Решение № 1410 от 24.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1410 гр. П., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102482 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Д. Х. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д.“017, чрез пълномощника си адв.С. М., срещу „С. К.

К. Г.“АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление град С. ,район И., ул.“В. К.“ бл.58, офис6, представлявано от А. Д. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че на 10.10.2023г.страните са сключили договор за потребителски кредит за сумата от 600лв. ,с размер на погасителната вноска 65.39лв., брой вноски 12, ГЛП-52.68%, ГПР-67.46%, обща сума за плащане 784.68лв. Твърди се, че съгласно пар.4 от договора ищцата се е задължила в тридневен срок от сключването му да осигури на кредитора някое от следните обезпечения:1/ поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодателя, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение надвишаващ 90% от отпуснатия кредит , но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати или 2/ поръчителство на две физически лица с нетен размер на трудовото им възнаграждение надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В пар.5 от договора е уговорено, че ако не се предостави някое от обезпеченията в срок ищцата дължи на ответника неустойка в размер на 487.32лв., платима на 12 равни части в размер на 40.61лв.Сочи се в исковата молба, че въпреки формално определения тридневен срок за осигуряване на обезпечението била начислена неустойка за предоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план и била определена месечна погасителна вноска в размер на 106.лв. с включена от самото начало неустойка. Твърди се ,че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение е нелогично и икономически необосновано , което заедно със завишените изисквания , но които трябва да отговарят обезпеченията, показва, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата и по закон функция да обезпечи изпълнението и обезщети и санкционира неизпълнението, а действителната и цел е да породи допълнително парично задължение зазаемателя , наред с това да върне главницата и да заплати 1 възнаградителна лихва. Твърди ,че неустойката представлява скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР и я прави недействителна.Твърди се, че посочения в процесния договор ГПР не отговаря на действителните разходи , които заемателят ще направи във връзка с кредита , тъй като не е включена дължимата неустойка , а това противоречи на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.Твърди се, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР , но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР , както и да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР. Твърди се, че посочването в процесния договорна по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика , съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Твърди се, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Чистата стойност на кредита е 600лв. и всичко заплатено над тази сума е платено при начална липса на основание. Твърди се, че ищцата е платила по процесния договор сумата от 624лв., поради което сумата от 24лв. се явява недължимо платена и подлежи на връщане.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде обявена недействителността на договора за потребителски кредит, сключен 10.10.2023г.поради противоречие със закона и конкретно чл.11, ал.1,т.10 от ГПК , както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 24лв.като недължимо платена по недействителен договор за паричен заем.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на установителния иск. Твърди се, че ищцата няма правен интерес да иска прогласяване на процесния договор за недействителен, при условие, че съществува по-ефективен способ за защита чрез предявяване на осъдителен иск. Исковете се оспорват и по основание като се твърди, че процесният договор за кредит съответства на повелителната норма на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, въвеждаща изисквания каква минимална информация за потребителя задължително трябва да съдържа, като в нея не попада какви точно разходи се включват в обхвата на годишния процент на разходите, а какъв е той и общата сума, дължима от потребителя с посочване на взетите предвид допускания , използвани при изчисляването му. Според ответника невключването в ГПР на неустойката не води до нарушаване разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като неустойката е вземане с определеност на обезщетение за имуществени вреди и то без да е необходимо да се доказват , предвидено да се дължи при неизпълнение на задължението на ищеца да осигури обезпечение по пар.7 от договора, а такъв вид разход правилото на чл.19, ал.3т.2 от ЗПК изрично указва, че не е елемент от ГПР. Според ответника щом по общо правило е допустимо договаряне между кредитор и кредитополучател вторият да предостави на първия обезпечение за изпълнение на поетите по договора задължения/ чл.71 от ЗЗД/ и такова договаряне не само не е забранено от ЗПК, а е допустимо/ чл.11, ал.1т.18 от ЗПК/, правно логически е очевидно, че е допустимо уговаряне на неустойка за непредоставяне на обещаното обезпечение, тъй като правилото на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава свобода за прилагана при всякакъв вид неизпълнение на договорно задължение. Неустойката имала за цел да обезпечи вреди, които могат да възникнат като допълнителен разход при събиране на неизпълнение на необезпечени кредитни парични вземания за главница и лихва и нямало никакъв конфликт с ограничението на чл.33, ал.2 от ЗПК , отнасящо се до максимално допустимия размер на мораторната лихва при неизпълнение на паричните задължения по договора за потребителски кредит .Ищцата била наясно при какви условия и последици на неизпълнение да сключва договора, включително и с предоставеното и право да се откаже от 2 договора в 14 дневен срок от сключването му. Ответникът признава, че ищцата е платила по процесния договор сумата от 624лв. , от която е погасена главница в размер на 600лв. и лихва в размер на 24лв. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище, с което се поддържа направеното с отговора оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствата, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.10.2023г. между „С. К. К. Г.“АД в качеството на кредитор и ищцата И.

Х. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 600лв. при следните параметри , годишен процент на разходите 67.46%, ГЛП-52.68%, срок на договора 12 месеца, месечна погасителна вноска в размер на 65.39 , всяка от която платима на 10- то число на съответния месец, падеж на първа вноска 10.11.2023г и падеж на последната вноска 10.10.2024г. Общата сума, която заемодателя е следвало да върне е 784.68лв. В пар.4 от договора е уговорено в тридневен срок от сключването му кредитополучателя да осигури на кредитора някое от следните обезпечения:1/ поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодателя, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение надвишаващ 90% от отпуснатия кредит , но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати или 2/ поръчителство на две физически лица с нетен размер на трудовото им възнаграждение надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В пар.5 от договора е уговорено, че ако не се предостави някое от обезпеченията в срок ищцата дължи на ответника неустойка в размер на 487.32лв., платима на 12 равни части в размер на 40.61лв. В договора се съдържа погасителен план, в който е посочен датата на всяка погасителна вноска, размер на лихва и възнаградителна лихва помесечно/ съответно колони 2 и 3 / размер на неустойката помесечно / колона 4/ и погасителна вноска съдържаща вземането за неустойка/ колона 5/.

Между страните не е спорно, а в писмения си отговор ответникът признава, факта ,че ищцата е платила по процесния договор сумата от 624лв.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.1,т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит от 10.10.2023г. и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ГПК за заплащане на сумата от 24лв. като недължимо платена.

Съдът дължи произнасяне първо по установителния иск за прогласяване на недействителност на договора за потребителски кредит като обуславящ изхода по осъдителния иск.

Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен между страни по договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от търсената защита доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума и . Обстоятелството , че ищцата е предявила и 3 осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД за защита на засегнато материално право не изключва наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, за обявяване недействителност на договора. В пълна дискреция на ищеца е да наведе основанията за нищожност на договора или чрез предявяване на установителен иск или чрез възражение като процесуално средство за защита.Ето защо съдът намира за неоснователно инвокираното в отговора на ответника възражение за недопустимост на установителния иск.

За да бъде уважен предявения установителен иск ищцата следва да установи наличието на договор за потребителски кредит, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност.

В тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване за валидност на правоотношението и оспорените клаузи, който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване на правата и интересите на потребителя.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С. К. К. Г.“АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства , които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че ответното дружество предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.Безспорно е, че ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Процесният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит , поради което за неговата валидност и последици са приложими изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит/ЗПК/, както и нормите на Закона за защита на потребителите- съгласно чл.24 от ЗПК във вр. с чл.143-148 от ЗЗП.