Решение № 4805 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3386/2024
- Вид
- Решение № 4805
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 23.03.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4805 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330103386 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Даикс“ ООД, ЕИК ***, против М. С. Н., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба и уточняваща молба на ищеца от 21.03.2024 г. се твърди, че н а 19.03.2020 г. между М. С. Н., в качеството му на възложител, и „Даикс“ ООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за охрана на обект с технически средства. Съгласно чл. 4 от договора, същият бил сключен за срок от 2 години, като в случай, че някоя от страните не уведоми другата в едномесечен срок преди изтичане срока на договора, че желае същият да бъде прекратен, договорът за охрана на обект с технически средства бива продължен.
Съобразно уговореното между страните, ищецът поел задължение да осъществява сигнално-охранителна дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на ответника, а именно: обект – *, находяща се в ***, срещу възнаграждение в размер на 10 евро месечно, с левова равностойност 19,50 лева без ДДС. Съгласно чл. 3 от договора, плащанията от страна на възложителя следвало да се извършват до 20-то число на текущия месец по посочена в договора банкова сметка или в брой, в офиса на изпълнителя „Даикс“ ООД.
Ищецът изпълнил поетите по договора задължения, посредством монтирана сигналноохранителна техника, а след сключването на договора, ответникът ежемесечно започнал да престира дължимото възнаграждение.
Твърди, че от месец юни 2021 г. ответникът Н. е спрял да заплаща дължимото ежемесечно възнаграждение, без да са предприети от негова страна каквито и да е действия по разваляне на договора или неговото прекратяване по надлежен ред. Независимо от това, ищецът поддържа, че е продължил да изпълнява добросъвестно задълженията си по охрана на обекта, включително при получаване на алармен сигнал осигурявал патрул, който винаги пристигал навреме, съобразно уговореното в чл. 1, ал. 3 от процесния договор.
1
Сочи се, че на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., същият бил прекратен на дата 06.02.2023 г., с едностранно уведомление от ,,Даикс“ ООД, чрез пълномощника адв. А. М. Д., изпратено до ответника М.
Н., чрез Български пощи.
Твърди се, че до датата на прекратяване на договора по вина на ответника, същият дължи на ищеца сумата от 447 лева, представляваща сбор от неплатени и дължими суми с вкл. ДДС, изразяващи се в уговорено възнаграждение по Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., за периода от 30.06.2021 г. до 31.01.2023 г.
В тази връзка било образувано заповедно производство за събирането на сумата от 447 лева по ч. гр. д. № 5324/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2597/24.04.2023 г. срещу длъжника М. С. Н. за претендираната сума от 447 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноски. Длъжникът подал възражение за недължимост на сумата, което обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на установителен иск.
Предвид изложеното, искането е да се уважи така предявеният установителен иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Не оспорва, че между страните е сключен Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил срещу заплащане да предоставя услугата, предмет на посочения договор.
Твърди, че поради възникнали няколко ситуации – липса на реакция на получени сигнали от страна на изпълнителя по договора, през месец май 2021 г. ответникът уведомил ищеца по телефона, че спира да заплаща уговореното месечно възнаграждение и не желае да му се предоставя услугата, предмет на договора. След проведения разговор ответникът спрял да заплаща уговореното месечно възнаграждение за предоставяне на услугата по договора, а ищецът преустановил извършването й. Ответникът сочи, че след дата 30.06.2021 г. е спрял да заплаща на ищеца уговореното възнаграждение.
Счита, че не дължи претендираната сума поради прекратяване от ищеца на сигналноохранителната дейност по отношение имуществото на Н., находящо се в ***.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5324/2023 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2597/24.04.2023 г. за сумата от 447 лева – главница, представляваща цена на предоставена услуга за периода от 30.06.2021 г. – 31.01.2023 г. по Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда.
С Определение № 18 от 03.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2510/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК от М. С. Н., против заповедта по чл.
410 ГПК.
