Определение № 287 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. С., 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600306 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от пострадалия П.

А. С., срещу Определение № 32 от 20.02.2025 г., постановено по ч.н.д. № 44/2025 г. по описа на Районен съд - Б.. С определението шести наказателен състав на Районен съд - Б. е потвърдил Постановление от 23.12.2024 г. на РП Б., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 53/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 633/2022 г. на РП - Б., водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен по развитите подробни съображения.

Развива се упрек към съда, че е игнорирал доводите в подадената жалба срещу постановлението, като не е изпълнил задължението си да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. В жалбата се подчертава, че разследването не следва да се ограничава до повода, по който е било образувано, а следва да държи сметка за всички установени обстоятелства по делото, насочващи към различни общественоопасни прояви.

Излага се становището, че разследваното деяние - причиняване на телесна повреда, е придружено с осъществяване на хулиганство, извършено при условията на евентуален умисъл, като жалбоподателят се позовава и на 1 съдебна практика в тази връзка. В подкрепа на изложеното се сочи, че разследваните действия са били извършени на обществено място, в присъствието на множество лица, и с цел да се демонстрира неуважение към обществото. На следващо място се твърди, че повреждането на части от лекия автомобил не може да съставлява маловажен случай, разкриващ по-ниска степен на обществена опасност, при положение че е извършено на обществено място и е довело до причиняване на увреди над размера на минималната работна заплата. Според жалбоподателя в атакувания съдебен акт и в постановлението липсва изследване на мотивите, с които свид. А. И. е причинил телесни повреди на повече от две лица (свид. С. и свид. В.). Сочи се още, че първоинстанционният съд напълно е игнорирал въпроса, поставен в жалбата, относно твърдяното деяние по чл. 346, ал. 1, вр. чл. 18 от НК, респ. по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 18 от НК. Не е обсъдено и евентуално извършено престъпление по чл. 326 НК от страна на свидетеля В. С., тъй като същият е подал невярна информация за това, че свидетелят С. е бил в пияно състояние.

Развиват се подробни съображения относно надеждността на показанията на свидетелите А. и П. С.и и Б. В., които се подкрепят от писмените доказателства и експертните заключения. От друга страна, показанията на свидетелите Л. и Ф. И., К. Н., както и техните бащи, Г. И. и Н. П. според посоченото в жалбата разкриват заинтересованост, изпълнени са с противоречия и непълноти поради употребения от тях алкохол. Освен това твърденията на свидетелите, че спрямо тях е било упражнено насилие от П. С., не е подкрепено с надеждни доказателства. В обобщение се посочва, че множеството противоречия в показанията на втората група свидетели, които са останали необсъдени от прокурора и от съда, не позволяват кредитирането им в подкрепа на крайните изводи в атакувания акт. В жалбата се посочва, че неправилно е прието от фактическа страна, че свид. С. е извикал на място приятелката си свид. Л. И., което не съответства на доказателствата по делото.

Освен това без внимание е оставен въпросът как са причинени щетите по автомобила. Неправилно според жалбоподателя е поставен акцент върху това, че сигналът е подаден 24 дни след инцидента, а не по-рано, което е обяснимо с притеснение от страна на свид. С., с факта, че са му били причинени вреди и със служебна ангажираност.

В заключение се заявява, че първоинстанционният съд е подходил изключително лаконично, като не е отговорил на заявените в жалбата подробни доводи. Жалбоподателят иска 2 въззивният съд да отмени определението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на закона и липса на мотиви, като вместо това делото да бъде върнато на наблюдаващия прокурор за доразследване и евентуално ангажиране на наказателна отговорност на конкретни лица.

ОКРЪЖЕН СЪД - С., след като се запозна с материалите по ДП № 53/2023 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 633/2022 г. на РП - Б., както и с атакувания съдебен акт, установи следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано да стори това лице, а именно от пострадалия от разследваното деяние, в законоустановения 7дневен срок от съобщаването му, поради което се явява процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, поради което съдът намира, че следва да я остави без уважение и да потвърди определението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 30.04.2022 г. в центъра на с. Т., общ. Б., обл. С., са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Възприетата в постановлението на прокурора при РП - Б. фактическа обстановка, с която първоинстанционният съд се е солидаризирал и която се възприема напълно и от въззивния съд, е следната:

На 30.04.2022 г. след полунощ, около 04:30 часа, свидетелите П. А. С. и Б. Р. В. се намирали в град Б.. Били отишли в града с автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Р. Р. И.“ с peг. № ******. Този автомобил се ползвал тогава от свидетеля П. С., като му бил предоставен за ползване от свидетеля Р. П. П..

Свидетелите Б. В. и П. С. отишли до заведение, известно като „Закуските на С. п.“ - баничарница, която работи след 04:00 часа, за да си купят закуски. Там дошъл и свидетелят В. Х. С., също да си купи закуска. До преди това свидетелят С. бил на рожден ден на свидетелката К. И. Н. в ресторант „К.“ в село Т.. Свидетелката К. Н. била бивша приятелка на свидетеля П. С., като двамата се разделили около три-четири месеца преди рождения й ден.

Когато свидетелите В. С. и П. С. се видели пред „Закуските“, разменили 3 помежду си няколко остри реплики. Свидетелят С. се качил в автомобила си и потеглил към жилището на приятелката си - свидетелката Л. А. И.а. Веднага й се обадил по телефона, тъй като тя все още била на рождения ден на свидетелката К. Н., и й споделил, че свидетелят С. „се правел на интересен“.

