Определение № 310 от 19.04.2018, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1584/2017
- Вид
- Определение № 310
- Подписан
- 19.04.2018
- В сила
- 17.08.2018
- Състав
- ДИМИТЪР СТЕФАНОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
/19.04.2018 год., гр. Провадия
Районен съд гр.Провадия, IІІ състав, в закрито заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Михайлов като разгледа докладваното от съдия Михайлов гражданско дело № 1584/2017 по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.232 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С.С.Х. срещу А.В.И. с правно основане чл.127, ал.2 от СК.
На 13.12.2017г. исковата молба е била изпратена на ответника за отговор по реда на чл.131 ГПК.
На 07.02.2018г. от страна на ответника е постъпил отговор с който същият е изразил становище, че производството по делото следва да бъде прекратено, като изтъква обширни доводи в тази насока, а именно, че съгласно чл. 8 § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 общата международна компетентност по делата, свързани с родителската отговорност, принадлежи на съдилищата на държава-членка, където детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, което член 16 § 1 б. „а” от Регламента свързва с момента на подаване на исковата молба.
В тази връзка моли съдебния състав, след като съобрази данните за трайна отседналост на детето на територията на страна-членка, различна от Република България, към датата на депозиране на исковата молба, и след като прецени отсъствието на предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл.12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, и в изпълнение на ангажимента на съда по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове, правно квалифицирани според националното право на сезирания съд по чл. 127 ал. 2 и с чл. 143 ал. 2 or СК /в този смисъл Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 636/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 r.. III г. о.. ГК/. като същата принадлежи на съда на друга държава-членка в лицето на Федерална република Германия.
Визираното разрешение и в конкретната хипотеза максимално кореспондира с водещия принцип, прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. което означава, че компетентността, на първо място, следва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, чиито признаци, бидейки изцяло фактически, не са обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му адресна регистрация в държавата по произход.
Макар уредбата на задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство, да е предметно изключена от приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003, акцесорния характер на претенцията за издръжка, от една страна, считам, че не позволява на българския съд да я отдели и разгледа самостоятелно и независимо от спора за упражняване на родителските права, за решаване на който по гореизложените съображения е лишен от правомощия, а от друга, чл. 3 б. „г” от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, консолидира компетентността именно на съдебната юрисдикция, овластена да разгледа водещия иск относно родителската отговорност.
С оглед на гореизложеното, моли съда, да прекрати производството по гр. дело № 1584/2017 г. по описа на Районен съд - Провадия, ІІІ състав поради липса на международна компетентност на съдилищата на Република България за разглеждане на предявените с искова молба вх. № 6306/28.11.2017 г. обективно съединени искове.
Съдът счита становището за напълно основателно.
Водим от горното, Провадийски районен съд на основание чл.232 ГПК
О П Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 1584/17 по описа на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….