Решение № 4 от 06.01.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр.Велинград, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100469 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 66, ал. 4 ЗС, във вр. чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС В обстоятелствената част на исковата молба, щецът В. И. Б. твърди, че е титуляр на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, придобито на основание учредено право на надстрояване на съществуваща сграда в поземления имот.

Правото на надстрояване било учредено с писмено заявление с нотариална заверка на подписите от 16.03.1998г. на В. И.а Г., която била майка на ищеца и собственик на ид.ч. от парцел XII отреден за имот пл.85 в кв.447 по плана на гр. Велинград, при съседи: улица, А. Ц., А. К. и В.П. и от нея, като законен представител на ответника Г. Г. Ц., брат на ищеца и собственик на останалата ид. част от дворното място. Със споменатото писмено заявление, което било адресирано до Община Велинград, било дадено съгласие за това В. Б., да надстрои по утвърден архитектурен проект трети етаж върху съществуващата вече жилищна сграда, находяща се в парцел ХП-85, в кв.447 по плана на гр. Велинград, като след осъществяване на строежа – да стане изключителен собственик на този трети етаж. Съгласието било дадено в предвидената от чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ форма, било нотариално заверено и било вписано в нотариалните книги.

В процесуалната си теза ищецът В. И. Б. твърди да е реализирал правото на строеж, като със свои средства построил третия етаж от жилищната сграда, а през 1999г., когато този трети етаж бил построен, сграда била в степен на завършеност груб строеж. С реализиране на правото на строеж, ищецът 1 твърди да е придобил правото на собственост на третия етаж, след като правото на строеж се било трансформирало в право на собственост.

Ответникът Г. Ц. оспорвал правото му на собственост, с доводи, че заявлението не пораждало права, защото не била спазена предвидената в закона форма и имало други констатирани нарушения. Считал се за собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж, по силата на приращение, като собственик на целия имот, от който притежавал ид. част на основание покупо-продажба, обективирана в нотариален акт 169/05.06.1992г., нот. дело № 334/1992г. на съдия при РС Велинград, а останалата ид. част от имота, ведно с ид. част от построената в имота сграда с идентификатор ***. 1 по КККР на гр. Велинград, на основание договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 43/04.08.2020г. по нот. дело № 239/2020г. на Нотариус с район на действие РС Велинград.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на Г. Г. Ц., че е собственик на построения в груб вид трети жилищен етаж от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-181214/06.08.2018г. на ИД на АгКк, с адрес на сградата: гр. Велинград, ул.*********** № 35, със застроена площ от 135 кв. м., брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, която сграда е построена върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.08.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота съгласно скица № 15-661534/24.07.2020г., изд. от СГКК Пазарджик: гр. Велинград, ул.*********** № 35, с площ по скица от 520 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: парцел ХП-85, квартал 447 по регулационния план на гр. Велинград, на основание учредено и реализирано право на строеж със заявление 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./, евентуално, на основание давностно владение в продължение на двадесет години след 16.03.1998г.-1999 г.

Конституираната в качеството на съищец Н. Г. Б. не изразява изрично становище по допустимостта и основателността на иска.

Ответникът Г. Г. Ц. оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Без да оспорва твърденията на ищеца, че в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е построена, съгласно Разрешение за строеж № 75/02.07.1992г. триетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, както и че последните три етажа са изградени на етап - груб строеж, съгласно Удостоверение за описание на сграда № 92/18.02.2013г., издадено от Община Велинград.

При това ответникът също не оспорва факта, че със Заявление от 16.03.1998г. майка му - В. И.а Г., е предоставила възможността ищецът В. Б. да построи трети жилищен етаж на къщата от 135 кв.м.

Оспорва твърдението, че ищецът В. Б. със собствени средства е реализирал строителство, като е построил трети жилищен етаж в жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград някъде през 1999-2000г., тъй като е построен от родителите му - В. И.а Г. и Г. Т. Ц. бивш жител на с. Юндола, Община гр. Велинград, починал на 17.08.2011 г..

2

През този период ищецът не е живял на адреса в гр. Велинград, *********** № 35, където се намира къщата, а при съпругата си на ул.*********** в гр.

Велинград и не е построил третия жилищен етаж.

Оспорва представеното от ищеца Заявление от 16.03.1998г., тъй като било оформено по начин, от който не можело да се разбере действителната воля на заявителите. Същото било подписано от освен от В. Б. лично и като законен представител на ответника и от ищеца В. Б., който обаче не е бил титуляр на вещни права върху имота и не е могъл да изрази волята си като даде заявление, с което да си разреши сам на себе си да построи трети жилищен етаж. В същото заявление не следвало да фигурира името на ищеца В. Б., като така направено заявлението противоречало на морала, в тази връзка било нищожно на основание чл. 26 ЗЗД и не пораждало желаните от страните правни последици като документ.

