Решение № 679 от 01.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Ирина Стоева при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603612 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Д. Д. от САК, служебно назначен защитник на подсъдимия Н. О. З., срещу присъда от 08.07.2019 г., постановена по НОХД № 8105/2018 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, с която подсъдимият З. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че на 21.07.2017 г., около 23,30 часа в гр.

София, кв. Витоша, у. „*******, причинил средна телесна повреда на М.К.Я.В. – блъснал главата й във вратата на стаята, като с това си действие причинил напречно счупване на нивото на венеца с отваряне на зъбната пулпа на втори горен ляв зъб, което увреждане реализира медикобиологичната характеристика, избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /две/ години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години на основание чл.

66, ал. 1 НК.

В тежест на подсъдимия З. са възложени направените по делото 1 разноски, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати сумата в размер от общо 248,12 лева.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че постановената от първия съд присъда е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за виновността на подсъдимия З.. Защитата посочва, че обжалваната присъда е постановена единствено въз основата на показанията на свидетелката В., която е пострадала от инкриминираното деяние, без да са събрани доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Твърди се още, че по делото не се установява подсъдимият З. да е извършил вмененото му престъпление умишлено, с което не е установен по несъмнен начин субективния елемент от състава на престъплението по чл. 129 НК. Според защитата, по делото са събрани гласни доказателствени средства за това, че счупването на зъба на пострадалата не е умишлено, а е в резултат на блъскането й към вътрешността на спалното помещение, при което тя по случайност се е ударила в рамката на вратата и в резултат на това се е стигнало до причиняване на средна телесна повреда. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и вместо нея за постановяване на нова такава, с която подсъдимият З. бъде оправдан.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия З., в лицето на адвокат Л. поддържа подадената въззивна жалба, по съображенията, изложения в нея. Намира постановената присъда за незаконосъобразна, необоснована, несправедлива и неправилна. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие не са били събрани доказателства, обуславящи виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Твърди, че не е установен по категоричен начин субективният елемент от състава на престъплението по чл. 129 НК. Сочи, че събраните по делото доказателства установяват, че счупването на зъба на пострадала не е умишлено и преднамерено деяние. Твърди, че пострадалата е била блъсната към вътрешността на спалното помещение, в резултат на което е загубила равновесие и случайно се е ударила в рамката на вратата, при което е получила процесната телесна повреда. Подчертава още, че самото блъскане е било извършено от подсъдимия с цел последния да попречи на пострадалата да си тръгне от жилището, а не с цел и умисъл за причиняване на телесна повреда на свидетелката. Твърди, че ако подсъдимият е целял умишлено да нанесе телесна повреда на пострадалата, същият би използвал друг механизъм за причиняването й, различен от инкриминирания по делото такъв. Според защитата, в настоящия случай се касае за „случайно деяние“, а не за умишлено извършено престъпление от общ характер. Счита, че липсва 2 субективният елемент от състава на престъплението, поради което не може да се приеме, че е реализиран състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

При въззивните прения, представителят на Софийска градска прокуратура намира, че не са налице основания за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна присъда. Сочи, че по делото са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Според държавния обвинител, първоинстанционният съд правилно е обосновал наличието по делото на многобройни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които впоследствие са били отчетени и от самия законодател като квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 131 НК, а именно нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие, за което е предвидено по-строго наказание, в сравнение с предвиденото за настоящето деяние към момента на неговото извършване. Изтъква, че подсъдимият е напуснал пределите на страна два месеца след извършване на инкриминираното деяние, както и че последното се отличава с висок интензитет, т.к. е извършено в тъмната част на денонощието от лице, упражнявало насилие през продължителен период от време, и демонстриращо очевидна безнаказаност с деянието си. Подчертава, че агресията, проявена от подсъдимия е абсолютно безпричинна, поради което правилно първоинстанционният съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение законосъобразно е отложил за изпитателен срок от четири години. В заключение моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият Н. З., нередовно призован, не се явява. Съдебното производство пред въззивния съд е проведено при условията и наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия З. и след като настоящият съд е провел щателното му издирване, с цел да го установи и осигури за нуждите на воденото срещу него наказателно производство, за което по делото са изискани справки. От информацията съдържаща се в същите се установява, че подсъдимият е напуснал пределите на Република България на 01.09.2017 г. и след тази дата не се е завръщал обратно на територията на Република България, а местонахождението му извън страната е неизвестно.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си , контролираната съдебна инстанция е 3 провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, която е изяснена с оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както и средства за тяхната проверка. При това положение се установява следното:

Подсъдимият Н. О. З.е роден на ******* г. в Руската федерация, руснак, руски гражданин, притежаващ паспорт № *******, издаден на 04.03.2011 г. от Руска федерация, със статут на продължително пребиваващ на територията на Република България, с регистриран настоящ адрес в гр. Благоевград, ул.

