Решение № 1132 от 19.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. Плевен, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430102179 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ООД "***" със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от управителя ***, чрез пълномощника адв. С. М. от *** АК, съдебен адрес за призоваване: *** против "***" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от В. С. С., в която се твърди следното : страните постигнали в средата на ***год. договорка за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот ***. Първото плащане в тази връзка е станало на база издадена фактура №***год. в размер на 51 029.99 лева, явяваща се авансово плащане в размер на 80% от договорената стойност.

Сумата е получена на 21.08.23 год.

След завършване на проекта, същият е присъединен към разпределителната ел. мрежа с Договор за присъединяване на обект на производител на ел.енергия към разпределителната мрежа на "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД на *** год.

С цел окончателното заплащане на договорената цена към ответника е 1 издадена Фактура проформа №*** год., която ответното дружество не е заплатило, като и е издадена ЗИзпълнение по образуваното ч.гр.д.

№***/***год.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме на основание чл.422 от ГПК за установено спрямо ответника, че дължи главница от 6 522.87 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.04.26год., представляваща главница - окончателно плащане по Договор за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот *** и проформа фактура №*** год., ведно със законната лихва за периода от 29.04.26 год. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноски.

В срок е депозиран писмен отговор чрез адв.С.Н. от ***, с който искът се оспорва. Твърди се, че е признато задължение по конкретно издадената фактура с №***, но не и по допълнително издадената такава на стойност 6522,87 евро, т.е. оспорва се остатъчното задължение. Заявява се, че от представените писмени доказателства не се установява : каква е била общата договорна цена, дали е съществувала договорка за плащане на остатък и при какви условя е следвало да бъде платен; кога е доставено оборудването, кога е монтирано, съставен ли е приемо-предавателен протокол; липсват доказателства работата да е завършена, да е приета от възложителя и т.н., като се заявява, че не е ясно кога инсталацията е била завършена и дали е била приета.

В о.с.з. ищецът се представлява от адв.С.М., който поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.

В о.с.з. ответното дружество се представлява от *** В.С. и от адв.С.Н. от ***, които оспорват иска. Доводи се навеждат в о.с.з.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан.

От присъединеното елктронно дело – ч. гр.д. №***/20***год. по описа на РС-*** се установява, че същото е образувано на 29.04.2026год. и по 2 искане на заявителя – сега ищец в процеса, е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответното дружество, както следва : длъжникът "***", ЕООД ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати на кредитора "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление **********, сумата: 6 522,87 EUR, представляваща главница - окончателно плащане по Договор за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот *** и Проформа фактура №*** от ***г., ведно със законната лихва за период от 29.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: адвокатско възнаграждение в размер на: 500,00 EUR, държавна такса в размер на: 130,46 EUR. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Друго №*** от дата ***г.: Договор за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот *** и Проформа фактура №*** от ***г.

Или, установява се идентичност на вземането в заповедното и в настоящото исково производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК.

Между страните не е налице спор относно редовността на издадената Фактура №*** от ***год., както и не се спори, че предметът на договора касае изграждане на фотоволтаична система в имот ***; че ответното дружество е извършило надлежно плащане по фактурата и на посоченото в същата основание.

Спорен въпрос е дължи ли се плащане в размер 6522,87 евро по издадената втора фактура - № *** от ***год.

С оглед представените доказателства, изложеното в отговора от страна на ответника и изслушването на страните в о.с.з. сдът приема, че по делото се доказва наличето на сключен в устна форма договор между страните, по силата на който ищцовото дружество се задължило да извърши проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот ***. В случая се касае за сключен между страните договор за изработка, за който законът не предвижда писмена форма за действителност. При изслушването в о.с.з. управителят на ответното дружество признава, че действително такава договорка между 3 страните е имало и че е извършил плащане по издадената първа фактура.

Заявява, че преди това двете дружества са имали облигационни отношения от същото естество и се установява, че и тогава плащанията са били две авансово и окончателно. Видно от изложеното и в писмения отговор е, че редовността и задължението по тази фактура от ***год. не се оспорва.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира изложените от представляващия ответното дружество твърдения за недължимост на сумата по фактурата от ***год. за недоказани. Следва да се отбележи, че извършената от ищеца работа/изработеното/ и доставката и монтажа са осъществени без забележки – приет е като доказателство Договор от ***год.

