Решение № 480 от 11.07.2022, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№480 гр. Х., 11.07.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Х., в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА при секретаря Гергана Тенева като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №349/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ чл.

405 от Кодекса на труда КТ/.

Образувано е по жалба от ЕТ "М. Ч.", със седалище и адрес на управление гр. Х., ***, представлявано от М. Г. Ч., подадена чрез пълномощник адв. Д.Н., против приложена на основание чл.

404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна марка - задължителни предписания, дадени от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Х. с Протокол за извършена проверка №ПР2211904 от 15.04.2022г.

В жалбата се твърди, че обжалваната принудителна административна мярка, представляваща задължително предписание за прекратяване на трудовото правоотношение и то на конкретно основание е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и при несъобразяване с всички относими към конкретния случай обстоятелства. По изложените в жалбата подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт се моли за неговата отмяна. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателя разноски.

Административен съд – Х., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2021 г. е сключен Трудов договор №6 на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ между ЕТ“М. Ч.“ гр. Х. - работодател и Я.

Г. Д. - служител на длъжността „педагог“, с месторабота УЦ “Домино“ Х..

Служителят се е съгласи да постъпи на работа на 01.12.2021г. и възнаграждението да му се изплаща веднъж месечно. В трудовия договор е записано, че работникът е назначен по договор №ЗТ2-09-15-2898#3 за осигуряване на заетост по проект „Заетост за теб“.

С подписване на трудовия договор на служителя Д. е връчена и длъжностна характеристика за заеманата от същата длъжност, като в раздел VIII

„Условия на труд и работна заплата“ е посочено, че работната заплата се изплаща, съгласно уговореното в трудовия договор и Вътрешните правила за работна заплата.

По делото са представени утвърдени от работодателя

Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ „ М. Ч.“. В чл.4 от същите е посочено, че работната заплата се изплаща не по-късно от 25 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/ през който е положен трудът.

От наличните по делото платежни ведомости за месеците януари, февруари и март 2022 година, изготвени от работодателя ЕТ “М.

Ч.“ и дневно извлечение за дата 11.01.2022г., 21.02.2022г. и 15.03.2022г. се установява, че работната заплата на служителя Я. Д. е начислявана и изплащана до 25 число на месеца, така както е прието във Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ „ М. Ч.“.

От представените по делото молба и два болнични листа, касаещи служителя Я. Д. се установява, че през периода м. януари до 18 февруари 2022г., същата е ползвала 6 дни платен годишен отпуск и е била в болничен, поради временна неработоспособност общо 14 дни.

С вх. № 8/17.02.2022г. при работодателя ЕТ „М.

Ч.“ служителя Я. Д. е подала заявление за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане /забавено плащане на трудово възнаграждение. На самото заявление от работодателя е направено отбелязване „Не са налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.2 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор. Да се уведоми Я.

Д., че трудовия договор не е прекратен.“ Поради това и в представените след тази дата отчетни форми за явяване/ неявяване на работа за месец февруари, март и април за служителя Я. Д. е отбелязано „в самоотлъчка“.

В тази връзка и въз основа на изготвени констативни протоколи на 08.03.2022г. от работодателя до служителя е изпратено по Телепоща искане за даване на обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с извършено от Я. Д. дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.1 от КТ – неявяване на работа за периода от 18.02.2022г. до 08.03.2022г. На Д. и е предоставена възможност в срок до 11.03.2022г. да представи писмените си обяснения по повод извършеното дисциплинарно нарушение и в тази връзка да ангажира доказателства. Така посоченото искане не е достигнало до адресата му Д., същото е върнато до работодател с отбелязване „отсъства“.

По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се представи Справка актуално състояние на действащите трудови договори за Я. Г. Д. в периода от 01.12.2021г. до 12.04.2022г., от която е видно, че от 07.03.2022г. Я. Д. осъществява трудови функции при друг работодател, въз основа на сключен трудов договор между Д. и Средно училище „Любен Каравелов“ гр.

Д..

На 28.03.2022г. от М. Ч., управител на ЕТ“М.

Ч.“ е подадена жалба до Дирекция “ИТ“ гр. Х.. В същата е описана цялата фактическа обстановка касаеща лицето Я. Д., като в заключение работодателят моли Дирекция „ИТ“ да извърши проверка и даде становище за начина, по който лицето Я. Д. може да бъде освободено от заеманата длъжност.

