Решение № 12 от 09.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна И. Иванова

Радослав П. Радев

Иван А. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело № 20205300502009 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на МБАЛ“Централ онко хоспитал ” ООД ,ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.

****, представлявано от управителя д-р Н. А. К.-М. чрез пълномощник адв.дружество Р., М. и партньори против решение №1301/13.04.2020 г., постановено по гр.д.№10861/2019, на ПРС,17 гр.с., с което e осъдено да заплати на “Медекс”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** с управител Е. Д. общо сумата 28875,14 лв., представляваща законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД, във вр. с чл.327 ТЗ, дължима върху платена със забава продажна цена на доставени лекарства в периода до 3 години преди завеждане на делото, както следва: сумата 2392,44 лв. - лихва за забава по договор от 30,12.2014 г./Позиция 7/ периода от 28.06.2016 г. до 26.10.2016 г. по фактури, описани в п.1 от петитума на ИМ; сумата 4112,60 лв. - лихва за забава по договор от 30,12.2014 г./Позиция 2/ периода от 28.06.2016 г. до 26.10.2016 г. по фактури, описани в п.2 от петитума на ИМ, сумата 19185,83 1 лв. - лихва за забава по договор от 1.06.2016 г./Позиция 2/ по фактури и за период, подробно описани в п.3 от петитума на ИМ; сумата 3184,27 лв. - лихва за забава по ф-ри и период, посочени в т.4 от п eтитума на ИМ както и сумата 3262,67 лева – разноски по делото. Жалбоподателят оспорва постановеното решение, като твърди нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което се отхвърлят предявените искове.Претендира за разноски.

Във ВЖ са изложени оплакванията, че единственото , което не е спорно по делото е, че между страните са подписани 3 договора за периодични доставки на лекарствени продукти: договор от 30.12.2014 г. за доставка на лекарства за таргетна терапия и обезболяващи по Спесификация – Приложение №2 към документацията; договор от 30.12.2012 г. за доставка на специфично онкологично лекарствено средство 1 номенклатурна единица – Приложение №7 към документацията; и договор от 01.06.2016 г. за доставка на специфично онкологично лекарствено средство 1 номенклатурна единица –Приложение №7 към документацията; Счита, че въззиваемият не е доказал, че 1.страните са договорили плащането на лекарствените продукти да е при отложено плащане от 60 кал.дни, считано от датата на доставката; 2.че ответникът е заплатил посочените в ИМ фактури със забава;3.Че има извършени доставки извън предметния и времеви обхват на рамковите договори; 4.че стоките са доставени на посочените дати на фактурите, както и че във всички фактури не е отбелязана дата на получаване на стоката – счита, че въззиваемият носи доказателствената тежест да докаже датата на доставка на стоката, че съгл.чл.9 от процесните договори, за дата и час на доставяне се счита датата и часа, на които стоките са доставени до възложителя и е подписан приемо-предавателен протокол съгл.чл.10,ал.2 от договора, а за поголеми количества, срокът за приемане на доставката без възражения от страна на възложителя е до 30 дни от датата на изпълнение на доставката и е определен при условията на чл.303а,ал4,изр.3 от ТЗ. Въззивникът счита, че падежът на задълженията е 60 дни след получаване на фактурите или след като са изтекли 30 дни за преглед и приемане от получаването на стоките, което означавало, че падежът е 90 дни от датата на получаването на лекарствата, но нямало посочени дати нито за приемане на стоките във фактурите, а в ППП нямало посочени дати нито на издаване, нито за доставяне, за доказване което на счита, че ищецът носи доказателствената 2 тежест.

Въззиваемата страна “Медекс”ООД, ЕИК **** чрез адв. О. Д. -оспорва подадената въззивна жалба, като моли за потвърждаване на решението.

Излага съображения, че от неоспорената счетоводната експертиза се установявало, че всички процесни фактури са приети и надлежно осчетоводени от ответника и своевременно включени в дневниците за продажба и в справките декларации, подавани ежемесечно в изпълнение на задълженията по ЗДДС; същевременно, от изслушаните свидетелски показания на отговорния магистър-фармацевт на болничната аптека при ответника се установило, че при извършване на всички процесни доставки, фармацевт от болничната аптека е проверявал лично съответствието на описаните във фактурите лекарствени продукти по вид и количество с реално доставените такива и удостоверявал с подписа си както във фактурата, така и върху ПППротокол към нея;фактурите са двустранно подписани и приети – същите са съставени съгласно изискванията на ЗСч. – с посочване дата на издаване и датата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС и съдържали всички съществени елементи на продаваната стока. Двустранно подписаната и приета фактура имала доказателствено значение за сключен договор за продажба и е основание за плащане, както и и била доказателство за приемане от купувача на доставените стоки дори и при липса на изрично подписан предавателно-приемателен протокол – в този смисъл –р.№138/17.10.2011 г. по т.д.№728/2010 г. на ВКС,2ТО и р.№65/16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 г.на ВКС,2ТО. Тъй като в.л. е установило, че ответника не е заплатил стойността на фактурите в 60-дневния срок от датата на получаването им, счита, че искът за заплащане на обезщетението за забава е основателен и доказан.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.осн чл.86 ЗЗД Фактурите са двустранно подписани от страните.