„*******

Подсъдимият Звягинцев и свидетелката М. – К.Я. В . се познавали и имали интимни взаимоотношения за период от около една година. Двамата общували на английски език. В този период или за времето от около един месец двамата живеели във фактическо съжителство в апартамент, находящ се на адреса в гр. София, ж.к. „Витоша“, ул. „Професор *******, който бил нает от подсъдимия Звягинцев. Към инкриминираната дата 21.07.2017 г. двамата все още живеели във фактическо съжителство в процесното жилище.

На 21.07.2017 г., около 23:30 часа, свидетелката В. се прибрала в апартамента, където се намирал подсъдимия З.. Същият бил заспал, при което се събудил от движението на свидетелката В. в жилището. Двамата започнали да разговарят, като свидетелката М. – К.Я. В. му разказала как е минал денят й.

Докато двамата разговаряли, тя решила да отиде до хладилника, за да си сипе напитка - мента. Отивайки до хладилника, свидетелката В. установила, че напитката - мента е свършила, поради което и си променила мнението, за което казала на подсъдимия, че ще си сипе студен чай. В този момент, вероятно под влияние на употребения преди това алкохол, подсъдимият реагирал рязко, като казал на свидетелката В. да му даде пари, за да отиде и да купи мента от магазина. Свидетелката В. отказала с аргумента, че е много късно, няма смисъл да се ходи за мента, но подсъдимият настоял тя да му даде пари. Свидетелката В. му споделила, че е изморена и не желае да спори за такива работи, както и че иска да се прибере в дома на родителите си в кв.

„Дървеница“. Подсъдимият Звягинцев отвърнал на свидетелката В., че никъде няма да ходи. Същата, обаче се опитала да си събере багажа и да си тръгне, но на всеки неин опит, подсъдимият я блъскал с думите, че никъде няма да ходи.

В един момент, по време на спора, подсъдимият З.казал на свидетелката В.

„Тука ще спиш“, стиснал й ръцете и блъснал със сила главата й в рамката на вратата на спалнята, находяща се в антрето, между хола и коридора, където искал да я вкара, за да спи. В този момент и в следствие на удара в рамката на вратата свидетелката В. изпитала силна болка, от устата обилно потекла

4 кръв, за която тя не могла да разбере от къде идва. Свидетелката В. се насочила към банята на жилището, за да се измие и тогава в огледалото установила, че устните са сцепени, а зъбът е счупен, т.к. имало кафяво странно парче, което я боляло при дърпане. Докато свидетелката В. миела кръвта си, подсъдимият З. казал, че ще плати материално за травмата.

Свидетелката В. повикала такси, събрала си малко багаж, качила се в таксито и от него позвънила на майка си, за да сподели за случилото се. Тя се прибрала в дома на родителите си, а нейната майка след като видяла разраненото й лице и счупения й зъб, веднага решила да отидат до дежурен зъболекар. Двете отишли да потърсят медицинска помощ, а дежурният зъболекар попитал свидетелката В., по какъв точно начин е бил счупен зъба ѝ, при което тя отговорила, че е станало чрез удар. Тогава зъболекарят отстранил висящата част на зъба, както и съсирекът, каквото се оказало кафявото парче, обяснил, че не може да се спаси зъба и отстранил нерва му.

Той упътил веднага свидетелката В. да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, поради наличните по главата й травми, за да няма последствия в мозъка.

Свидетелката В., заедно с майка си, отишли до посоченото лечебно заведение, където на пострадалата била направена снимка по спешност, а поради риск от комоцио била посъветвана да почива няколко дни и да се следи за симптоми на комоцио. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” бил извикан дежурния полицай, на когото свидетелката М. – К. В. разказала какво се е случило по-рано същата вечер и той я посъветвал да посети съдебна медицина за освидетелстване, което тя сторила на следващия ден. След процесната вечер, свидетелката В. не се видяла повече с подсъдимия Звягинцев, който многократно се опитал да се свърже с нея по всякакъв начин, но тя не му отговорила.