически от липсата на отразяване в платежните нареждания на договора за заем,от липсата на счетоводно отразяване на процесния договор за заем в счетоводството на ответника, и в недекларирането на този договор и от двете дружества в декларацията по чл.92 ЗКПО. В евентуалност е формулирано и възражение за изтекла погасителна давност досежно претенцията за договорна лихва за периода 30.12.2016-30.12.2017г., т.к.заявлението за издаване заповед за изпълнение е депозирано на 11.02.2021г., както и възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави на уговорката за договорна лихва в размер на 8 % годишно.

В заключение се поддържа искането към въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като законосъобразно, съпътствано с претенция за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В о.с.з. дружеството въззивник не изпраща законен или процесуален представител. Със становище вх.№5780/05.12.2022 г., в което излага съображения по същество, сходни с развитата във въззивната жалба аргументация и прави искане за присъждане на съдебноделоводни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК и представени писмени доказателства.

Формулирано е и възражение по чл.78 ал.5 ГПК относно адвокатския хонорар на насрещната страна.

В о.с.з. въззиваемото дружество не изпраща законен или процесуален представител. Със становище вх.№5796/05.12.2022 г. е заявено бланкетно становище, с което се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски за обосноваване, на които са приложени платежно нареждане и договор за правна защита и съдействие от 19.09.2022 г.

Внимателният и всеобхватен анализ на приложените по делото доказателствените източници, предоставя легитимна доказателствена опора за обосноваване на следната фактическата обстановка:

Видно от приобщеното по делото ч.гр.д.№498/2021 г. по описа на ЯРС пред съда е било депозирано заявление по чл.410 ГПК от "Лемекон"АД против "Топлофикация- Ямбол"ЕАД за сумата от 10 400 лв. -главница, 832 лв. -договорна лихва за периода от 30.12.2016 г.30.12.2017 г. и сумата от 3 120,01 лв. -лихва за забава за периода от 31.12.2017 г.-14.12.2020 г., с конкретизирано в заявлението основание на паричното притезание-задължение по договор за заем от 30.12.2016 г. за плащане на задължения към Р.Н.С., на длъжност "технически организатор", представляващи възнаграждения по трудов договор и разходи за командировка, за срока на заема. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед за изпълнение №260325/16.02.2021 г. с предмет претендираните в заявлението суми срещу "Топлофикация-Ямбол" ЕАД, срещу която в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение на длъжника и с Разпореждане №261019/10.03.2021 г. по ч.гр.д.№498/2021 г. заповедният съд е указал на заявителя "Лемекон" АД за възможността да предяви положителен установителен иск относно съществуването на вземанията си в срока по чл.415, ал.4 ГПК. В изпълнение на указанието в цит.разпореждане "Лемекон" АД и в законово регламентирания срок по чл.415, ал.4 ГПК "Лемекон"АД е предявил положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 и ал.3 ГПК вр. чл.240 и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.

Включените в обхвата на обективната доказателствена преценка писмени документи, представени от ищеца са заверен препис от Договор за заем от 30.12.2016 г. ,ведно с приложение "опис към чл.2 от договора за заем", сключен между "Лемекон" АД в качеството на заемодател, представлявано Х.Г.К. -изпълнителен директор и "Топлофикация 3

-Ямбол" ЕАД в качеството на заемател, представлявано от "Лемекон" АД чрез изпълнителния директор Х.Г.К., по силата на който съгл.чл.1 е уговорено, че заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на разходваните суми за периода 01.06.2016 г.30.12.2016 г. за 10 400 лв., за заплащане на задължения на заемодателя към Р.Н.С., представляващи възнаграждение по трудов договор и разходи за командировка, за срока на заема. В чл.2 от договора е регламентирано, че заемодателят предава сумата по банкова сметка с титуляр Р.С. срещу представени документи за разходи и опис, неразделна част от договора, че сумата е предоставена съгл. опис- неразделна част от договора. В чл.3 от Договора е уговорен едногодишен срок за връщане на отпуснатия заем, ,а чл.4 е включена клауза, определяща годишната лихва -8% годишно в срока на договора.