Решение № 163 от 08.07.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20254410101038 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. П. Б. от гр.С. срещу А. П. А. от гр.Л., с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 и чл.88 ЗЗД, вр. чл.187 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е постигната устна договорка за закупуване от ищеца на хранилки за телета, за което същият заплатил авансово сумата в размер на 3000 лв. на 19.08.2024г. по сметка на ответницата.

На следващия ден 20.08.2024г. ищецът превел по банкова сметка на ответницата още 2000 лв. с основание „аванс“. Въпреки направените плащания в общ размер на 5000 лв. ответницата не предала на ищеца уговорените хранилки за телета, както и не възстановила паричната сума за заплащане на цената за стоката. Счита, че предвид неизпълнение на задължението на продавача, заплатената продажна цена е без основание.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 12.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски в заповедното и исковото 1 производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба чрез пълномощника адв.М. М. – АК - Стара Загора, в която сочи липса на доказателства за сключен между страните договор за продажба, поради което заплатената от него сума е без правно основание. В представена писмена защита от пълномощника адв.М. са наведени доводи за това, че възраженията и доказателствата, събрани по почин на ответника, са преклудирани. Оспорена е доказателствената стойност на представените разпечатки от кореспонденция с ищеца и показанията на разпитания свидетел, като заинтересован. Изложени са съображения, че от събраните доказателства не е установено авторството на водената кореспонденция, както и поръчка на хранилки, конкретен техен брой, цена, срок за изработка и изпълнител. Навежда довод за установени от показанията на свидетеля уговорки и кореспонденция между свидетеля Д.Д. и ищеца В. Б., но не и такива с ответника А. П., при което получената от нея парична сума е без правно основание. В допълнение сочи липса на доказателства за изработена стока, която се твърди да е поръчана по процесния договор. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., като платена при липса на правно основание за това.

Ответникът не се явява, представлява се от адв.Б. З. – ВТАК с пълномощно, представено в съдебното заседание, който оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства се установява сключен между страните договор за покупко-продажба на хранилки за телета, както и че основание за извършените от ищеца плащания е авансово предплащане на част от цената. Твърди липса на доказателства договорът да е развален, както и събрани такива в хода на производството, че продавачът е изпълнил задълженията си, поръчаната стока се намира в склад в гр.Г.О., като ищецът е в неизпълнение на задължението си да вземе поръчаната стока и заплати останалата част от продажната цена. Навежда довод, че задължението за предаване на стоката е търсимо по силата на закона.

Твърди липса на манифестирано от ищеца волеизявление за разваляне на договора. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от справка в ЕИСС, че въз основа на Заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от В. П. Б. срещу А. П. А. било образувано ч.гр.д. №1112/2025г. по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев. По посоченото дело била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №592/12.08.2025г. с която било разпоредено длъжникът А. П. А. да заплати на заявителя В. П. Б. сумата 5000 лв. – главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението 12.08.2025г. до изплащане на вземането. Вземането на заявителя се основава на устна договорка между страните за закупуване на хранилки за телета, въз основа на която В. Б. заплатил авансово сума в размер на 3000 лв. на 19.08.2024г. и сума в размер на 2000 лв. на 20.08.2024г. с основание аванс.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, предвид на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск.

Исковата молба е депозирана в указания от съда едномесечен срок, като има за предмет вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Предвид на изложеното предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:

Съобразно твърденията на ищеца искът е квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. чл.87 и чл.88 ЗЗД, вр. чл.187 ЗЗД - за установяване дължимостта на получена парична сума въз основа на отпаднало с обратна сила правно основание - развален договор за покупко-продажба, поради неизпълнение от страна на продавача. Твърди се устна уговорка за закупуване на хранилки за телета между страните, въз основа на която е платена процесната парична сума като аванс.

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи сключен между страните договор за покупко-продажба; авансово заплащане на продажната цена от ищеца на ответника, разваляне на договора поради виновно неизпълнение задълженията на продавача. В тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора, поради което не е отпаднало с обратна сила основанието, въз основа на което е заплатена паричната сума.

Не е спорно между страните по делото и се установява от представените 2 броя преводни нареждания, че ищецът В. Б. е заплатил на ответника А. А. сумата в общ размер на 5000 лв., както следва 3000 лв. на 19.08.2024г. и 2000 лв. на 20.08.2024г., с основание на извършените преводи „аванс“.

Установява се от представена справка от Национална агенция за приходите, че ответникът А. П. А. работи по безсрочен трудов договор при „***“ЕООД.

