Решение № 88 от 31.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Русе, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър Иванов

Пламен Дочев при участието на секретаря Цветелина Цолова като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234500600927 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №100 от 18.09.2023 г. по н.ч.х.д. №822/2023г., РРС, НО, 2 -ри наказателен състав подсъдимият С. А. Б. бил признат за невинен в това, че на 20.04.2023 г., в гр.Русе, ул. „Александровска“№93 е казал унизителни за честта и достойнството на С. Д.

Б., в нейно присъствие, като я нарекъл „наркоманка проста“, „алкохоличка“ и „глупачка“, поради което и на основание 304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, т.2, пр.2, вр.чл.146 ал.1 от НК.

Със присъдата РРС, 2 – ри състав отхвърлил предявения от С. Д. Б. срещу подсъдимият С. А. Б. граждански иск за сумата от 30 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, състоящи се в стрес, опетняване на името и репутацията на публично място във връзка с нанесените обиди.

Със същия съдебен акт тъжителят С. Д. Б. била осъдена да заплати на подс. С. А.

Б. направените разноски в размер на 3650.00 лв. – разноски в производството.

РРС, 2 – ри състав осъдил тъжителят С. Д. Б. да заплати по сметка на РРС и сумата от 294.90 лева – разноски за съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от тъжителя тъжителят С. Д. Б., чрез повереника и адв. О. Р., с която се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на нова осъдителна присъда от страна на въззивната съдебна инстанция. В 1 жалбата и допълнителните съображения към нея се конкретизира, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се още, че неправилно е бил изместен предмета на доказване в производството пред РРС. Развиват се съображения в насока необоснованост на съдебния акт, като се сочи, че доказателствения анализ на проверяваната съдебна инстанция е бил неправилен, поради което се е достигнало и до неправилни изводи, касателно виновността на подс. Б. и се развиват подробни съображения в последната насока.

В съдебно заседание упълномощените повереници на жалбоподателя молят присъдата на РРС да бъде отменена като неправилна, необоснована и незаконосъобразна по подробно изложените в жалбата и допълнението към нея съображения. Претендират от страна на въззивната съдебна инстанция да постанови нов акт по същество, с който подс. Б. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото и с тъжбата обвинение, а гражданският иск – изцяло уважен делото, алтернативно – в случай, че бъдат констатирани съществени нарушения на процесуални правила - делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд. Твърдят, че в рамките на първоинстанционното производство, ведно с гласните доказателства, събрани от страна на въззивната съдебна инстанция е било доказано по изискуемия от процесуалния закон несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираните с тъжбата дата и място подс. Б. е възпроизвел обидни думи - „наркоманка проста“, „алкохоличка“ и „глупачка“, с което е осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК. В последната насока се позовават на гласната доказателствена съвкупност, събрана чрез разпит на св. К.С. и св. В.С.. Развиват подробни съображения в насока неправилен доказателствен анализ от страна на проверявания съдебен състав и изместване на предмета на доказване в производството пред РРС.

Упълномощеният защитник на подс. Б. счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда – за правилна, законосъобразна и обоснована. Моли същата да бъде потвърдена, а жалбата – оставена без уважение. Намира, че не са били допуснати процесуални нарушения, както и че в атакувания акт РРС надлежно е обсъдил всички относими доказателства и достигнал до правилния и законосъобразен извод, че подс. Б. не е реализирал поведение, съставомерно по текста на чл.146, ал.1 от НК.

Подс. С. Б. твърди, че всичко изложено в частната тъжба не отговаря на истината и развива подробни съображения в последната насока. В последната си дума моли присъдата на РРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано на основата на анализ на събраните по делото доказателствени материали – обясненията на подс. Б., показанията на свидетелите К.С. (частично), Б.Б. и Ц.С., приобщените писмени 2 доказателства и заключението на съдебно техническата експертиза.

