Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1113 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 588/2024
Вид
Определение № 1113
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500588 по описа за 2024 година Производството е по реда начл. 274 ал. 1 т.2 вр. чл. 248 ал. 3 ГПК и е образувано по частната жалба на Д. Г. Д. от гр.*** против определение № 1298/27.02.2024 г- постановено по гр.д. № 5555/2023 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 86/15.01.2024 г. постановено по същото дело в частта на разноските на осн.чл. 248 ал. 1 ГПК ,като ответникът бъде осъден за плати на ищеца сторените от него разноски пред първата инстанция.

Твърди се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно ,тъй като не е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК .

В отговор на частната жалба представителят на ответника по делото счита същата за неоснователна,като излага съображенията си .

След преценка на приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд счита частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА .

За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че ответникът с отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по давност, както и че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително събиране/образуваното изпълнително дело 1 е било прекратено поради настъпила перемция/. Изтичането на давността не прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118 ЗЗД). Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. Съдът е посочил,че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането. Същевременно, предявеният в настоящото производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото.

При тези решаващи мотиви,настоящият съдебен състав счита атакуваното определение за правилно и обосновано .

По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д.

№ 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ІІІ г.о. на ВКС и др., която се споделя от настоящия състав. Според приетите правни разрешения, предявеният отрицателен установителен иск за несъществуването на вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо (чл. 118 ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен 2 установителен иск е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено (вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск).

Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Зори действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Приетото от районния съд не е в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което настоящият съдебен състав счита частната жалба за неоснователна.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1298/27.02.2024 г- постановено по гр.д.

3

№ 5555/2023 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 86/15.01.2024 г. постановено по същото дело в частта на разноските на осн.чл. 248 ал. 1 ГПК ,като ответникът бъде осъден за плати на ищеца сторените от него разноски пред първата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4