Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 59 от 10.04.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 3147/2023
Вид
Присъда № 59
Подписан
10.04.2024
В сила
26.04.2024
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №59/ 10.04.2024 година по НОХД №3147/2023г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 431 ЗМ - 715/2022г. по описа на Първо РУ на МВР - Бургас, вх. №17716/2022г., пор. № 2924/2022г. по описа на Районна прокуратура гр.Бургас, с който е повдигнато обвинение на П. М. К., ЕГН **********, роден на ******, за това че: за времето от 12.11.2022г. до 13.11.2022г., в гр. Бургас, на ул. „Мадара“, №7 , в условията на повторност, като случая не е маловажен, от товарен автомобил, марка „Сироен“, модел „Джъмпер“, с peг. № ******, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на два броя катинара, отнел чужди движими вещи - вътрешното тяло на климатична система, марка „RELEC FROID“, модел „TR 31“, на стойност 500 /петстотин/ лева и резервна автомобилна гума, марка „MICHELIN“, модел „AGILIS 3“, с размер 225/70R15, на стойност 165 /сто шестдесет и пет/ лева, ведно в комплект със стоманена джанта, марка ,,KFZ CITROEN“, модел „JUMPER 15-8877“, с размер петнайсет цола, на стойност 64 / шестдесет и четири/ лева, всички вещи на обща стойност - 729 /седемстотин двайсет и девет/ лева, собственост на „Форчън груп“ ООД, ЕИК: 202339347, от владението на Г. Ст. Ф., роден на ******, без негово съгласието с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при приложение на чл.58а НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се редуцира с 1/3.

Защитникът на подсъдимия - адв.Б. – БАК, поддържа становището на представителя на държавното обвинение, като също моли спрямо подзащитния й да се наложи наказание ЛОС в минимален размер, което да се редуцира с 1/3.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за налагане на по – малко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. М. К., с ЕГН **********, е роден на ******, б, б.г., **********.

Видно от приложената по делото справка за съдимост същият е осъждан многократно.

С Определение, с което е одобрено Споразумение № 127/08.04.2022г., по НОХД № 1103/2022г. описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 08.04.2022г., П. К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години.

За времето от 12.11.2022г. до 13.11.2022г., обвиняемият П. М. К. отишъл до товарен 1 автомобил, марка „Сироен“, модел „Джъмпер“ с peг. № ******, паркиран в гр.Бургас, на ул.

„Мадара“ №7, собственост на „Форчън груп“ ООД, ЕИК: 202339347, представлявано от свидетеля Г. Ст. Ф., като решил да отнеме от него чужди движими вещи. В изпълнение на взетото решение той счупил два броя катинари, с които били заключени вратите на товарното помещение на автомобила, отворил вратите и проникнал вътре. От товарното отделение На автомобила К. взел вътрешното тяло на климатична система, марка „RELEC FROID“, модел „TR 31“ и резервната автомобилна гума, марка „MICHELIN“, модел „AGILIS 3“, с размер 225/70 R15, ведно в комплект със стоманена джанта, марка ,,KFZ CITROEN“, модел „JUMPER 15-8877“. След като отнел горепосочените вещи, той разглобил тялото на климатичната система и предложил за продажба медните й части на свидетеля Й.

Г. Ф., който се съгласил и ги закупил. В хода на разследването свидетелят Фратев предал с протокол за доброволно предаване закупените от подсъдимия К. вещи, които са върнати срещу разписка на собственика.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена оценъчна експертиза, видно от заключението по която, към датата на инкриминираното деяние пазарната стойност на отнетите вещи е: вътрешното тяло на климатична система, марка „RELEC FROID“, модел „TR 31“ - 500 /петстотин/ лева; резервна автомобилна гума, марка „MICHELIN“, модел „AGILIS 3“, с размер 225/70 R15 - 165 /сто шестдесет и пет/ лева и стоманена джанта, марка ,,KFZ CITROEN“, модел „JUMPER 15-8877“, с размер петнайсет цола - 64 / шестдесет и четири лева/ лева, всички вещи на обща стойност 729 /седемстотин двайсет и девет/ лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показания на свидетелите Д. Д. Е. /л.10 и л.76 от ДП/, Г. Ст. Ф. /л.11-12 и л.55 и л.77 от ДП/, З. Г. Ц.