/л.6 и сл. от делото/ за присъединяване на обект на производител на ел.енергия към разпределителната електрическа мрежа на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, сключен между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД и ищцовото дружество. Предметът на договора е : определяне на правата и задълженията във вр. с присъединяване към разпределителната ел. мрежа на дружеството на следния обект на производителя : Фотоволтаична електроцентрала с мощност 44,550 kwвърху покрив на съществуващи сгради, с административен дарес ***, ПИ ***,УПИ ***, стр. кв.***, ***, наричано за краткост „ФвЕЦ“.

Като доказателство е приета и Заповед на *** на *** от ***год., с която е наредено да се постави под напрежение следното съоръжение : ново електромерно табло за индиректно мерене до 250А, монтирано до трафопоста, захранено с кабел……… за обект – „ФвЕЦ с мощност 44,550 kw върху покрив на съществуващи сгради – за собствени нужди и продажа“, в ПИ- ***, стр. кв.***, ***, *** – приложена на л.31 от делото. Като доказателство по делото е прието приложеното на л.33 от делото Уведомление до ищцовото дружество от *** *** при „***“ ЕАД, че състоянието на процесния обект – ФвЕЦ, на посочения по-горе в мотивите адрес, отговаря на условията на „Правилата за измерване на количеството ел. енергия“ и на „Правилата за условията и реда за достъп до електропреностната и електроразпределителните мрежи“, както и че обектът има право на достъп до електроразпределителните мрежи, собственост на „***“ ЕАД. Уведомленето е изпратено във вр. с подадено от ищцовото дружество Заявление с искане за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа – вх. №***год.

Съгласно разпоредбата на чл.258 и сл. от ЗЗД с договора за изработка 4 изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Съгласно чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

В настоящия случай ответната страна не е напарвила изявления за недостатъци на извършената от ищцовото дружество работа, нито са налице доказателства за такива – предвди цялостното изцпълненине на уговореното между страните от страна ан ищеца. Ответникът, както беше посочено погоре, е извършил плащане по първата фактура от ***год. и твърди, че същата е действителна. В нея е изписано, че плащането е авансово, в размер на 80 % от дължимата сума за извършената от страна на ищцовото дружество работа.

Втората фактура е издадена на ***год., след като ищецът е подал заявление за присъединяване на изградената ФвЕЦ към електрическата мрежа и след даден достъп за присъединяване. Установява се, че изградената от ищеца ФвЕЦ отговаря на всички изисквания за присъединяване към ел. мрежа, както и че е била присъединена реално - твърдение на представляващия ответника в о.с.з.

По делото няма възражения, нито доказателства изграденото от ищеца съоръжение да не е технически издържано, да е в неизправност, като даденото разрешение за достъп е към м. февруари 2024год., а предвид подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълненине на 29.04.2026год., ответникът е имал достатъчен период от време да направи констатации за някакви недостатъци, неизправности в сситемата и т.н., ако действително такива е имало и да ги заяви надлежно. Видно от съдържанието на Възражението, направено в заповедното производство е, че възражения от такова естество няма. Реално такива не са направени и в настоящото исково производство. Или, с оглед извършеното плащане без забележки след приемане на работата, по силата на чл.264 ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, че възложителят е приел изработеното без възражения относно неговото 5 качество. Също така, ако е имал възражения, ответникът е следвало да ги направи в 6-месечния срок, регламентиран в чл.265 ал.3 от ЗЗД, който е преклузивен и след изтичането му погасява правото за това.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение разноските по делото : разноските на ищеца, направени в заповедното и исковото производство следва да се присъдят изцяло, а именно – 130,46евро държавна такса и адвокатско възнаграждение – 800 евро в исковото поризводство; за заповедното производство – 130,46 евро д.такса и адвокатско възнаграждение – 500 евро.

При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. Само за яснота следва да се посочи, че в електронната папка на заповедното дело по описа на РС -*** се съдържа само пълномощно на адв.С.Н., но не и договор за правна защита и съдействие, с вписан размер на адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че "***" ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от В.

С. С., ДЪЛЖИ на ООД "***" със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представляван от *** ***, пълномощник адв. С. М. от *** АК, съдебен адрес за призоваване: ***, *** сумата от 6 522,87 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.04.26год., представляваща главница - окончателно плащане по Договор за проектиране, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична система за производство на електроенергия в поземлен имот *** и проформа фактура №***/ *** год., за която сума е издадена заповед за изпълненине на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.