Решение № 262 от 27.06.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. С., 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Р. против „В.“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 27.03.2024 година е сключил Договор за паричен заем *** 26.03.2024г. с ответното дружество, по силата на който ответникът-заемодател по договора му предоставил заем в размер на 1 100,00 лева. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.2 от договора и са следните: Сума на кредита: 1 100,00 лева; Размер на погасителната вноска по кредита: 197,56 лева; Срок на заема: 14 седмици; Брой вноски: 7;

Фиксиран годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден: 0,11%; Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане: 1382,92 лева; Годишен процент на разходите по заема: 48,93%. Освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер на 141,96 лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.4 ал.1 от договора.

Твърди се от ищеца, че отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора. Сключеният с ответното дружество договор е недействителен, тъй като е налице нарушение на редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. На първо място договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК - не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. В него не било посочено и как е формиран годишния процент на разходите /ГПР/. Освен това е нарушен и чл. И, ал. 1, т. 11 и т.1 12 от ЗПК поради липса на подробен погасителен план и на основание чл. 22 ЗПК договорът се явява недействителен и в този случай са недължими всички плащания извън реално 1 предоставената в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 212,87 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 141,96 лева като неустойка за непредоставяне на обезпечение, са нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

2

С оглед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита, респективно - с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума. Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а,ал.

2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер. Предвид изложеното посочената клауза на чл.1 ал.З която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 21,87 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.19 ал.56 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разп оредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. II. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено че Договор за паричен заем *** - 26.03.2024г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК при сключването му.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорта иска. Твърди, че за ищецът липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждано и неустойка (и тези разпоредби не са произвели действие), а само главница и договорна лихва, като понастоящем кредитът е приключен.

2.1.По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и .10 от ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД. В чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, 3 използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" от приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е дадена в буква „ж" на приложение N9 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като еднаединствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т. 2 б.

„г" от Приложение N° 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.

В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.

С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.

Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. Ето защо, не е налице твърдяната недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо място, неоснователни са и твърденията на ищеца за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в същия е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, както и условия за прилагането му. По смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗПК, фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно §1, т.5 от ДР на ЗПК лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Доколкото в процесния договор е посочен фиксиран Г/1П, който е и ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК /Решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 1764/2017 г./. При 4 фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.