Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 849 от 24.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1208/2022
Вид
Определение № 849
Подписан
24.03.2023
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Надежда Махмудиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. София, 24.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000501208 по описа за 2022 година

С „ искане “ с вх.№ 3503/16.02.2023 г.( по регистратурата на САС ) адвокат Е. Х. от АК – Монтана - пълномощник на въззиваемите Е. П. В. и Д.

М. В. – настоява за изменение на въззивното решение в частта относно присъдените разноски по член 38,ал.2 от ЗА за първоинстанционното и въззивното производство чрез увеличаването им от 3 930 лева на 7 860 лева и от 3 930 лева на 4 660 лева .

В искането е посочено, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за всяко от двете инстанционни производства не съответстват на уважения материалния интерес от 120 000 лева и 60 000 лева по всеки от исковете, общо два.

В срока по член 248,ал.2 от ГПК въззивникът - „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София отговаря , че молбата в частта относно разноските за въззивното производство е недопустима по липса на представен списък по член 80 от ГПК , в алтернатива – неоснователна ,тъй като начинът за изчислението е неправилен .

Молбата по член 248,ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в едномесечния срок, считан от 26.01.2023 г.

Молбата за изменение на решението в частта относно разноските за 1 въззивното производство е процесуално недопустима, тъй като не е представен списък за разноските по член 80 от ГПК. И в случай, като настоящия , на искане за присъждане на разноски по реда на член 38,ал.2 от ЗА , абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото по член 248 от ГПК е прилагането до приключване на последното заседание на списък по член 80 от ГПК или друг документ, в който претендираното вземане за адвокатско възнаграждение да е определено или определяемо (по посочен от страната ясен начин) по размер, както се приема в определение № 593 от 22.11.2017 г. по ч.т.д.№ 1758/2017 г. на I т.о. на ВКС.

Това условие не е спазено . Пълномощниците на въззиваемите не са приложили списък . Списък не е инкорпориран в отговора на въззивната жалба или в друг документ . В двата договора за правна защита и съдействие № 0092562 и 0092561 / 14.10.2022 г. ( на л.40 и 41 от въз.д. ) размерът на вземането за адвокатско възнаграждение не е посочен, респ. не е посочен начинът за определянето му. Следователно молбата в тази й част следва като процесуално недопустима да се остави без разглеждане .

Молбата за изменение на въззивното решение относно разноските за първоинстанционното производство е допустима .

По въззивна жалба на застрахователя спорът по член 432,ал.1 от КЗ е пренесен пред въззивната инстанция само относно дължимостта на ищцата Е.

В. и общо на нея и Д. В. – като процесуални правоприемници на М. В., на застрахователни обезщетения над размерите от 60 000 лева до 200 000 лева .

Въззивният съд е намерил двата иска за основателни до размерите от по 120 000 лева , вместо до размерите от по 200 000 лева , каквато е разрешението на първоинстанционния съд . При процесуално представителство при условията на безплатно оказана адвокатска защита , минималното адвокатско възнаграждение по член 7, ал.2 ,т.5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. ( в ред. от Дв,бр. 68 от 2020 г. ) за производството пред МОС се равнява на 5 530 лева . Дължимата част от него съразмерно на основателния иск до размера от 120 000 лева , се равнява на 3 318 лева , а за двата иска – на 6 636 лева, повече от изчислената от въззивния съд в размер от 3 930 лева .

Молбата по член 248, ал.1 от ГПК е основателна отчасти .

Така мотивиран, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 3503/16.02.2023 г. ( по регистратурата на САС ) адвокат Е. Х. от АК – Монтана - пълномощник на Е. П. В. от град *** и Д. М. В. от град *** за изменение на решение № 47 от 10.01.2023 г. на САС по в.гр.д.№ 1208/2022 г. относно разноските за адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за въззивното производство чрез увеличаването им от 3 930 лева на 4 660 лева.

ИЗМЕНЯ решение № 47 от 10.01.2023 г. на САС по в.гр.д.№ 1208/ 2022 г. относно разноските за първоинстанционното производство, КАТО ОТМЕНЯ решение № 49 от 23.11.2021 г. по т.д. № 164/2018 г. на Монтанския окръжен съд относно осъждането на „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София да заплати на адвокат Ж. Л. К. и адвокат Е. В. Х. от АК- Монтана възнаграждение на основание член 38, ал.2 от ЗА над размера от 6 636 ( шест хиляди шестстотин тридесет и шест ) лева .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на въззивното решение по разноските за първоинстанционното производство в останалата й част .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ едноседмичен срок от съобщаването му на страните . пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3