Решение № 260000 от 07.01.2021, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 260000 /

7.1.2021 г.

РЕШЕНИЕ гр. М., 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 28.10.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И. при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 494 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Разглежда се иск с правно основание чл. 127, ал.2. от СК.

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал.2. от СК от М.Т.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx против Т.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx xxx.

Ищцата отправя искане до МРС, да: предостави в нейна полза упражняването на родителските права по отношение на малолетните й деца: К. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. и М. Т. К., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxxг. , както и местоживеенето на двете деца да е на нейния адрес ; да определи подходящ режим на лични отношения на децата с баща им-отв. П.; да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за децата си в определен от съда размер, считано от 21.02.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно с падежа си вноска.

Ищцата твърди, че с отв.П. живеели като семейство до средата на 2019 г., когато решила да го напусне, тъй като животът й с него станал непоносим. Ответникът я наричал с обидни думи пред децата.

Страните се разбрали помежду си, след лятната ваканция през 2019 г. детето им К. да започне на живее постоянно при ищцата.

През м.септември поискала детето да й се даде, като бащата отказал да й я предаде с мотив,че детето било свикнало с него и заявил, че щял да й я дава да се виждат.

Постепенно бащата започнал да разрежда срещите на детето К. с неговата майка, срещали се два до три пъти в седмицата.

През този период отв.П. продължавал да преследва ищцата на публични места и да я обижда на висок глас пред хората, включително в училището на детето пред учителите.

Двете деца К. и М. вече половин година живеели разделени. Ответникът в разговори директно заявявал, че желае децата да останат разделени-М. при ищцата Б., а К.-при него.

Децата искали да са заедно.

На въпрос на майката към К. дали иска да живее при нея, то заявило, че ,,иска, ако баша й разреши‘‘.

Ищцата Б. счита, че ответникът-баща на децата не разполага с нужните качества и възможности да полага грижи за детето К.- няма необходимото образование за това, нито има такова неговата майка, на следващо място заради своята професия ,,водопроводчик‘‘ към ,,В и К‘‘ , като обслужва Община Г. Д., през работните дни се намира извън гр.М., в посоченото село, което не му позволява физически да откликва на всички нужди на детето. Майката на ответника на свой ред също имала агресивно и арогантно поведение, демонстрирано и пред децата, като настройвала децата срещу майка им. Не на последно място, когато бащата водил детето К. при нея, то било в занемарен външен вид.

Ищцата Б. твърди, че само тя купувала на детето нужните лекарства и водила детето на лекар, когато има здравословни проблеми, дрехи и обувки и всичко, което е необходимо за него.

В заключение ищцата намира, че за детето е вредно да остава при своя баща, където той продължава да го манипулира и да го настройва против неговата майка и близките й. Детето е на възраст, на която лесно би могло да се повлияе от неверни твърдения, като му се създаде психологически проблем. Като момиче, К. има нужда от майчини грижи, каквито бащата не може да даде.

Към исковата молба са приложени относими по делото писмени доказателства, прави се искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане от ищцата.

С исковата молба ищцата Б. е отправила до съда особено искане с правно основание чл. 127, ал.3 от СК. Моли РС-М. да определи привременни мерки до влизане в законна сила на решението по делото. На свой ред в писменият си отговор, ответникът също прави искане за привременни мерки, по реда на чл. 127, ал.3 от СК.

Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, е намерил, че искането за определяне на привременни мерки, е допустимо и основателно и следва да бъде уважено. Поради което е определил привременни мерки по делото, до приключването му с влязло в сила решение.

Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Намира, че така изложените факти и обстоятелства в исковата молба, категорично не отговарят на истината.

Твърди, че с ищцата Б. живеели на съпружески начала, за времето от 2006 г. до 01.07.2019 г.-първоначално в дома на неговите родители, а след раждането на детето К.-на адреса на ищцата, посочен в исковата молба.

През съвместното си съжителство имали нормални отношения.

Около 3 месеца преди раздялата, ищцата Б. съществено променила поведението си към ответника и към децата им, лишавала ги от внимание, не общувала с тях.

На 01.07.2019г. ищцата заявила на отв. П., че не желае повече да живеят заедно, като поискала ответника да си събере багажа и да напусне жилището им. Детето К. поискало да тръгне с него и майката се съгласила. По малкото дете-М. останало в апартамента.

