Решение № 22 от 18.02.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Поморие, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно наказателно дело № 20242160200215 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от К. Б. Н. от гр.Ахелой, общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П. Н., против наказателно постановление № 24-0304-000613/13.09.2024 г., на началник група в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 1022.58 евро /2 000 лв./ и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, затова, че на 21.08.2024 г., 01.00 ч., в гр.Ахелой, ул. ..., с посока на движение от ул. „Слънчев бряг“ към ул. „Струма“, управлява лек автомобил „Алфа Ромео 147” с рег. № ..., негова собственост, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо срество за установяване употребата на наркотични вещества и/или техните аналози Дрегер дръг тест 5000 с № ARPH-0024 и не изпълнява предписание за химико токсикологично лабораторно изследване.

С обжалваното НП, на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 15 контролни точки.

В жалбата се иска от съда да отмени НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП с аргумент, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е управлявал посоченото в НП превозно средство.

АНО не взема участие в производството.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно лице, посочено в обжалваното НП като 1 нарушител, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и като такава следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение (АУАН) № 1327000/21.08.2024 г., съставен от Г. И. Г. – мл.автоконтрольор при РУ – Поморие, ОДМВР Бургас, като такъв надлежно оправомощен да осъществява контролна дейност и да съставя АУАН по ЗДвП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.2.1, вр.с т.1.3.2 от същата, препис от която заповед е представен по делото.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити. Актът е съставен в присъствието на лицето, посочено в него като нарушител, при отказ на последния да го подпише и да получи препис от акта, удостоверен с подпис на свидетел, съобразно чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В обстоятелствената част на акта е посочена фактическа обстановка, идентична с описаната в НП.

НП е издадено от компетентно длъжностно лице по чл.189, ал.12 ЗДвП – началник група в РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, като такъв надлежно определен да издава НП по ЗДвП с посочената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на Министъра на вътрешните работи, т.3.9 от същата, съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписано от лицето, което го е издало.

По отношение на фактическата обстановка по делото съдът намира следното.

Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Процесният АУАН е съставен от компетентен орган по чл.189, ал.1 ЗДвП вр.с чл.165, ал.1, т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити, отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис от него е надлежно удостоверен, поради което съдът приема, че АУАН, като редовно съставен се ползва с презумпция за вярност на установените в него факти.

Въз основа на АУАН и останалите събрани по делото доказателства, в това число показанията на актосъставителя Г. И. Г. и свидетеля по акта В. Й. В., изслушани от съда в качеството на свидетели по делото, се установява следната фактическа обстановка:

На процесните дата – 21.08.2024 г., в гр.Ахелой, общ.Поморие, около полунощ, полицейските служители Г. И. Г. и свидетеля по акта В. Й. В., извършвали контрол по спазване правилата за движение по пътищата, като се намирали в служебен автомобил, когато забелязали срещу тях да се движи криволичейки лек автомобил „Алфа Ромео 147” с рег. № ..., същият с включени габаритни светлини.

Предвид поведението на водача на посоченото превозното средство св.Г. предприел 2 действия по спирането му, като през прозореца на служебния автомобил подал сигнал със стоп-палка.

При преминаването на автомобила покрай този на полицейските служители св.Г. възприел ясно водача му като жалбоподателя К. Б. Н., когото познавал във връзка със служебната си дейност.

Водачът не изпълнил разпореждане на св.Г. да спре и продължил движението си, като бил последван от полицейските служители.

Автомобилът спрял на ул. „Шейново“ в гр.Ахелой, пред дом № 6, като при спирането си водачът се разменил с пътуващият на предна дясна седалка на автомобила св.К. Т. П..

Полицейските служители пристъпили към проверка, като установили самоличността на пътника и водача чрез личните им документи и жалбоподателят бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка.

След отказа св.Г. издал талон за изследване № 0153034, който водачът отказал да подпише и получи, който отказ е удостоверен с подпис на свидетел в талона.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.174, ал.3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000 лв.