В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са 2 допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът приема следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което ищецът е изпълнил договорните си задължения, както и да установи наличие на уговорка за заплащане на възнаграждение по договора и размера на уговореното възнаграждение за исковия период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., с посочените в исковата молба параметри. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 23.06.2025 г./; както и, че за периода от 30.06.2021 г. до 31.01.2023 г. сборът от сумите, уговорени, според Договора от 19.03.2020 г., са в размер на 447 лева. /виж протоколно определение от о.с.з. от 07.10.2025 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
От приетите като писмени доказателства по делото – Договор за охрана на обект с технически средства /л.8-12/, безспорно се установява, че на 19.03.2020 г. е сключен Договора между М. С. Н. – Възложител и „ДАИКС“ ООД – Изпълнител. Според чл. 1 от Договора, Възложителят възлага, а Изпълнителят се задължава да извършва срещу заплащане сигнално-охранителната дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на Възложителя, намиращо се в охраняван обект: къща, находяща се в *, *, при която чрез използване на сигнално-охранителна известителна система /СОИС/ се осъществява наблюдение на обекта и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. Посочено е, че сигнално-охранителната дейност ще се извършва от мобилни охранителни патрули с вид, брой, числеността на екипите, както и времето за реагиране при получен сигнал за нарушение, както следва: от един автопатрул; численост на автопатрула – един човек през светлата част на денонощието и двама души през тъмната част на денонощието; времето за реагиране при получен сигнал за нарушение: 6 минути; реакцията при алармен сигнал е с 1 бр. автопатрул; а при възникнали усложнения в сигурността на обекта е с 2 бр. автопатрулни екипа. Според чл. 2 от Договора, Възложителят се задължава за плаща на Изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 10 евро без ДДС, включващо: Такса за охрана в размер на 10 евро без ДДС. Посочено е, че всички дължими суми са платими в евро или в равностойността им в български леда по централния курс на БНБ към деня на плащането. Неполучаването на фактурата не освобождава Възложителят от задължението за заплащане на дължимите суми за предоставените услуги.
При забавяне плащането на сумите по чл. 2, Възложителят дължи 1 % неустойка за забава за всеки просрочен ден върху дължимата сума, но за не повече от 35 дни, като след изтичане на 35 –и ден, върху дължимата сума се начислява законна лихва. Съгласно чл. 3 от Договора, договорената по чл. 2 от договора сума се заплаща от Възложителя в брой в офиса на Изпълнителя или по банков път, по посочена в Договора от Изпълнителя, банкова сметка, до 20 –то число на текущия месец. Според чл. 4 от Договора, същият се сключва за срок от две години и влиза в сила от датата на неговото подписване. Ако в едномесечен срок преди изтичането на договора, никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му с писмено уведомление, договорът се счита за автоматично продължен за неопределен срок от време. Според чл. 23 от Договора, същият се прекратява: 1. с изтичането на срока, за който е 3 сключен; 2. по взаимно съгласие, изразено в писмена форма; 3. от всяка една от страните с едномесечно писмено предизвестие; 4. от Изпълнителя без предизвестие, с едностранно волеизявление, в случай на неплащане на три или повече месечни вноски или забава в изпълнението на каквото и да било задължение по настоящия договор с повече от три месеца. Посочено е още, че прекратяването на договора не освобождава Възложителя от задълженията му по настоящия договор с повече от три месеца. Изпълнителят може да прекрати или преустанови охраната на обекта по договора, без предизвестие при системно неизпълнение от страна на Възложителя на задълженията по договора.
От Протокол за предаване – приемане на сигнално-охранителна система /л.7/, се установява, че на обекта на М. Н. – къща, находяща се в *, *, е монтирана техника – собственост на „ДАИКС“ ООД. Протоколът е двустранно подписан, като за „Приел“ носи имена и подпис: „М. Н.“, който подпис не е оспорен от ответника.
От приетите по делото като писмени доказателства – Уведомление и Разписка от Български пощи от 08.02.2023 г. /л.14-17/, се установява, че „ДАИКС“ ООД е изпратило до М. Н., Уведомление, с което Изпълнителят заявява, че едностранно прекратява сключения между тях Договор от 19.03.2020 г., на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от същия – поради неплащане от Възложителя на сумите по договора за охрана, на обща стойност 447 лева за периода 30.06.2021 г. – 31.01.2023 г.
От всички събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че на 19.03.2020 г. е възникнало облигационно правоотношение между страните по делото по Договор за охрана с технически средства на обект - къща, находяща се в *, *, сключен между ищеца „ДАИКС“ ООД – като Изпълнител и ответника М. С. Н. – като Възложител, срещу заплащане от последния на месечно възнаграждение в размер на 10 евро без ДДС, представляващо такса за охрана, дължима до 20-то число на Възложителя.
От Протокол за предаване – приемане на сигнално-охранителна система от 19.03.2020 г., безспорно се установява, че „ДАИКС“ е монтирал в имота на М. Н. подробно описана техника, въз основа на сключения между тях Договор за охрана с технически средства от 19.03.2020 г.
Според Договора, ответникът е възложил, а ищцовото дружество се е задължило да извършва срещу заплащане сигнално-охранителната дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на Възложителя, намиращо се в охраняван обект: къща, находяща се в *, *, при която чрез използване на сигнално-охранителна известителна система /СОИС/ се осъществява наблюдение на обекта и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.