Решение № 865 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110175383 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба н а С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

.......... срещу К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .......... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 000,00 лева, представляваща обезщетение за пр.пени неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болки и страдания под формата на изживени негативни емоции в резултат на нанесена на ищцата от ответника лека телесна повреда без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за извършването на което ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда № 9/19.01.2023 г. по НЧХД № 13931/2021 г. на СРС, 96 състав, и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.04.2021 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2021 г., около 18:30 часа, в гр. С., С. Н. Г. е разхождала кучето си в района на ул. „............, когато внезапно до нея, препречвайки пътя й, спрял лек автомобил ,,М.“, управляван от ответника К. Д. К., който проявил вербална агресия спрямо ищцата по повод на това, че тя разхождала кучето си без повод и намордник.

Разгневен от този факт, ответникът хванал преметнатия през врата на ищцата кучешки повод и го издърпал надолу, причинявайки й нараняване и болка, вследствие на силното стягане на повода около врата й. Ищцата започнала да стене от болка, привличайки вниманието на случайни минувачи, които се опитали да убедят ответника, че поведението му не е правилно, но опитите им били неуспешни, като ответникът изблъскал с две ръце ищцата, вследствие на което тя паднала по гръб на асфалта и наранила шията, тила и седалищните си части. Ответникът напуснал мястото на произшествието, а ищцата се изправила с помощта на свидетелите, изпитвайки силна болка в седалищните части и около главата. Тъй като ищцата била силно стресирана, същата получила задух и безпокойство, не успяла да спи през нощта и на следващата сутрин посетила невролог, който установил критична промяна в психическото й състояние, страх, умора и емоционална тревожност. С 1

Присъда по НЧХД № 13931/2021 г. по описа на СРС, съдът признал ответника за виновен за това, че действайки с пряк умисъл е причинил на ищцата следните телесни увреждания: зачервяване (кръвонасядане) на шията, подутина и малка рана в областта на тилната част на главата, както и зачервяване (кръвонасядане) на седалището. Според заключението на изслушаната по делото СМЕ за възстановяване на уврежданията по седалището и главата на ищцата са били необходими 7-10 дни, за тези по шията – 5-7 дни. Ищцата твърди, че не е провокирала ответника, а освен физически, последиците от деянието му, се изразили в причинени й емоционална болка и страдания, продължителен страх от дееца, който е неин съсед, негативно отношение към социалната среда, срам и унижение от случилото се нападение на обществено място, продължителна депресия, липса на сън и апетит и като цяло разстройство на менталното здраве. Поддържа, че вследствие на продължителната емоционална болка, която преживяла, същата дори и към момента на подаване на исковата молба се чувства застрашена да разхожда кучето си под страх от повторно нападение, и дори да се разхожда в квартала – все неща, които обичала да прави преди инцидента. При тези фактически твърдения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника К. Д. К., който оспорва предявения иск. Поддържа, че действията му са били провокирани изцяло от поведението на ищцата, която в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗМВД) и чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, е разхождала кучето си без повод или намордник. Твърди, че поради размерите и породата си /мастиф/, кучето, което ищцата е разхождала, могло да бъде много агресивно и опасно. Преди процесния инцидент, ответникът е отправял няколкократно молби към ищцата да преустанови разхождането на кучето без повод, които не са дали резултат, поради което бил подал сигнал до кварталния инспектор към IV РПУ, което обаче също не е довело до резултат. В тази връзка, ответникът твърди, че е действал под влиянието на провокирана агресия, изхождаща от неспазването на законовите норми от страна на ищцата. Оспорва твърденията за пр.пени от ищцата вреди и поддържа, че са налице увреждания и усложнения, които се дължат на предходни или последващи удари и емоционални травми и преживявания, които са довели до нарушаване на телесната цялост и психичното здраве на ищцата. Оспорва размера на предявения иск за обезщетение, като счита същия за завишен и в противоречие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД. Твърди, че ищцата продължава да разхожда кучето си, което прави и към момента на подаване на отговора на исковата молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в разрез с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т.

3 от ЗВМД е водила кучето си без поставен повод или намордник и поддържа, че съпричиняването на ищцата е поне 70 % от вредоносния резултат. Поради неоснователността на главния иск, оспорва и предявения акцесорен иск. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Присъда № 9/19.01.2023 г., постановена по НЧХД № 13931/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, с която ответникът в настоящото производство – К. Д. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2021 г., около 18.30 часа, в гр. С., в района на ул. „............, чрез хващане на повода на кучето, с което е била С. Н. Г., издърпване на повода, в резултат на което е налице увиване и стягане на същия около врата на С. Н. Г., както и чрез избутването й и падането на С. Н. Г. на асфалта, е причинил на последната лека телесна повреда, изразяваща се в 2 зачервяване (кръвонасядане) на шията, подутина и малка раничка в областта на тилната част на главата, и зачервяване (кръвонасядане) на седалището, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“ – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 НПК и чл. 130, ал. 2 НК, вр. чл. 78а, ал.