От заключението на приетата ССЕ, изпълнена от в.л. Х. Д. – л.276 от д.РС, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, е видно, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на въззивникакупувач, отразени са в дневниците за покупко-продажби на двете страни и са включени в съответните отчетни периоди; от заключението е видно, че 3 ответника не е заплатил стойността на фактурите в 60-дневния срок от датата на получаването им, а размерът на законната лихва за просрочени задължения по процесните фактури е в размер общо на 28875,14 лв., както следва: законната лихва по договор от 30.12.2014 г./позиция 2/ - 4112,60 лв.; по договор от 30.12.2014 г./позиция 7/ - 2392,44 лв.; по договор от 01.06.2016 г./позиция 2/ - 19185,83 лв.

От така събраните доказателства се установява, че между страните са били сключени договори за доставка на лекарствени средства, за което са представени двустранно подписани протоколи и двустранно подписани фактури.

От показанията на разпитания по делото свидетел на ответника-З. А. В. на длъжност „****“ в същия период, се установява, че подписите, положени под издадените фактури и приемателни протоколи са нейни – когато получавала доставка в болничната аптека тя подписвала фактурата като копието с приемо-предавателния протокол към фактурата оставала за болничната аптека, а за плащанията управителя д-р К. първо преглеждала дали всичко е наред по доставката и чак това придвижвала плащанията; в болничната аптека удостоверявали получаването на лекарствата. От свидетелските показания на отговорния магистър-фармацевт на болничната аптека при ответника се установява, че при извършване на всички процесни доставки, фармацевт от болничната аптека е проверявал лично съответствието на описаните във фактурите лекарствени продукти по вид и количество с реално доставените такива и удостоверявал с подписа си както във фактурата, така и върху ПППротокол към нея. Тъй като процесните фактури са двустранно подписани и приети, съставени са съгласно изискванията на ЗСч. – посочена е дата на издаване и датата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС и съдържат всички съществени елементи на продаваната стока, съдът намира, че двустранно подписаната и приета фактура има доказателствено значение за сключен договор за продажба и е основание за плащане и и доказателство за приемане от купувача на доставените стоки. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС /р.198/13.5.2016 г. по т.д.№2741/14 г./, където се казва, че приетата и осчетоводена фактура следва да се цени като признание за получаване на стоките съгласно удостовереното в издадения и приет счетоводен документ, от което следва, че посочената в процесните фактури дата на данъчното събитие следва да се цени като дата на фактическото предаване на стоката, тъй като всички фактури са приети от оторизиран представител на ответника в момента на фактическото предаване и са подписани от него без никакви забележки, поради което съставлява покана за плащане на паричното задължение, дължимо в максимално допустимия 60 –дневен срок на чл.303а от ТЗ, възпроизведен в сключените договори между страните. Горното следва и от чл.6,ал.4 от договорите, където е казано, че при пропуски или неточности в документите по доставката, да бъдат върнати на доставчика за отстраняване на нередовностите, за каквито случаи няма данни, нито твърдения от ответника по делото.По аргумент от противното след приемане на доставката и неплащане в посочения срок 60-дневен срок, купувачът дължи обезщетение за забава.След като ответникът не е направил по делото правопогасяващи възражения, свързани с евентуални насрещни претенции, то същият дължи плащане в уговорения срок. ПОС намира за неотносимо към предмета на спора по какъв начин са изпращани заявките за лекарствените продукти, тъй като с приемането им от отговорният магистърфармацевт на болничната аптека на ответника се потвърждава, че доставените стоки са именно заявените стоки, от който момент последният има 4 задължение да плати тяхната цена в уговорения 60-дневен срок, считано от датата на доставката, посочена в процесните фактури. Не се доказа по делото, че датата на фактурите е различна от датата на доставката. По изложените съображения

ПОС намира за неоснователни направените доводи на въззивника за недоказаност на датите, на които са извършени отделните доставки на лекарствените средства, както и за недоказаност на периода на забавата, за която се претендира законна лихва, като и възражението за ненастъпил падеж на главните задължения.

При тези данни съдът намира, че процесните суми, представляващи законната лихва за забава на плащанията по процесните фактури, считано в периода до 3 години преди завеждане на делото на всяка от тях до подаване на ИМ са дължими. С оглед изложените мотиви, ПОС намира, че предявеният иск е основателен и доказан следва да бъде уважен.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото пред ПОС разноски в размер на 1680 лв., съгласно представения списък.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1301/13.04.2020 г., постановено по гр.д.

№10861/2019, на ПРС,17 гр.с.

ОСЪЖДА МБАЛ“Централ онко хоспитал ” ООД ,ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителяд-р Н.

А. К.-М. да заплати на“Медекс”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** с управител Е. Д. направените по делото пред ПОС разноски в размер на 1680лева.

Петитума на искова молба на “Медекс”ООД, ЕИК ****, с вх.

№42861/28.06.2019 г. по описа на ПРС,да се счита за неразделна част от настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6