Изброените и обсъдени от първата съдебна инстанция доказателствени материали, ведно с приобщените пред въззивния съд показания на св. В.С. са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че подс. С. Б. работел като адвокат и бил вписан в АК Русе. Кантората му се намирала на адрес гр. Р., ул. „А.“ №**, вх.*, ет.*.

На 15.03.2023 г., около 09,01 ч., частната тъжителка С. Б. позвънила от регистрирания на свое име телефонен номер ********** на телефонен номер **********, който се ползвал от подс. С. Б. и бил проведен разговор с продължителност 12 секунди.

Около 09,16 ч бил проведен нов разговор между същите номера, който продължил 1 минута и 12 секунди.

На 23.03.2023 г. св. К.В.С. – съпруг на частната тъжителка Б., подал до РС – Русе молба за домашно насилие против своя брат – С.В.С., за което било образувано гр.д.

№1629/2023 г. по описа на РРС. Впоследствие на 29.03.2023 г. от страна на РС – Русе била издадена заповед за незабавна защита, с която С.В.С. бил отстранен от обитаваното жилище в с. П., общ. В., обл. Р., ул. „И.“ № * и му било забранено да приближава св.К.В.С., жилището в с. П., местоработата му и местата му за социални контакти и отдих. След издаването на заповедта за незабавна защита С.С. упълномощил подс. С. Б. да го защитава по делото за домашно насилие, като последният подал писмен отговор на молбата за защита от името на своя доверител. С Определение №1628/12.04.2023 г. по гр.д. № 1629/2023 г. било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.04.2023 г.

На 19.04.2023 г., в периода около 17,30-18,30 ч, подс. С. Б. бил в супермаркет заедно със съпругата си – св. Б.Б.. През този период по мобилния телефон на подс. Б. се получило позвъняване от телефонен номер **********. Обадил се мъж, който се представил като К. - брат на С.В.С., когото подсъдимият представлявал по гр. д. №1629/2023 г.

Последният поискал да се срещне с подсъдимия за да му обясни нещо във връзка с делото.

От своя страна подсъдимият отказал позовавайки се на Етичния кодекс на адвоката. След няколко минути подсъдимият получил позвъняване от телефонен номер **********, на което отговорил и разпознал представилият се като К. от предходния разговор. Последният заявил, че ще му даде да разговаря с неговата съпруга, след което подсъдимият провел разговор с жена, която му обяснила, че преди известно време дошла с мъжа си при него за консултация. Заявила, че той не издал касов бон за заплатената сот тяхна страна сума, както и че сега желаела да бъде издаден такъв. Подсъдимият обяснил, че се намира на касата в магазин, че не може да говори и затворил телефона. След като излязъл от магазина, позвънил на последния номер, който го е потърсил, като му отговорила същата жена.

Обяснил, че на 20.04.2023 г. – ден четвъртък, могат да дойдат в кантората му, където ще ги изслуша и или ще им издаде документ, или ще им върне парите, ако не са останали доволни от консултацията.

На 20.04.2023 г., около 16,30 ч, подсъдимият Б. тъкмо излизал от кантората си и след като заключил външната и входната врата видял, че на площадката на втория етаж, 3 стоят две непознати за него лица – мъж и жена. Това били частната тъжителка С. Б. и съпругът и – св. К.С.. Тъжителката заявила на подсъдимия, че идвали, за да им бъде издаден касов бон, за което станало дума в телефонния разговор предходния ден. От своя страна подсъдимият отговорил, че няма нито да издаде документ, нито да им върне пари, тъй като не ги познавал и не им е предоставял правна консултация, веднага след което той тръгнал да слиза надолу по стълбите. Тъжителката и св. С. го последвали по стълбите като св. К.С. извадил мобилния си телефон и започнал да снима действията на подсъдимия.