1 НК наказателният съд го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2 000,00 лева, като на основание чл. 304 НПК съдът е признал подсъдимия К. за НЕВИНОВЕН и го е оправдал в това с извършените действия да е причинил на пострадалата Г. подкожен хематом (кръвонасядане) в областта на шията под двете уши с дължина 4-5 см. и ширина около 2 см., хематом (кръвонасядане) в областта и на двете страни на седалището с размер 4 см. на 4 см. на всяка страна и хематом (кръвонасядане) в областта на тилната част на главата с размери 2.5 см. на 2.5 см. с разкъсване на кожата около 1 см.

С Решение № 627/17.08.2023 г., постановено по ВНЧХД № 2425/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав, Присъда № 9/19.01.2023 г., постановена по НЧХД № 13931/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав, е изцяло потвърдена. Въззивният акт, като необжалваем, е влязъл в сила на 17.08.2023 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 000392/19.04.2021 г., видно от който на 19.04.2021 г., в 07:30 часа, С.

Н. Г. е постъпила в ЦПЗ ......... – гр. С., където й е била поставена основна диагноза „остра стресова реакция“. По данни на пациента е снета анамнеза, включваща данни за инцидент на 18.04.2021 г., при който Г. е била засечена от автомобил на свой съсед, докато разхождала кучето си по улица, близо до своето жилище; водачът на автомобила слязъл от него и започнал да я заплашва, а след това и да я души с каишката на кучето, блъснал я на земята, при което тя си ударила главата, в резултат на което се чувствала „зашеметена“ и „изгубила ума и дума“; прибрала се вкъщи силно разтревожена, а преди вечеря получила силен задух и сърцебиене, което състояние продължило около 10 минути; след инцидента била с намален апетит, главоболие и световъртеж; насочена била за консултация с невролог във връзка с падането и с амбулаторен психиатър за проследяване на психическото й състояние. При извършения й преглед е констатирано следното обективно състояние: „Психичен статус: В ясно съзнание. Всестранно ориентирана. Психомоторно леко напрегната. В поддържан външен вид и хигиена. Поддържа очен и вербален контакт. Критична за промяната в психическото си състояние след инцидента. Мислене – умерено по темп, без нарушения в структурата. Фиксирана върху инцидента от предишния ден…., емоционално тревожна.

Апсихотична. С редуциран сън и апетит. Отрича суицидни мисли и намерения…“.

Прегледът е приключил в 08:15 часа, като на пациента е било предписано медикаментозно лечение и е насочен към друг лекар в лечебно заведение за извънболнична помощ.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист № ..... г., видно от който, въз основа на медицински направление № 128/27.03.2021 г., на 23.04.2021 г. е извършен първичен амбулаторен преглед на С. Н. Г. от д-р ........, при който й е била поставена основна диагноза „посттравматично стресово разстройство“. По данни на пациента е снета анамнеза, включваща данни за жена на 60 г., която е била нападната и бита на улицата от непознат; в следващите дни се чувства напрегната, потисната, тревожна, с нарушен сън. При извършения й преглед е констатирано следното обективно състояние:

„Интензивно напрегната, с угнетено настроение, нарушена концентрация, натрапчиви спомени за психотравмиращата ситуация.“, и на пациента е предписано медикаментозно лечение.

По делото е представена справка от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за извършените на С. Н. Г. медицински прегледи, изследвания, изписани лекарства (л. 102-111) и хоспитализации, от която се установява, че първото посещение на специалист 3 психиатър на ищцата е осъществено на 23.04.2021 г., т. е. след датата на процесния инцидент – при д-р ........ (л. 117 от делото). Преди тази дата, в периода от началото на 2021 г. до 23.04.2021 г., се установява едно посещение на специалист по нервни болести и то е било извършено отново на 23.04.2021 г. – при д-р ........ в Медицински център „..... В представената справка не фигурират данни за издадено на С. Н. Г. медицински направление на 27.03.2021 г., като първото такова издадено й за 2021 г. е от 23.04.2021 г.

Въз основа на издадено на ответника СУ, по делото е предоставена информация от Медицински център „...., д-р ........ (л. 153), че направлението, с което С. Н. Г. се е явила на преглед при посочения доктор, е било издадено на 27.03.2021 г.

По делото е представено и прието Писмо с рег. № ..... г. от .......... при Министерството на земеделието и храните (л. 71), в което се посочва, че на името на С. Н. Г. са регистрирани 3 броя кучета, 2 от които порода френски мастиф и 1 брой порода френски булдог, за които няма данни за извършени интервенции, имунопрофилактични мероприятия и за взети проби от кучето.