Решение № 26 от 20.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. К., 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Р. Г. Г. като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235100600367 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 29/07.06.2023 г., постановена по НОХД № 638/2022 г., Районен съд - К. е признал А. А. К. от гр. А. за виновен в това, че на 17.01.2021 г. от язовир „С.“, находящ се в землището на с. Г., общ. К., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Д.“ с рег. № ** **** **, отнел чужди движими вещи - лодка вид „Т.“ с две пластмасови гребла с алуминиеви дръжки, извънбордов двигател марка „Д.“ 20 к.с. ведно с управление за двигателя в комплект с жилото, 2 броя спасителни жилетки с надпис „Ямаха“, 1 брой голям алуминиев кеп за риболов с алуминиева дръжка и черна плетена мрежа, 2 броя плетени метални живарници за риба, 2 броя туристически сгъваеми столове, 2 броя плажни чадъри, брезент за покриване на лодката - сив на цвят, изработен по поръчка под формата на лодка с размери дължина 5 метра и широчина 2,20 метра, тъмносин дъждобран с надпис „Полиция“, торба от плат за инструменти, обикновени клещи, 6 броя обикновени гаечни ключове, 2 броя ключове за запалителни свещи, 4 броя обикновени отвертки, 2 броя резервни запалителни свещи и дребни риболовни принадлежности (куки, плувки, олово), всичко на обща стойност 5188.45 лева, от владението на М. М. М. от с. П., общ. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 195, 1 ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както следва: в размер на 586.00 лева по сметка на ОДМВР – К., в размер на 40.00 лева по сметка на Районен съд – К., както и в размер на 1000.00 лева на частния обвинител М. М. М. за адвокатска защита. Съдът е постановил, след влизане на присъдата в сила, веществените доказателства – 4 броя компактдиска, да останат по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. К., чрез упълномощения му защитник – адв. С. М., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че атакуваната присъда е постановена при тежки нарушения на процесуалния закон, а по съществото си е неправилна, незаконосъобразна и не отразява действителната фактическа обстановка. Адв. С. М. счита, че присъдата следва да се подкрепя от убедителни доказателства, а не може да се базира на предположения. Намира, че по делото липсват преки и косвени доказателства, които да водят до безспорния извод за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 194, ал.1 от НК от подсъдимия. Защитникът на последния посочва, че по делото няма едно доказателство, което да е безспорно и по категоричен начин да води до извода за съпричастност на подсъдимия към извършеното престъпление. Това свое твърдение аргументира с обстоятелството, че единствения безспорен факт е справката от АПИ, но след регистрацията на 17.01.2021 г. в 21.53 часа в посока на движение от с. Г. към гр. К., автомобилът „изчезвал“. Посочено е също така, че в приетите от съда записи, никъде не се виждал номера на автомобила и номера на колесара, като счита, че тези записи не следва да се кредитират като доказателства, тъй като датата и часа на записите не могат да бъдат приети като реални, предвид на това, че се записват на компютър и следвали часа на съответния компютър. Защитникът счита, че в хода на производството по делото не се установило кой е управлявал процесния автомобил, както и че се установило по безспорен начин, че достъпа до ключовете за този автомобил бил свободен, и че се ползвал и от други лица, не само от подсъдимия. Във въззивната жалба е отразено, че са били разпитани 25 свидетели, от показанията на които единствено се установило, че подсъдимия не е откраднал лодката, както и че не са били представени от „Съюз на ловците и риболовците в България“ пътните листове за процесния лек автомобил, от които да се установявало кой го е управлявал на 17.01.2021 г. В заключение се отправя молба за отмяна на обжалваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон.

В съдебно заседание подсъдимият А. К. се явява лично и със защитника си – адв. С. М., като поддържат изцяло жалбата. В хода на съдебните прения последният моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия А. К. да бъде оправдан. Посочва, че няма 2 безспорни преки доказателства за виновността на подсъдимия. Защитата счита, че няма безспорни доказателства, които да навеждат на извод, че А. К. на процесния ден е управлявал въпросния автомобил. Били разпитани 25 свидетели и нито един от тях не заявил, че на 17.01.2021 г. е видял подсъдимия да управлява въпросния автомобил. Посочва, че единственото годно доказателства, което било прието по делото е разпечатка от системата на АПИ. В хода на производството не било установено кой е управлявал „Д.“ с рег. № ** **** ** на 17.01.2021 г., като било установено по безспорен начин, че достъпа до ключовете за посочения автомобил бил свободен. Адв.

