Решение № 109 от 29.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20203100901013 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от А. С. С. и С. Х. А., с която предявени преки искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ на увредени лица против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.

София, за осъждане на застрахователя да заплати на всеки от ищците сума от 150 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на сина им С. А. С. в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018 година, по вина на А. Н. Х., за което водачът е признат за виновен с влязла в сила на 01.06.2021 година присъда № 61/08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС – л.а. марка „**“, с ДК № * **** ** и ответното дружество към датата на ПТП по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 05.05.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

Ищците А.С. и С.А. твърдят, че на 06.08.2018 година при ПТП, допуснато по вина на А. Н. Х. е починал сина им С. А. С.. Заявяват, че виновният водач е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна. Причината за смъртта на С. е получената следствие ПТП остра анемия в резултат на кръвоизлив от травматичното разкъсване на големи венозни съдове на шията в областта на разкъсно-контузна рана, разкъсването на черния дроб и слезката, като от заключението по СМЕ, проведена в досъдебното производство, се установява пряка причинно следствена връзка между ПТП и настъпилият летален изход. Ищците заявяват, че застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от Х. е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

1

Твърдят, че застрахователят не е определил, респективно изплатил обезщетение на ищците, въпреки поканата-уведомление, получена на 05.04.2019 година и предоставения едномесечен срок. Считат, че лихва се дължи от изтичане на посочения срок по поканата до окончателното изплащане на вземането.

Заявяват, че загубата на сина им се е отразила изключително негативно върху тях, смъртта е възприета крайно тежко като стрес с възможно най-висока интензивност. И към момента са съкрушени от скръб, поради това, че ранната смърт е прекъснала изградената духовна връзка между родител и дете. Станали са апатични, тъжни, затворени в себе си, продължават живота си с високо ниво на депресивност, дните и нощите са изпълнени с мъка, отчаяние, тъга, безмисленост и безнадеждност. Настояват, че претендираният размер на обезщетението е справедлив. Възраженията по отговора на ответника, особено тези за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, намират за необосновани.

Правна квалификация на правата: чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429 от КЗ.

Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидна застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесното МПС, валидна и към датата на ПТП. Другите релевантни твърдения по отговора са за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради непоставен обезопасителен колан, с което е допринесъл в голяма степен за леталния изход при ПТП. Настоява и, че търсеното обезщетение като размер е прекомерно завишено и не съответства на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения на този род вреди. Останалите твърдения относно механизма на ПТП и другите елементи от фактическия състав на деликта, съдът не възпроизвежда, доколкото е налице влязла в сила присъда.

В съдебно заседание ищците поддържат собствените си аргументи, чрез процесуален представител, а ответникът със становище, депозирано от процесуалния му представител, поддържа твърденията си в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна.

На 06.08.2018 година настъпва ПТП на път първи клас 1-9, на км 119 + 700 от кръстовището на автомагистрала „Черно море“, м-ст „Харамията“, по посока м-ст „Крушките“, обл. Варна, при управление на МПС – л.а. „**“ с рег. № * **** **, управляван от А. Н. Х., който при нарушение правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се движил с несъобразена скорост от 119 км/ч., напуска пътното платно. При последвалия удар 2 с крайпътни дървета и клони била причинена смъртта на пътуващия на задна дясна седалка на управлявания от А. Н. Х. автомобил, С. А. С..

Управляващият МПС – А. Н. Х. е признат за виновен за допуснато ПТП по непредпазливост с влязла в сила на 06.01.2021 година присъда № 61/08.10.2019 г. по НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна, изменена единствено в частта на наложеното на подсъдимия наказание с Решение № 260021/27.08.2020 г. по ВНОХД № 408/2019 г. на Апелативен съд Варна, потвърдено с Решение № 193/06.01.2021 г. на ВКС по к.н.д. № 848/2020г., поради което и съдът е указал на страните, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават.

Съдът е приел за безспорни фактите по застрахователното правоотношение между страните, а именно наличието на валидно сключен и действащ към момента на процесното ПТП договор, обезпечаващ гражданската отговорност на делинквента.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.

1. По размера:

Ищците съобразно разпределената доказателствена тежест са ангажирали гласни доказателства за установяване интензитета на претърпените болки и страдания както и е проведена съдебно-психологична експертиза.

От гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите З. А. и А. А., които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, съответно първият свидетел е съпруг на племенницата на ищеца, а вторият – свако на починалото дете на ищците, се установява, че починалият е по-големият от двамата им сина, както и че загубата му се е отразила еднакво тежко на всеки от членовете на семейството. Ненавременната смърт на детето на ищците е предизвикала освен чувството на силен шок и продължителна тъга, така също и затваряне в душевното им страдание и дистанциране от целия познат кръг от близки и приятели, въпреки желанието на последните да окажат морална подкрепа. Описани са промените в начина на живот на всеки от ищците, както и на другия им по-малък син, като конкретно за бащата е посочено, че преди трагичния инцидент е пътувал и работел в чужбина, след което е спрял, както и че цялото семейство е имало планове свързани с пътуване в Белгия, които са отпаднали. Тежкото преживяване на загубата е посочено като причина за злоупотребата с алкохол от страна на бащата, който преди инцидента не пиел. Освен това, последният спрял да работи и започнал да посещава лекари във връзка с инцидента и да приема лекарства.

Съпругата му и майка на починалия от своя страна претърпяла още един шок скоро след загубата на сина й, свързан със смъртта на баща й. Характерна за нея също била целенасочената изолация и затварянето в себе си, както непосредствено след инцидента, 3 така и понастоящем. Споделени от свидетелите са и страховете на двамата родители за по-малкото им дете, което въпреки изминалия период от време след инцидента, все още не е свикнало с липсата на брат си.

Съдът счита, че свидетелските показания, въпреки родствената връзка с ищците следва да бъдат зачетени изцяло, тъй като кореспондират със заключението по СПЕ.

Според заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че смъртта на Сашо С. е стресиращо събитие за неговите родители, което се съпътства от невротични реакции на поначало предразположени към депресивни състояния личности, като получените психологични данни от направените тестове на ищците показват настъпили различни психични промени. Същите се изразяват в остра скръб, състояща се от непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо присъствие на отричане; физическа и психическа болка и дистрес; противоречиви емоции и импулси, свръхангажираност със загубата, както и натрапчиво говорене за нея. Интеграцията на загубата е съпътствана с продължителна депресия и у двамата ищци, които понастоящем не са преминали изцяло през етапите на загуба и скръб. И при двамата ищци психологичното изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната личностната сфера и социалното функциониране, които психологически маркери са характерни за капсулираните стресови разстройства.

Препоръката на вещото лице е консултация с психиатър, който да назначи медикаментозно лечение.

От дадените в съдебно заседание обяснения на вещото лице психолог става ясно, че при ищцата – майка на починалия, процесът на възстановяване е допълнително затруднен, поради настъпилата загуба на баща й в кратък срок след първата загуба. По въпроса за системната употреба на алкохол и нейното отражение върху възстановителния процес при ищеца – баща на починалия, вещото лице отново сочи необходимостта от психиатрична помощ. Посочено е, че и двамата ищци са в границите на нормата за интелектуално развитие, характерно за съответната възраст, макар и в по-ниските такива, като с оглед тези данни и конкретните личностови характеристики на ищците се констатира по-бавен процес на възстановяване.

При горното по размера съдът намира следното: при претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания/смърт и последиците от тях за пострадалото лице/наследниците. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при 4

ПТП /т.е. съпричиняването/.

Касае се за смърт на млад човек, един от двамата синове на ищците, при доказана близост, основана на обич и привързаност между отделните членове на семейството приживе. Безспорно загубата на сина е силно стресово събитие, а в конкретния случай е съпътствана и със съпреживяване на болката и на другия по-малък син, както и тревога за индивидуалното му справяне със загубата на брат му и начина, по който ще се отрази на психиката му. Състоянието на преживелите родители се характеризира с изключителна социална изолация и подчертана интровертна нагласа. Както заявява и експертът в съдебно заседание цялостната картина на адаптация към загубата при ищците, въпреки изминалия период от време след инцидента и включително при съобразяване настъпилите допълнителни утежняващи фактори като загубата на бащата на майката на починалия и злоупотребата с алкохол при бащата, е показателна за капсулирано стресово разстройство, чието лечение изисква психиатрична намеса. Поради това и прогнозен срок за възстановяването не може да бъде определен към момента. Посочените фактори водят до извод, че при ищците претърпените болки и страдания са с обичайния интензитет за този вид последици следствие смъртта на дете.

Като се има предвид и завишените размери на застрахователни лимити в обезщетенията, настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението този от 120 000 лева за всеки от ищците, до който предявеният иск е доказан по размер.