Решение № 471 от 17.05.2019, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 3458/2018
- Вид
- Решение № 471
- Подписан
- 17.05.2019
- В сила
- 07.02.2020
- Състав
- ЗАРА ЕХИЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
Р Е
Ш Е Н
И Е
471/17.5.2019г. град Шумен
Шуменският районен съд в публичното заседание, двадесет и осми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Съдия : Зара Иванова при секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3458 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. с чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ , чл.86,ал.1 от ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ .
Депозирана е искова молба от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. „***, ЕИК ***, представлявано от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.– Прокурист срещу М.А. А. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, , в която посочва , че по ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на която ответникът е осъден да заплати ищеца дължимите по Договор за студентски кредит и изготвеното извлечение от счетоводните книги суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника в заповедното производство, по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. Ищецът предявява иск срещу ответницата за сума в размер на 21 120,00 лв. отпусната по Договор за студентски кредит от 15.09.2010 г. сключен между страните. В Договора били уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит, размера на дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както и този на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.5.1 от Договора е 05.04.2027г. Съгласно чл.5.8 от Договора страните са се договорили кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, считано от 05.05.2017г. до 05.04.2027г., като по силата на чл.5.2 от Договора, при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период, от датата на сключване на Договора до 05.04.2017г., през който не дължи плащане на главница и лихва по кредита, но лихва се начислява и се капитализира годишно.
Съгласно чл.7 от договора ищецът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като съгл. условието на чл.7.2 от договора това ставало при неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски , поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Ищецът претендира да бъде признато за установено , че ответникът му дължи сумите както следва : изискуема главница в размер на 24308,26 лв. от които: редовно падежирани главници за периода от 05.10.2017г до 06.02.2018г. в размер на 753.44 лева и предсрочно изискуема главница от 06.02.2018г. в размер на 23 554,82 лева; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на
699.95 лева, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 14.96 лева начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г. включително изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 143.94 лева, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 27.02.2018 г. включително, ведно със законна лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по частното гражданско дело разноски в размер ма 503,34 лв. - платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Прави искане в условията на евентуалност - в случай че установителният иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен като частично неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати суми, представляващи изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 15.09.2010г.,както следва: изискуема главница в размер на 24308, 26 лв.; изискуема редовна (възнаградителна) лихва в размер на 699.95 лева, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, наказателна лихва в размер на 158.90 лв. начислена за периода от 05.10.2017г до 27.02.2018г. вкл, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски в размер на 350 лв.
В срока по чл .131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява, че искът е недопустим. Заявява, че не са налице процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл.
422, ал.1 от ГПК. Липсвал правен интерес от предявяване на установителния иск, защото не била налице предсрочна изискуемост на вземането, предявена по надлежния ред. Излага, че ако бъде прието, че искът е допустим и същият бъде разгледан по същество, то същият бил неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. Заявява , че са налице нищожни клаузи за капитализиране на лихвата .
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :
На първо място съдът констатира , че от ответника е направено възражение за недопустимост на иска , т.к. не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на ищеца . Съдът намира възражението за неоснователно , т.к. заявеното от ответника обстоятелство не се явява процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск . Предсрочната изискуемост на кредита касае спора по същество - съществуване на вземането на заявените в исковата молба основания .
Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 799/2018 г. на ШРС , по което е издадена Заповед №386/21.08.2018г. , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца следните суми : 753,44 лв. - редовно падежирали главници в размер за периода от 05.10.2017 г. до 06.02.2018 г. по договор за студентски кредит от 15.10.2010г. , 23 554,82 лв. – предсрочно изискуема главница от 06.02.2018г. , 699,95 лева - изискуема редовна лихва начислена за периода от 05.09.2017 г. до 05.02.2018 г. включително, 14,96 лева - изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 27.02.2018 г., включително,
143,94 лева – изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 27.02.2018 г.,законна лихва за забава за периода от 28.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 553,34 лева , от които държавна такса – 503,34 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. Длъжникът е призован по реда на чл.47,ал.1-5 от ГПК , което е породило необходимостта от предявяване на настоящият иск .
По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства , че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за студентски кредит от 15.09.2010г. (Договор за кредит), по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 21 120 лева, като начина на усвояване на кредита с оглед специфичната му цел е описана подробно в договора . Също не е спорно , че ответникът е усвоил сума в общ размер на 18 750 лева . По договора за кредит е уговорен гратисен период , през който въпреки , че се използват суми от кредитния лимит , ответникът не е имал задължение да извършва погашения . Съгласно чл.5.8 от договора кредитът е следвало да се върне за периода от 05.05.2017г. до 05.04.2027г. , чрез заплащането на 120 равни месечни анюитетни вноски . Ищецът твърди и по същество това обстоятелство не се оспорва от ответника , а се доказва и от заключението по назначената ССЕ , че длъжникът не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски с падежни дати :05.10.2017г. , 05.11.207г.
05.12.2017г. , 05.01.2018г., 05.02.2018г. С неплащането три поредни вноски , са настъпили предвидените от чл.7.2 от Договора за кредит , предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита . Поради посоченото , банката е изготвила и изпратила до длъжника Писмо изх.№-001-2465 .
В тази връзка е първото възражение на ответника , той твърди , че изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не му е връчено , поради което не може да се приеме , че вземането е изискуемо преди подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК .
Съгласно чл.10.5 от Договора за кредит , страните се съгласяват , че всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да се извършват в писмена форма и се считат получени от кредитополучателя , ако по факс , лично доставяне или чрез изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка , достигнат до адресите на страните , посочени в договора . Цитираното по-горе изявление на банката , обективирано в Писмо изх.№-001-2465 , за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено по пощата на адреса на ответника вписан в договора за кредит , като между страните не са заявявани последващи промени на адресите за кореспонденция . Известието за доставяне е върнато на банката , като в него е отбелязано , че писмото не е потърсено . В описаната ситуация , претендирайки , че е настъпила предрочна изискуемост , ищецът по същество твърди , че е извършено фингирано връчване на изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост .
Съгласно постоянната практика на ВКС, установена с Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., „начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи „. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В Решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция. В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка , какъвто е настоящият случай , приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с Решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) . В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не предполага недобросъвестното поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В Решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител.В цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника.
Разпечатката съдържа 25 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/601946c0-9d81-44f6-8465-9cfc56a8d4d8