Причината за раздялата била връзка на ищцата Б. с друг мъж, когото прибрала да живее с нея, заедно с детето М..

Ответникът твърди, че от фактическата раздяла изцяло е поел отглеждането, възпитанието, издръжката и всичко необходимо за детето К., както и е осигурявал каквото е нужно за детето М.. Подпомага К. в обучението й.

Бащата желае да упражнява родителските права по отношение и на двете деца и същите да живеят при него. Като цяло счита, че е по-пригодния родител за отглеждането им.

От друга страна се излагат твърдения, че майката неглижира децата, отдадена на връзката с по-младия мъж. По отношение на К. майката проявявала поведение на отчуждаващ родител.

Отв. П. от около 4 месеца живее на съпружески начала с друга жена и нейното момиченце, което е на 5 годинки, като всички заедно и М. включително, отлично се разбират.

Поради горното, ответникът моли родителските права и местоживеенето на двете малолетни деца М. и К. да бъдат определени в негова полза, на адрес: гр.М., ул.,,Р. К.. 2., да бъде определен подходящ режим на лични контакти на майката с двете деца, ищцата Б. да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за двете деца, чрез бащата, като техен законен представител.

Към отговора на исковата молба ответникът прилага относими по делото писмени доказателства, както и прави искане за допускане до разпит на четирима свидетели, които ще установяват твърдените отговора факти и обстоятелства.

В публичното съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител, като поддържа иска.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат иска.

Заинтересованата страна ДСП-М., редовно призована, не се представлява, като е приложила разширен социален доклад по делото по реда на чл. 15, ал.6 от ЗЗДет.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2. от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.

Разгледан по същество, искът следва да се уважи като основателен.

Съображенията на РС-М. са следните:

По делото са приети писмени доказателства, включително и социален доклад, изготвен по реда на чл.

15, ал.6 от ЗЗДет от

ДСП-М., страните дадоха лични обяснения пред съда по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите: И. Й. Г./живущ на съпружески начала с ищцата/, Д. Т.Б./сестра на ищцата/, Ц. Р. К./живуща на съпружески начала с ответника/ и П. Л. Н.-без дела и родство. Следва да се отбележи, че всички свидетели, с изключение на св.П. Л. Н., са от кръга свидетели по чл. 172 от ГПК и съдът преценява техните показания с оглед на всички други данни по делото с оглед възможната тяхна заинтересованост.

По делото не се спори и видно от приложени на л. 5 и л.6 от делото Удостоверения за раждане, децата К. Т.

К. и М. Т. К. са с родители/законни представители/ М.Т.Б. и Т.К.П..

Безспорно е по делото, че страните са живели във фактическо съжителство до средата на 2019 г. След раздялата им, детето М. останало да живее при майката, а К.-при бащата.

Касае се за определяне на родителски права, местоживеене, лични контакти с другия родител и месечна издръжка по отношение на две малолетни деца- на пет и на осем години.

Съдът служебно следи за съблюдаване на ,,най-добрия интерес на детето‘‘. Съгласно § 1, т.5 от ДР на ЗЗДет, ,,най-добър интерес на детето‘‘ е преценка на: желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Критериите за преценка от съда-относно родителските права и местоживеенето на детето, са заложени в чл. 59, ал.4 от СК и Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на ВС, със задължителна сила и ръководно начало за съдилищата.

Обстоятелствата, които съдът съобразява, са: полът на детето, възрастта му, грижите и отношението на родителите към него, възпитателските и моралните качества на родителите, привързаността на детето към родителите, жилищно битовите и други материални условия на живот.

1.Пол на детето:

ВС поддържа: ,,Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и еднакво пригодна да отглежда децата от мъжки пол‘‘.

Двете деца са от женски пол, съответно по този обективен критерий майката е с приоритет.

2..Възраст на детето:

По този въпрос становището на ВС е: ,,Възрастта на децата е от значение, когато, наред с другите обстоятелства, детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст/пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето‘‘.

В настоящият случай се касае за две деца в ниска възраст- на пет и осем годинки, поради което по този критерий майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата.

3.Грижи и отношение на родителите към детето и желание на родителите, помощ от трети лица при отглеждането :

Според Върховния съд:,,Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след развода е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителския дълг‘‘; ,,Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях‘‘.