/л.13от ДП/, Р. В. Д. /л.19 от ДП/, П. И. Д. /л.21 от ДП/, Й. Г. Ф. /л.24 от ДП/, писмени доказателствени средства: съдебно-дактилоскопна експертиза /л.34 от ДП/, съдебнооценителна експертиза /л.38-39 от ДП/, допълнителна съдебно-оценителна експертиза /л.6668 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие от 13.11.2022г. ведно с албум /л.4-8 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с албум /л.28- 31 от ДП/, протоколи за доброволно предаване на вещи, представляващи ВД по делото, свидетелство за регистрация на МПС част 1 /л.16 от ДП/, справка съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на 2 престъплението.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. М. К. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като за времето от 12.11.2022г. до 13.11.2022г., в гр. Бургас, на ул. „Мадара“ №7 , в условията на повторност, като случая не е маловажен, от товарен автомобил, марка „Сироен“, модел „Джъмпер“, с peг. № ******, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на два броя катинара, отнел чужди движими вещи - вътрешното тяло на климатична система, марка „RELEC FROID“, модел „TR 31“, на стойност 500 /петстотин/ лева и резервна автомобилна гума, марка „MICHELIN“, модел „AGILIS 3“, с размер 225/70R15, на стойност 165 /сто шестдесет и пет/ лева, ведно в комплект със стоманена джанта, марка ,,KFZ CITROEN“, модел „JUMPER 15-8877“, с размер петнайсет цола, на стойност 64 / шестдесет и четири/ лева, всички вещи на обща стойност - 729 /седемстотин двайсет и девет/ лева, собственост на „Форчън груп“ ООД, ЕИК: 202339347, от владението на Г. Ст.

Ф., роден на ******, без негово съгласието с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е осъществил както първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което престъплението е довършено.

Подсъдимият К. е осъждан, като настоящата престъпна деятелност се определя като осъществена в условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 НК. Основание за горната квалификация е следното осъждане на подсъдимия:

- с влязло в сила на 08.04.2022г. Определение, с което е одобрено Споразумение № 127/08.04.2022г., по НОХД №1103/2022г. описа на Районен съд - Бургас, подсъдимият П. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 /три/ години.

Налице е и квалифициращо обстоятелство, тъй като деянието е извършено от подсъдимия чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот – счупване на 2бр. катинара.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение – съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях, като е целял именно това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

Разглежданият случай настоящата съдебна инстанция приема за немаловажен, тъй като подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността на гражданите, като в настоящия случай е налице и квалифициращ признак.

По вида и размера на наказанието:

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.58а, ал.4 от НК, тъй като 3 намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия К. обстоятелство, съдът отчете обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан 3 пъти за престъпления от общ характер. Констатира се също така, че извършените от него престъпления са против собствеността. Системното извършване на престъпления по глава V от Особената част на Наказателния кодекс, а именно насочени срещу собствеността на гражданите, навежда към извода за трайно изградени навици за извършване на престъпления от този вид и реализиране на доходи посредством тях.

Налице са обаче и многобройни смекчаващи отговорността на К. обстоятелства. Като такива на първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване и обстоятелството, че макар и да са налице негови предходни осъждания, същите не са толкова много на брой, че да обосноват извода за оформен у подсъдимия престъпен начин на живот. Също така БРС взе предвид младата възраст на дееца и изразеното пред съда съжаление за стореното, което по мнение на съдебния състав не е формално. Освен горното подсъдимият посочи, че има дете, за което желае да полага грижи.

БРС намери в тази връзка, че отделянето на К. от детето и семейството му като цяло за твърде дълъг период от време би имало неблагоприятно въздействие върху подсъдимия и неговите близки.