Решение № 9133 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9133 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110163583 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т...“ ЕАД за осъждане на ответника М. Х. Г. като наследник на Г. Т.

Р. да заплати вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената на обща стойност 4463,62 лв.

Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника М. Х. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, а след 12.03.2014 г. по новите общи условия – в същия срок след публикуване на цената в профила на купувача на интернет страницата на доставчика.

Моли ответникът да бъдe осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3824,04 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 600,46 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 26.10.2021 г., главница за дялово разпределение за имота за периода 01.10.2018 г. – м.04.2020 г. в размер на 32,50 лв., мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 6,62 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г.. Претендира разноски.

Ответникът М. Х. Г., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца.

Третото лице – помагач „...“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От събраните по делото доказателства се установява, че с Договор за покупкопродажба на жилище по реда на чл.117 ЗТСУ от 10.07.1979 г. процесният недвижим имот ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к. „..., е придобит от Г. Т. Р., която видно от приложената справка НБДН /л.37 от делото/ е наследодател на ответника М. Х. Г.. От представеното по делото Удостоверение за идентичност на имена изх.№ 24/29.02.2024 г. на СО, район Сердика се установява, че е налице идентичност между Г. Т. М, ЕГН ********** и Г. Т.

Р..Следователно съобразно процесния период, предявен от ищеца с исковата молба и действащата нормативна уредба ответникът е бил клиент на топлинна енергия. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения, каквито в настоящия случай не са представени.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този 2 смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 288120 за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. – м.04.2020 г. фирмата за ДР не е отчитала уредите в имота, тъй като ответникът не е осигурил достъп до имота, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61, т.6.5 от НТ. По време на отчетите са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота е имало монтирани 2 отоплителни тела, респ. са монтирани 2 топлоразпределители. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода, и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 1 брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Относно топлинната енергия, отдадената от сградна инсталация, следва да се отбележи, че процесният имот е с отоплям обем по проект 97 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На база на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Изравнителните сметки, издадени от ФДР, са изготвени напълно в съответствие с Наредба № 16-334, според заключението на вещото лице. Всяка изравнителна сметка включва ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. За периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на 3 дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 3766,01 лв.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.

В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.