С. М. посочва, че първоинстанционния съд неправилно не кредитирал показанията на А. К. – баща на подсъдимия, в които се твърдяло, че на 17.01.2021 г. синът му е имал лодка, която се намирала на язовир „С.“, както и че през 2021 г. синът му е ползвал отпуск най – малко 10 дни. На следващо място, защитата излага съображения, че съдът неправилно е приел, че подсъдимия е откраднал лодката с оборудването, тъй като той бил ползвал мобилния си телефон, с оглед приложената разпечатка от мобилния оператор, а именно - че телефония апарат на подсъдимия може да е останал в автомобила. Безспорно било, с оглед на приетите и приложените по делото писма от „Съюза на риболовците“ , че лек автомобил марка „Д.“ бил предоставен на дивечовъдната станция с отговорно лице Ф. Б. А., като подсъдимия не бил отговорно лице по този проект, за да е имал достъп до управлението и ползването на този автомобил. По тези съображения защитата моли да бъде постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият А. К. в своя лична защита посочва, че въпросния мобилен номер не бил зачислен на него, но същият бил използван само от него.

Твърди, че приобщените видеозаписи са насъбрани от съвкупност от няколко ситуации през изминали месеци през 2019 г., и са били изложени по такъв начин, за да се стигнело до присъда. Излага оплакване, че при наличие на информация относно параметрите на неговата лодка и откраднатата такава, не били догледани определени параметри при прегледа на записите. Посочва, че след инкриминираната дата е ползвал отпуск и компенсации, тъй като му се полагали. В последната си дума прави искане да бъде оправдан.

В съдебно заседание частният тъжител М. М. се явява лично и със своя повереник – адвокат Д. Х.. Повереникът счита, че подадената жалба е неоснователна, тъй като постановената присъда от районния съд била законосъобразна и правилна, предвид събраните по делото доказателства. От приетите по делото записи по категоричен начин се установявала траекторията на движение на въпросното МПС, като по тази траектория били установени и трафични данни за използваното мобилно устройство от подсъдимия. Посочва, че безспорно се установило, че подсъдимият е управлявал лек автомобил марка „Д.“ с рег. № ** **** ** на 17.01.2021 г.

Представителят на частния обвинител счита, че са налице множество събрани косвени доказателства, които в своята цялост и анализирани във връзка едни с други, водят до единствен извод за извършване на престъплението от 3 подсъдимия. Излага съображения за осъществени престъплението от обективна и субективна страна. признаци на

Частният тъжител посочва, че няма какво да добави към казаното от неговия повереник.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че наведените доводи в нея противоречат на събраните пред първа инстанция гласни и писмени доказателства, които са били обект на подробен анализ в мотивите към обжалваната присъда. Доказателствата, налични по делото пред районен съд, включително и от приобщените във въззивната инстанция такива, водели до единствения и безпротиворечив извод, че е извършено деянието, за което е бил предаден на съд А. К.. Прокурорът прави кратък анализ на събраните доказателства. Посочва, че първоинстанционния съд е изложил подробни доводи при определяне на наказанието, които изцяло споделя. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената въззивна жалба и в допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – подсъдимия, чрез неговия защитник, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимия А. К. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като във въззивното производство са събрани и нови доказателства по искане на подсъдимия и неговия защитник. Въз основа на събраните доказателства на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият А. А. К. е роден на **.**.**** г. в гр. А., живее в гр. А., български гражданин е, с висше образование, неженен и неосъждан, ползващ се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 05.08.2019 г. подсъдимият А. К. бил назначен на длъжност „*“ в Дивечовъден участък „С.“ към Национално ловно- рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Към 17.01.2021 г. дивечовъдният участък нямал назначен директор, поради което само подсъдимия А. К. го ръководел. Сдружението разполагало с лек автомобил 4

„Д.“ с рег. № ** **** **, който бил зачислен и се съхранявал на територията на Дивечовъден участък „С.“. Автомобилът бил предоставен на участъка във връзка с проект „Подобряване на природозащитното състояние на черния лешояд, чрез изпълнение на мерки по плана за действие на вида“, като бил придвижен до участъка на 29.09.2020 г., Ключовете за посочения автомобил били под контрола на подсъдимия А. К.. Този автомобил се управлявал както от самия подсъдим, така от други служители на участъка, но само със знанието и разрешението от последния. За управлението на посочения лек автомобил не се попълвали пътни листове, както за другите автомобили, с които разполагали в Дивечовъден участък „С.“. На територията на този участък имало и служебен колесар, на две гуми, с една ос, с обикновен теглич, с монтирана на него макара за навиване на въже, като същия бил без калници и без регистрация. Колесарът се използвал за пускане на лодки в язовира и изваждането им от същия.

Свидетелят и частен обвинител М. М. притежавал лодка тип „Т.“, с основни цветове бяло и синьо, и с извънбордов двигател марка „Д.“. От лятото на 2020 г. той съхранявал лодката си на брега на язовир „С.“, вързана за шамандура в близост до ресторант, стопанисван от св. С. О.. В лодката св.