След това свидетелят С. се обадил на РУ - Б., за да подаде сигнал, че при „Закуските на С. п.“ имало момче във видимо нетрезво състояние, което било с автомобил, като не посочил името на свидетеля П. С., но визирал именно него. Дежурен автопатрул при РУ - Б. в състав свидетелите Х. Х. и П. П. се насочил към „Сините п.“, но на място свидетелите Х. и П. не открили нито подателят на сигнала - свидетелят С., нито свидетеля П. С., тъй като последният, заедно със свидетеля Б. Р . В., бил тръгнал с горепосочения автомобил към град П., където двамата живеели.

По време на пътуването свидетелят П. С. получил обаждане по телефона от свидетелката Л. А. И.а. Същата отправила към него остри реплики по повод предшестващото разговора спречкване между него и приятеля й свидетеля В.

Х . С.. Свидетелят П. С. подканил свидетелката Л. И. да се разберат и тя му казала да дойде пред ресторант „К.“ в село Т.. Свидетелят П. С. решил да отиде и потеглил към село Т.. Спрял управлявания от него автомобил в близост до ресторант „К.“ и слязъл от автомобила. На предната дясна седалка останал да седи свидетелят Б. В.. Последният не слязъл заедно с приятеля си.

Когато свидетелят П. С. слязъл, го очаквала свидетелката Г. Ц . И., която го попитала какъв му бил проблемът. Той й отговорил на въпроса със същия въпрос. Тогава към тях се приближила свидетелката Л. А. И.а, която ударила свидетеля П. С. с ръка в областта на главата. Тогава дошла и свидетелката К.

И. Н., която започнала да дере с ръце по шията свидетеля П. С.. Приближил се и свидетелят Ф. И. - брат на свидетелката Л. И., като ударил свидетеля П. С..

Свидетелят С. също нанесъл удар в лицето на свидетеля Ф. И.. Тогава свидетелят Б. В. слязъл от автомобила и разтървал свидетелите П. С. и Ф. И..

Приближил се и свидетелят А. И.. След него от ресторанта излязъл и свидетелят И. Н. Д. - баща на свидетелката К. Н..

След като видял свидетеля Н., свидетелят С. се качил в автомобила си и потеглил към дома си в град П., откъдето събудил и взел баща си - свидетеля А. В. С.. Междувременно свидетелят В. вървял пеша от пред ресторант „К.“ към спирка „Габъра“, откъдето след известно време го взели свидетелите С.и.

4

С горепосочения автомобил марка „Ленд Ровер“, управляван от свидетеля А.

С., тримата се върнали на мястото, където се разиграл гореописаният случай.

Там пристигнали и свидетелите И. Д., А. И., К. Н. и Г. И.. Свидетелят А. С. поискал да се разберат с И. Д., тъй като последният е баща на свидетелката К.

Н. и се познават добре - децата им П. и К. са били „гаджета“ доста време.

Свидетелят А. С. попитал какво се случва - кой е ударил сина му П. и кой е счупил очилата му. Тогава настъпила тишина. Свидетелката К. Н. дръпнала настрани свидетеля А. С. и му казала, че искала да помогне на сина му, тъй като последният употребявал и разпространявал наркотици. Свидетелят А. С. казал на всички да изтрезнеят и че тогава щели да се разберат. Разбрал се със свидетеля И. Д. да се чуят по-късно същия ден, за да се разберат относно случилото се между децата им и въпросния разразил се скандал. Повече никой не потърсил свидетеля А. С. по случая. Самият той търсил И. Д. и К. Н., но безуспешно.

На 23.05.2022 г. свидетелят П. С. депозирал жалба до Районна прокуратура - Б., по повод на която била извършена проверка. На базата на данните, събрани в хода на тази проверка, било образувано настоящото наказателно производство - за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 21-24, том 2 от ДП) се установяват причинените на пострадалия П. А. С. наранявания, изразяващи се в: отоци и кръвонасядания в областта на главата. Оток, достигащ до предушната, орбиталната и скуловата области вляво със зачервяване на епидермиса. Кръвонасядане в областта на лявата скула. Кръвонасядания в областта на брадичката и левия ъгъл на устата. Оток, кръвонасядане и охлузване в областта на лигавицата на долната устна. Кръсонасядане и разкъсно-контузна рана в областта на лигавицата на лявата буза. Кръвонасядане в областта на шията. Кръвонасядания в областта на дясната предмишница. Кръвонасядане в областта на дясното коляно.

Според експерта травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на нанесен побой, каквито данни се съдържат в материалите по досъдебното производство. Констатираните увреждания са причинили на пострадалия в съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението на оценителната автотехническа експертиза (л. 1115 116, том 3 от ДП) се установява, че действителната стойност /пазарна/ на ремонта на лекия автомобил, управляван от П. С., към 30.04.2022 г. възлиза на 1935,36 лв. с ДДС и с приложен корекционен коефициент на амортизация (0,7) на подменените нови детайли, тъй като към датата на произшествието автомобилът е бил в експлоатация около 7 години и 10 месеца. Стойността на ремонта без отчитане на корекционен коефициент се равнява на 2151,36 лв. с ДДС.

Изготвена е и съдебно-техническа експертиза (л. 30-34, том 2 от ДП), която е изследвала приобщен звуков запис от подаден сигнал до ЕЕНСП 112.

Въззивният съд при извършване на преценка по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство, следва да прецени няколко обстоятелства и първото от тях е дали е извършено пълно, всестранно и обективно разследване, т.е. дали са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина по делото и възможно и необходимо ли е събирането на други относими към предмета на доказване доказателства. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е преценил, че в хода на разследването по делото са събрани всички възможни доказателства - разпитани са всички свидетели, чиито показания имат отношение към разкриване на обективната истина по делото, проведени са допълнителни разпити на свидетели и очни ставки между част от тях, събрани са относими писмени доказателства, както и са изготвени няколко експертизи - СМЕ по писмени данни, оценителна автотехническа експертиза и техническа експертиза, приобщени са относими писмени доказателства.