В отговор на подадената жалба от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. до работодателя е последвало писмо с изх. № 22017801/29.03.2022г., в което е посочено, че относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между работодател и работник Инспекция по труда не е органа, който да укаже, на която и да е от страните начина, по който следва същото да се прекрати, като преценката за това е на страните по трудовото правоотношение.

По електронен път на 04.04.2022г. и с вх. №

22031458/11.04.2022г. до директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. от ЕТ“М. Ч.“ е депозирано искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение на някои категории работници и служители, ползващи специална закрила по чл.33, ал.1, ал.5 от КТ. В същото е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение с лицето Д. ще се извърши на основание чл.333, ал.1, т.6 от КТ, поради което се моли за разрешение в този смисъл.

Във връзка с отправените две искания на

12.04.2022г. от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Х. е изпратено писмо да ЕТ „М.

Ч.“, в което е посочено, че Дирекция „ИТ“ гр. Х., не дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д., на длъжност „педагог“, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

От същата дата – 12.04.2022г. до ЕТ „М. Ч.“ от инспектори в Дирекция „ИТ“ гр. Х. е изпратена Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, с която и е указано на 14.04.2022г. да се яви в Д“ИТ“ гр. Х., като при явяването следва да бъдат представени на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ посочените в призовката документи.

С оглед извършената проверка от гл. инспектори в Д“ИТ“ гр. Х. Л. Г. и А. Т. е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2211904/15.04.2022г. В протокола е констатирано следното : ЕТ „М.

Ч.“, в качеството на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327, ал.1, т.2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“ от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение с вх. № 8/17.02.2022г. Във връзка с посочените констатации за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл.

404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени предписания: по т. 1 - ЕТ „М.

Ч.“, в качеството на работодател, на основание чл.335, ал.2, т.3 от КТ, във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327, ал.1, т.2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“, поради отправено заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника, поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Посочен е срок за изпълнение: 18.04.2022г.

Протоколът е връчен на М. Ч. собственик на

ЕТ „М. Ч.“ на 15.04.2022г. Жалбата до съда е подадена на 18.04.2022г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, Държавна агенция „Електронно управление.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорените предписания, съгласно чл.

168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл.

146 от АПК, настоящият съдебен състав намира същите за издадени от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.

404, ал. 1, т. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като компетентни органи по прилагане на принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици органите на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Една от принудителните административни мерки, регламентирани в нормата на чл.

404, ал. 1, т. 1 от КТ е даването на задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Предпоставка за прилагането на тази мярка е наличието на констатирано нарушение на трудовото законодателство.

По делото не се спори, че ЕТ „М. Ч.“ притежава качеството на работодател по смисъла на §

1, т. 1 от ДР на КТ. Като работодател ЕТ участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители, респ. в тяхното прекратяване на основанията посочени в закона и уреждане на правните последици от това прекратяване.

Спазено е изискването за форма на административния акт, регламентирано в чл.

59 АПК, доколкото в КТ липсват конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт - посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и разпоредените задължения. Посочени са, както фактическите, така и правните основания за издаване на акта, което е предпоставка за упражняване на контрол за неговата законосъобразност, съответно обезпечава правото на защита на адресата на акта.

Не се установяват допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. В правната теория и съдебната практика безспорно е възприето становището, че съществено процесуално нарушение е единствено това нарушение, което е повлияло или обективно би могло да повлияе върху крайния резултат на акт, каквото в случая не е налице.

По отношение приложението на материалният закон, съдът намира следното:

Спорните въпроси, които се очертават в настоящото производство са два, първият е допустимо ли е с принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ Дирекция „ИТ“ да задължи работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника, на посоченото от дирекцията правно основание. Вторият въпрос е допуснал ли е в действителност работодателя неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение на работника Д., което е обосновало прилагането от страна на Дирекция „ИТ“ гр. Х. на процесната принудителна административна мярка.

По отношение на поставения първи въпрос, настоящия състав на съда намира, че при налагането на принудителната административна мярка не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор, а инспекцията по труда не може да разрешава трудовоправни спорове чрез налагане на ПАМ, защото те са подсъдни на общите съдилища. Разпоредбата на чл.

357, ал. 1 от Кодекса на труда сочи, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Следователно, съществуващият спор дали трудовото правоотношение между работодателя ЕТ „М. Ч.“ и служителя Я. Д. следва да бъде прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение на работника или на някое друго основание посочено в КТ, представлява спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл.