Решение № 3230 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100501126 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 22948/15.12.2025 г. по гр. д. № 10480 по описа за 2025 година на СРС, 61 състав, е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Ген.

Н. Столетов“ № 21, да заплати на О. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, и сумата от 774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. Със същото решение е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, да заплати на О.

Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 709,71 лв., представляваща разноски по делото, О. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, е осъден да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 109,59 лв., представляваща разноски по делото, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ГД „Изпълнение на наказанията“ към МВР, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, е осъдена да 1 заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 831 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

Против Решение № 22948/15.12.2025 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 420648/23.12.2025 г. от „ГД „Изпълнение на наказанията“ към МВР, с която обжалват първоинстанционното решение в частта, в която са осъдени да заплатят на О. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, и сумата от 774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът не е съобразил доказателствения материал в неговата цялост.

Спрямо ищеца не се прилагат правилата на ЗИНЗС, а правилата на ЗМВР. Видно от писмо рег. № 3062/28.03.2023 г. по описа на затвора, гр. София, О. Г. не е предявявал искане за изплащане на парично обезщетение за трудова злополука, претърпяна на 13.01.2022 г. и такова не му е изплащано. В условия на евентуалност въззивникът моли да се намали размера на така присъдените суми. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 25119/27.01.2026 г., подадена от О. Г., чрез адв. Г. Г., САК, с която счита въззивната жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. В отгоора се посочва, че ищецът има качеството „държавен служител“ по смисъла на ЗИНЗС и върху него се прилагат разпоредбите относно държавната служба по ЗМВР. Чл. 238 ЗМВР не лимитира отговорността на администрацията и не дерогира общия исков ред по чл. 78, ал. 3 ЗДСл.

Определеният от първоинстанционния съд размер от 5000 лв. размер на обезщетението е напълно съобразен със събраните по делото доказателства. Наличието или липсата на застрахователно покритие по застраховка „Живот“ не дерогира отговорността на администрацията по чл. 78, ал. 1 ЗДСл. Моли да се присъдят разноските във въззивното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по дело № 10480/2025 г. по описа на СРС, 61 състав, е образувано по искова молба, подадена от О. Г. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МВР, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

78, ал. 1 ЗДСл за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, и сумата от 774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 174,80 лв. – 2 претърпени загуби, представляващи разходи за прегледи, и 600 лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 21.01.2022 г. до 22.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че бил в служебно правоотношение с ответника, по силата на което заемал длъжността „надзирател II-ра степен“ в затвора в гр. София. На 13.01.2022 г. при изпълнение на служебните си задължения в затвора при слизане по стълбите, се подхлъзнал и паднал по гръб, вследствие на което получил контузия на главата, гърба и таза. С разпореждане № 31804/11.11.2022 г. на ТП на НОИ-София град злополуката била призната за трудова. Разпореждането било обжалвано от работодателя, като с влязло в сила Решение № 3031 от 04.05.2023 г. на АССГ разпореждането за признаване на трудовата злополука било потвърдено. Ищецът търпи неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, стрес.

Търпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи на обща стойност 174,80 лв. за прегледи и такси. Освен това търпял и имуществени вреди – пропуснати ползи в размер 600 лв., представляващи разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 21.01.2022 г. до 22.04.2022 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с който оспорва иска по основание и размер.

Признава, че злополуката има характер на трудова. Възразява, че спрямо ищеца приложение намират разпоредбите на ЗМВР, а не тези по КТ, тъй като се касае за служебно правоотношение. Посочва, че в ЗМВР е предвиден специален ред за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, както и специален ред за възстановяване на претендирани имуществени вреди във връзка с оказана медицинска помощ на служител. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на Решение № 22948/15.12.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че с определяне на обезщетение в размер на 5000 лв. ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерване на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. До тази сума искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи, а за горницата над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. е отхвърлен. Искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 774,80 лв. е уважен изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение 3 въззивният съд намира следното:

С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ във връзка с увреждане на здравето и преживян психически стрес, вследствие на претърпяна от ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения телесна повреда, призната за трудова злополука, и сумата от 774,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 174,80 лв. – претърпени загуби, представляващи разходи за прегледи, и 600 лв. – пропуснати ползи, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване за периода от 21.01.2022 г. до 22.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.01.2022 г. до окончателното плащане.

Между страните по делото са безспорни следните обстоятелства: че към датата на инцидента – 13.01.2022 г., между О. Г. Г. и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е съществувало служебно правоотношение; че ищецът е заемал длъжност в системата на ГДИН, свързана с пряко осъществяване на дейности по изпълнение на наказанията; че на 13.01.2022 г., при изпълнение на служебните си задължения, при слизане по стълби, ищецът се е подхлъзнал и е паднал по гръб; че вследствие на инцидента е получил травматични увреждания; както и че злополуката е призната за трудова по реда на КСО с Разпореждане № 31804/11.11.2022 г. на ТП на НОИ – София град, потвърдено с влязло в сила Решение № 3031/04.05.2023 г. на Административен съд София-град.

Спорът пред въззивната инстанция е правен и фактически ограничен до това дали правилно СРС е приел, че отговорността на ответната администрация се реализира по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДСл, а не е изчерпана от специалната уредба на ЗМВР; дали чл. 238 ЗМВР лимитира отговорността на администрацията; дали липсата на подадено искане за обезщетение по административния ред изключва правото на иск; дали процесната травма е в причинна връзка с вредите, при положение че вещото лице е посочило налично хронично заболяване; както и дали присъдените 5000 лв. за неимуществени вреди и 774,80 лв. за имуществени вреди са правилно определени.

Въззивната жалба е неоснователна.

На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявените искове следва да се разгледат по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДСл. Действително ищецът не е работник по трудово правоотношение по смисъла на КТ, а държавен служител в системата на ГДИН. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните служби, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, са държавни служители. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС за тези държавни служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Именно на това се позовава и въззивникът в жалбата си.

4

От това обаче не следва, че отговорността на администрацията за вреди от трудова злополука е изчерпана от чл. 238 ЗМВР. Чл. 78, ал. 1 ЗДСл предвижда, че за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. Съгласно чл. 78, ал. 3 ЗДСл претенциите за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред. Първоинстанционният съд изрично е възприел тази квалификация, като е посочил, че въпреки първоначално дадената квалификация по чл. 200 КТ, спорът следва да се разгледа по чл. 78, ал. 1 ЗДСл, тъй като се касае за държавен служител.