Счита, че не е налице хипотезата на чл. 56 от ЗТСУ (отм.). Със самото заявление не било учредено право на строеж, а само било дадено съгласие да се извърши строителство по утвърдени строителни книжа. В случая не се твърдяло, че има такива книжа и такива за строителство, специално за третия жилищен етаж, не били представени. Самото дадено съгласие не замествало учреденото право на строеж, което задължително следвало да се сключи във формата на нотариален акт. С такова заявление не се учредявала суперфиция, даваща право след реализиране на самото строителство, въз основа на този документ лицето, в чиято полза е дадено такова, да стане собственик на построеното.

В самото заявление не била посочена хипотезата на чл. 56 ал. 2 т. 2 ЗТСУ, която изрично посочвала, че по силата на даденото съгласие върху незастроеното място, което е част от парцел се учредява право на строеж в полза на строителя. В конкретния случай жилищната сграда към момента на заявлението е била изградена на два жилищни етажа, а по същество ищецът в този случай трябвало да надстрои съществуваща жилищна сграда, но не и да построи такава, като именно това изключвало хипотезата на т. 2, както неправилно тълкувал нормата ищецът. Съгласно нормата на чл. 56 ал. 4 ЗТСУ в случаите по ал. 2 и 3 се заплащали дължимите държавни и местни такси върху стойността на учредените или прехвърлени вещни права при вписване на заявлението в нотариалните книги, а ищецът не извършил такова плащане.

Оспорва твърденията, че собствеността върху третия жилищен етаж е придобита по давност от ищеца. В полза на ищеца не бил изтекъл предвидения в закона десет годишен давностен срок, за да се приеме, В. Б. е станал собственик на третия жилищен етаж. Етажът нито бил построен, нито владян от него в продължение на минимум десет години. Третия жилищен етаж и към настоящия момент бил на етап груб строеж, ищецът никога не бил живял там, не го ползвал, за да се приеме че в негова полза е изтекла давността, определена в чл. 79 ЗС. Не било установено владение, което да е непрекъснато, явно, необезпокоявано. Ищецът не е осъществявал фактическа власт върху третия етаж. Реално в жилищната сграда живеел ответникът със семейството си, който осъществявал фактическа власт върху процесния трети етаж от жилищната сграда, и то повече от 10 години. Позовава се на изтекла в негова полза давност. В. Б. и към настоящия момент нямал достъп до сградата, още по-малко пък до третия етаж.

Счита, че като собственик на ид. част от Парцел XII-85, отреден за имот с 3 планоснимачен номер осемдесет и пети в квартал 447, който е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, на основание покупко-продажба от 05.06.1992г. е придобил собствеността и върху процесния трети жилищен етаж по приращение в идеални части с майка му, а след като тя му е продала собствената си ид. част, от 2020г. - изцяло. С оглед гореизложеното, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното:

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 169/05.06.1992г. по гр. д. 334/1992г. на съдия при РС Велинград, ответникът Г. Т. Ц. и неговата майка В. И.а Г., майка и на ищеца В. И. Б. придобили правото на собственост, при равни дялове всеки по ид. част, от парцел XII, отреден за имот пл. № 85 в кв. 447 по плана на гр. Велинград, при съседи улица, А. Ц., А. К. и В.П.а, заедно с построената върху него едноетажна къща на 40 кв. м. Имотът е идентичен дворно място, представляващо с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Велинград, ул. *********** № 35, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м. Имотът закупили от бащата на ответника Г. Т. Ц., с когото В. П. живеела на съпружески начала.

На 08.07.1992г. на името на В. П. било издадено разрешение за строеж на нова жилищна сграда в дворното място.

Според заключението на вещото лице, по назначената съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обоснована и компетентно изготвена, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград е построена триетажна многофамилна жилищна сграда, със сутерен етаж, частично вкопан в земята, въз основа на одобрен архитектурен проект от 02.07.1992г. и издадено разрешение за строеж от 08.07.1992г. на името на В. Г.. Сградата е изградена в съответствие с одобрения архитектурен проект.

При посещение на място вещото лице е констатирало, че жилището на първия жилищен етаж е завършено и обитаемо, а вторият и третият етажи са на стоманобетонна плоча с ограждащи тухлени стени, без поставена дограмапрозорци и врати. Не са прокарани инсталации, не са изпълнени мазилка и подово покритие на втория и третия етаж.

Според вещото лице сградата е изградена на етап груб строеж /има ограждащи стени и покрив/, но няма писмени данни кога е станало това, а и не може да се определи въз основа на извършеното строителство.

Със Заявление от 16.03.1998г., с нотариално заверен подпис, адресирано до кмета на Община Велинград, В. И.а Г. от свое име от името на малолетния си син-ответникът Г. Г. Ц. дала съгласие, лично и като законен представител на Г. Ц., на другия си син ищецът В. Б. да надстрои трети етаж върху собствената им жилищна сграда, находяща се в парцел XII-85 в кв. 447 по плана на 4