За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на водач по чл.173, ал.3 ЗДвП, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.

В случая безспорно се установява, че на посочените в НП, дата и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „лек автомобил „Алфа Ромео 147” с рег. № ..., т.е. имал е качеството водач на МПС и като такъв е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му по чл.174, ал.3 ЗДвП, за осъщественото от него от обективна и субективна страна нарушение.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушаването на която е наказан жалбоподателя, съдържа няколко отделни хипотези, които са алтернативни състави на едно и също 3 нарушение, а не кумулативни предпоставки, т. е. достатъчно е да е налице която и да е от тях, за да е осъществен съставът на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Общото при всички хипотези е това, че водачът отказва да бъде тестван за наркотични вещества или техни аналози – било чрез Дрегер Дръгтест, било чрез медицинско изследване. В случая правилно е посочено в процесното НП и в издадения АУАН, че нарушението е по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като от описателната част на НП става ясно, че жалбоподателя е осъществил и двете отделни хипотези на нарушението – същият е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико-токсично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Всяко от тези две деяния е основание за ангажиране отговорността на лицето по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така описаното нарушение обосновава отговорност на жалбоподателя по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като водач на лек автомобил, което обстоятелство, недвусмислено е посочено в АУАН и в НП, в който смисъл изрично Решение № 1621/28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 2264/2021 г. на АдмС – Бургас.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е управлявал посоченото в НП превозно средство.

За установяване качеството на водач на МПС на жалбоподателя съдът изцяло кредитира показанията на св. Г. И. Г. и св. В. Й. В. Т., които лично са възприели жалбоподателя да управлява горепосоченото превозно средство, като водачът е известен на св.Г. във връзка със служебната му дейност като автоконтрольор.

Обстоятелството, че жалбоподателят е познат на св.Г. се установява и от представената по делото справка за нарушител/водач, видно от която служители на РУ Поморие са съставили на жалбоподателя АУАН № 583249/17.04.2022 г., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП, управление на МПС след употреба на наркотични вещества, издадена е ЗППАМ № 24-0320-000082/18.04.2022 г., образувана е преписка по чл.343б, ал.3 от НК, като от РС – Поморие за посоченото престъпление на жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Показанията на св. Г. и св.В., че именно жалбоподателя е управлявал автомобила, както и че същият е разменил мястото си с пътуващия на предна дясна седалка св.П., са категорични, последователни и безпротиворечи, като същите не се разколебават от твърдяните от защитата противоречия относно точното време, в което е извършена размяната, дали повреме на движение на автомобила, преди спирането му или след спирането, още повече, че тези обстоятелства стоят извън състава на процесното нарушение, доколкото са последващи управлението на МПС.

Съдът не кредитира показанията на св. К. Т. П. и св. Т. Нешев П., насочени да опровергаят показанията на полицейските служители и да установят, че не жалбоподателят, а св. К. П. е управлявал автомобила, тъй като последният предвид приятелските му отношения със жалбоподателя е предубеден и заинтересован от изхода на делото в полза на жалбоподателя, което е демонстрирал и с действията си непосредствено преди проверката, какъвто е и вторият свидетел, същият баща на св.К. П..

4

Наложените на жалбоподателя наказания за извършеното от него нарушение са в императивно определените от закона размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 1022.58 евро /2 000 лв./, които са фиксирани и не могат да бъдат изменяни от съда – чл.27, ал.5 ЗАНН.

В съвкупност от посоченото съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По отношение на исканията на разноските по делото съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в приозводствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

По силата на чл.64д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, в случая АНО не е защитаван от такъв, поради което възнаграждение не следва да му бъде присъждано.

Съгласно т. 2 б. „а“ от тълкувателно решение № 3/8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 година на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено, както е в случая, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, поради което разноски на жалбоподателя не се дължат, ето защо искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение, като в негова тежест следва да бъдат възложени и заплатените от бюджета на съда пътни разноски на свидетел в размер 36.43 евро /71.25 лв./.