3

Установява се от показанията на свидетеля Д.Д. – във фактическо съжителство с ответника А. П. А., че двамата работят в семейна фирма „***“ЕООД, гр.Г.О. с управител К.Х.Н., където изработват пасищни хранилки за кръгли бали. Установява се от показанията на свидетеля Д.Д., че ищецът В.

Б. се свързал с дружеството, за да поръча изработката и доставката на покривни хранилки, прегради за животни и корита. Кореспонденцията по преддоговорните отношения била водена от свидетеля Д. и ответника А. А..

След уведомяване на ищеца, че дружеството няма техническа възможност за изработка на корита, била постигната уговорка за изработка и доставка на пасищни хранилки за животни с покрив и прегради. Ищецът заплатил авансово сумата от 5000 лв. за закупуване на материали, с които да бъде изработена поръчката. Свидетелят Д. твърди, че поръчаните хранилки били изработени и се намирали в склад на дружеството в гр.Г.О.. Ищецът бил уведомен, че поръчката е изпълнена и че следва да получи стоката от склада в гр.Г.О., но въпреки това същият не се явил за приемане и получаване на стоката.

След преценка по реда на чл.172 ГПК съдът намери, че показанията на свидетеля Д.Д. следва да бъдат кредитирани. На първо място следва да бъде посочено, че съдът прие, че гласните доказателства не следва да бъдат изключени от доказателствения материал като преклудирани. На основание чл.146, ал.3 ГПК преклузията относно направата на нови доказателствени искания настъпва за страните ако такива не бъдат направени след изготвяне на окончателния доклад на съда в първото открито съдебно заседание по делото.

В процесния случай искането за събиране на гласни доказателства е своевременно направено. При преценката си на свидетелските показания съдът отчете възможната заинтересованост на свидетеля Д.Д. от изхода на делото като лице във фактическо съжителство с ответницата, но ценени с оглед на всички обстоятелства по делото намери, че показанията му са добросъвестно дадени. Посочените гласни доказателства са подробни, последователни, безпротиворечиви. По делото не е събран какъвто и да било друг доказателствен материал, който да ги опровергава. Показанията на свидетеля Д. съответстват на писмените доказателства – справка, установяваща трудово правоотношение между А. П. А. и „***“ЕООД, служебно направена справка в Търговски регистър относно дружеството „***“ЕООД, което е със седалище и адрес на управление в гр.Г.О., ул.“***“ №10, който съвпада с регистрирания адрес на ответника А. П. А., и управител посочения от свидетеля К.Х.Н.. В съответствие с показанията на свидетеля Д. са и представените от ищеца преводни нареждания за заплатени парични суми 4 на ответника А. А., в които като основание на извършените преводи е посочено именно аванс.

С оглед на така установеното следва извод, че ищецът В. Б. и „***“ЕООД, за което дружество е работила ответника А. А., са били обвързани от облигационно отношение по изработка и продажба на хранилки за животни, сключено в устна форма. Договорът за покупко-продажба е неформален, консенсуален договор, като същият се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните, включително устно такова, каквото е установено в процесния случай по делото. Така установеното съответства и на твърденията на ищеца за устна договорка за закупуването на хранилки за телета между страните. Установено е, че ответникът А. А., като представител на дружеството, е получила от ищеца паричната сума от 5000 лв. като авансово плащане за цената на стоката.

Спорно по делото е дали продавачът е изправна страна по договора или е налице неизпълнение на договорните му задължения, което е основание за разваляне на договора, респективно за връщане на заплатената сума за продажна цена съобразно нормата на чл.88 ЗЗД, уреждаща реституциония ефект при разваляне на договори – обратно действие, при което всяка от страните следва да върне полученото от нея. Константна е съдебната практика, че исковата молба сама по себе си представлява покана за реално изпълнение с предупреждение за разваляне на двустранния договор, когато с предявен иск се претендират последиците от развалянето на двустранното облигационно правоотношение - връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание (кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /в този смисъл Решение №706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК; Решение №2 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 154/2011 г., II т. о.; Решение №186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК;

Решение №233 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 514/2012 г., I т. о., ТК/.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че поръчаните от ищеца хранилки за животни са били изработени, като уговорката е била същият да вземе стоката от склад в гр.Г.О.. В допълнение съгласно чл.68, ал.1, б.“б“ ЗЗД ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, при задължение да се даде определена вещ изпълнението трябва да се извърши в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й.

Установява се от показанията на св.Д., че след покана по телефон ищецът не се явил да получи стоката, предмет на покупко-продажбата. От събраните гласни доказателства, които не са опровергани от друг доказателствен материал, се 5 установява, че продавачът е изправна страна по договора, а от друга страна купувачът, в качеството му на кредитор на задължението за предаване на стоката, е в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.