Решение № 820 от 21.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря П.а Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110201625 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“Хараламби Ангелов“ № 5, ет.3, ап.5 чрез проц. представител, срещу Наказателно постановление № 24-0819-000345 от 29.02.2024 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка досежно механизма на настъпване на процесното ПТП. Навеждат се доводи, че в хода на административно- наказателното производство е допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е налице разминаване между словесното описание и квалификацията на нарушението в АУАН и НП. Формира се извод, че с оглед конкретните 1 обстоятелства, свързани с механизма и причините за настъпване на произшествието не е налице виновно поведение на водача на велосипеда. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.

В хода на съдебното производство, въззивникът П., редовно призована, се явява и се представлява от проц. представител адв. Т. Т., АКВарна, която поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи, като се претендира осъждане на въззиваемата страна да заплати на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител на ОД на МВР- Варна ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна административно наказващия орган за да издаде обжалваното наказателно постановление е приел за установено следното:

На 23.11.2023 г. в 13.00 часа в гр.Варна, по бул.“Цар Освободител“ в посока към бул.“Приморски“ до автобусна спирка „Орбита“, въззивникът управлявал велосипед неизвестна марка, като гледа назад и по този начин не контролира ППС-то, което управлява и се блъска в отворена врата на лек автомобил „Мерцедес А160“ с рег.№ В 6986 РХ.Настъпило ПТП с материални щети.При наличие на разногласия относно обстоятелствата свързани с него, го напуска без да уведоми съответната служба за контрол на МВР.

2

На 27.11.2023г. е била депозирана жалба от С.Д.М. водач на лек автомобил „Мерцедес А160“ с рег.№ В 6986 РХ в ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“. След като е била извършена необходимата проверка е бил установен водача на велосипеда въззивникът П. М. П., участник в пътнотранспортното произшествие, които е заявил че се е блъснал в отворената врата на автомобила, която е била внезапно отворена от водача на автомобила.След като е разговарял с М., оставил си е телефона и трите имена, решили са, че няма нужда да сигнализират в полицията, си е тръгнал.Бил заедно със свид.К.С.И., с когото управлявали велосипеди.

Поради изложеното свидетеля А. П. П. съставил АУАН бл. № 1057747/29.01.2024 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б“в“ от ЗДвП, който бил връчен на въззивника, без възражения.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели А. П. П. и К.С.И..Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН бл.

№ 1057747/29.01.2024 г., с който на жалбоподателя било вменено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б“в“ от ЗДвП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в 5 РПУ ОД на МВР- Варна, съгласно Заповед № 8121з1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото

НП, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено 3 нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В описанието на нарушението в НП липсва необходимата конкретизация на релевантните факти, която е предпоставка за реално и ефективно упражняване правото на защита на наказаното лице. Не е посочено кои конкретни условия на пътя не са съобразени, а са изброени всички цитирани такива в нормативната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП .

При така изложеното описание, е останало неясно за наказаното лице, в какво се изразява виновното поведение на въззивника, както правило визирано в ЗДвП не е спазил. В случаят е следвало АНО да опише с кой свои действия въззвника е нарушил закона.Не са посочени и какви са настъпилите материални щети на лекият автомобил.

Посочените пороци са ограничили правото на защита на наказания, на когото следва да се осигури възможност да реализира ефективно защитата си в пълен обем и във всички фази на административно-наказателното производство.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало, разгледа жалбата и по същество като констатира от правна страна следното:

При издаването на атакуваното наказателно постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл.

84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и наказателно постановление 4 административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , а именно, че да не е контролирал МПС което управлява.

В случая безспорно се установява, че при управление на процесното ППС- велосипед е възникнал удар с внезапно отворената врата на лекият автомобил. Липсват обаче гласни, респ. писмени доказателства, от които да се установява дали това се дължи на виновно поведение на въззивника. Въз основа на събрания доказателствен материал не са установени обективни факти, въз основа на които да се формира извод, че произшествието е възникнало внезапно и не се дължи на виновно поведение от водача на лекият автомобил.

С оглед на изложеното, съдът намира, че позоваването от АНО на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се основава на предположение, поради което фактическата обстановка досежно механизма на извършеното деяние и извода за нарушения материален закон се явяват необосновани.

Разпоредбата на 20, ал.1 ЗДвП е в насока, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съда приема че е налице разпоредбата на чл.15 НК, и не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).

Внезапно отворената врата на автомобила на М., не е предполагаема опасност която същият да е бил длъжен да предвиди, както и да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

По смисъла на § 6, т. 30 от ДР. "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Въз основа на доказателствата по делото се установява безспорно, че в обхвата на настъпилите вредни последици се отнасят единствено имуществените щети, настъпили за МПС на Снежина М., които не са били установени. В контекста на разпоредбата на § 6 т. 30 от ДР на ЗДвП , съдът намира, че логическото тълкуване на нормата с оглед необходимостта деянието да е обществено опасно обхваща в легалната дефиниция на пътно-транспортното произшествие само случаите на ощетяване на имуществото и засягане на личността вследствие на инцидента на лица, различни от виновния водач.

5

Противното би наложило ангажиране на административнонаказателна отговорност за деяния, които не се характеризират с конкретна обществена опасност, доколкото не настъпват вреди за другиго освен за извършителя вследствие на същите.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при спазване изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН , тъй като същото не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т. 5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържат тези реквизити- липсва описание на нарушенията и обстоятелства, при които са извършени, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение. Нещо повече, налице е несъответствие между нарушението, което му описано в обстоятелствената част на НП и посочената за нарушена правна норма.

В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението. Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му част се съдържа единствено правният извод на АНО, че не контролира МПС което управлява и е в следствие на гледането назад.

С оглед на изложените по-горе доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП, съдът намира, че НП следва да бъде отменено по отношение на нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДВП.

На последно място състава на съда намира, и че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като се вземат предвид индивидуализиращите обстоятелства: при възникналото ПТП няма засегнат или пострадал друг участник в движението. Няма данни за доказани причинени щети. В този смисъл няма накърнени обществени отношения и причинен вредоносен резултат. При извършване на преценката си, съдът взе предвид, както фактическите данни по конкретния случай – вида на нарушението, начина на извършването му, степента на обществена опасност, така и моралната му укоримост. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност, характера на засягане 6 на обществените отношения.