Тъжителката Б. заявила на подсъдимия, че е медицинско лице, а подсъдимият е писал, че била алкохоличка и се е подписал върху написаното. Заявила му също, че първо е консултирал нея, а след това консултирал насрещната страна. Подсъдимият помолил да бъде изслушан, но видял, че е безрезултатно, тъй като частната тъжителка и св. К.С. не спирали да говорят, поради което тръгнал да излиза от сградата, заявявайки, че няма да ги слуша и няма да им отговаря. Тъй като частната тъжителка и св. С. не спирали да вървят зад него и да изразяват недоволството си, подсъдимият им казал, че ще извика полиция, след което тръгнал да набира ЕЕН 112. Виждайки това, частната тъжителка и св. С. спрели да говорят и си тръгнали, а подсъдимият прекъснал обаждането си към ЕЕН 112.

На същия ден, около 18,30 ч, подс. С. Б. и съпругата му – св. Б.Б. вечеряли вкъщи, когато първият започнал да получава множество съобщения по мобилно приложение „Viber” от телефонен номер **********, който в телефонния указател на подсъдимия бил записан като „Съпругата на К. дом.насилие“. В съобщенията се заявявало, че подс. Б. бил заснет от трето лице, че е бил подаден сигнал на ЕЕН 112 срещу него, а на следващия ден щяла да бъде подадена жалба и до НАП. Изпратени му били снимки от подготвени жалби и сигнали, адресирани до КЗП, bTV и Кис13, както и заснетият от св. К.С. видеоклип. Отправени били и други съобщения, на които подсъдимият отговорил, че не познава подателя, не е консултирал С. Б. и съпругът и, както и че ще използва написаното, изпратените снимки и видеоклип като доказателство в съдебното производство по делото за домашно насилие.

На 21.04.2023 г. С. Б. подала до ТД на НАП – Варна, офис Русе жалба срещу подсъдимия., а на 24.04.2023 г. - жалба до началника на Първо РУ към ОД МВР – Русе.

Проверката по случая била извършена от св. Ц.С..

На 24.04.2023 г., С. Б. подала сигнал срещу подсъдимия до Адвокатска колегия – Русе.

На 28.04.2023 г. тъжителят Б. депозирала настоящата тъжба, с която обвинила подс. Б. в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

Фактическите констатации на районния съд се базират на изброената доказателствена маса. Анализът й е направен добросъвестно и обективно. Правилно е било преценено значението на обясненията на подсъдимия като е бил отчетен и съобразен техният двуяк характер – от една страна гласно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност следва да се преценя с оглед цялата доказателствена съвкупност, приобщена в производството, а от друга страна – като основен способ, чрез който привлеченото към углавна отговорност лице упражнява законоустановеното си право на 4 лична защита в производството. С оглед изложеното принципно положение правилно първостепенният съд е дал вяра на обясненията на Б.. В последната насока, на самостоятелно основание въззивната съдебна инстанция отчете логичната последователност, житейската достоверност и обстоятелството, че обясненията на подсъдимия не се опровергават от приобщените доказателства, които следва да бъдат ценени при формиране на доказателствените изводи от двете съдебни инстанции. Последователно и безпротиворечиво подсъдимият възпроизвежда възприятията си от процесната дата при срещата му с тъжителката и нейния съпруг, разменените реплики и последващите действия – както неговите такива, така и тези на двамата съпрузи. Вътрешна противоречивост не беше констатирана и от настоящата съдебна инстанция. Въззивният състав изцяло се солидализира с изложеното от страна на проверявания съдебен състав касателно констатираните нелогичности в поведението на тъжителката депозирала множество жалби до редица институции срещу подсъдимия, в нито една от които обаче не се споменава за нанесени от негова страна и възпроизведени съответно обидни думи и изрази. Прочем последното липсва като твърдение дори и при проведената на същата дата кореспонденция с подсъдимия, отразена в заключението на назначената и изслушана в рамките на първоинстанционното дирене пред РРС техническа експертиза.

Разпечатката съдържа 37 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/601222a1-cf71-4b3f-9455-13c360355a5e