Решение № 98 от 19.08.2025, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Частно наказателно дело 214/2025
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 19.08.2025
- В сила
- 27.08.2025
- Състав
- ЯВОР ПЛАМЕНОВ ТОМОВ
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Търговище, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200214 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB, Leeuwarden, по дело с рег. № CA-269156771, постановено на 26.09.2024 г., влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин Д.А.А.
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия /чл.2/ за това, че „на 15.09.2024 г., в 01.59 ч., с превозно средство с рег.№ HX589J, е била превишена максимално допустимата скорост на магистрала А20 Rotterdam, Trajectcontrole, с 27 км/ч“. Наложена финансова санкция глоба в размер на 318 евро.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че понастоящем трите имена на лицето са А. А. А., роден на 10.07.1983 г., с постоянен и настоящ адрес с.В..., общ.Търговище, ул.“В...“№ 4, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител.
1
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство **********който на 26.09.2024 г. е постановил решение по дело рег.№ № CA-269156771, влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин Д.А.А. /понястоящем след смяна на имена, същия е с имена А. А. А./.
Същото се отнася за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/, а именно неспазване на скоростните режими и превишаване скоростта на движение на МПС извън населено място - нарушение, което съществува и по българското законодателство. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 318 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение и според българският Закон за движение по пътищата неспазване на скоростните режими и превишаване скоростта на движение на МПС извън населено място, въпреки, че това условие не е задължително в случая, доколкото съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението е постановено срещу лицето Д.А.А. /А. А. А./, който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна отговорност и подлежи на административно наказание.
Видно от представеното
2
Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия по дело рег.№ № CA-269156771, постановено на 26.09.2024 г., влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин Д.А.А., производството е било писмено, като лицето е било уведомено относно правото да обжалва решението, както и сроковете за обжалването.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева Обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 318 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 621.95 лв.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган н а Кралство Нидерландия – Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB, Leeuwarden, по дело с рег.
№ CA269156771, постановено на 26.09.2024 г., влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин А. А. А. /с предишни имена Д.А.А./, роден на 10.07.1983 г., с постоянен и настоящ адрес с. В..., общ.Търговище, ул.“В...“№ 4, ЕГН-**********, с което е наказан да заплати ГЛОБА в размер на 318.00 евро, равностойни на 621.95 лв. (шестотин двадесет и един лева и 95 стотинки) по курс на БНБ към датата на постановяване на решението 26.09.2024 г., за извършено административно нарушение – неспазване на скоростните режими и превишаване скоростта на движение на МПС извън населено място, с което е нарушен Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство Нидерландия.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми 3 компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Кралство **********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението .
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Търговище, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело № 20253500200214 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Adm. Verwerking flitsgegevens CJIB, Leeuwarden, по дело с рег. № CA-269156771, постановено на 26.09.2024 г., влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин Д.А.А.
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на нидерландски език. Решението е издадено за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия /чл.2/ за това, че „на 15.09.2024 г., в 01.59 ч., с превозно средство с рег.№ HX589J, е била превишена максимално допустимата скорост на магистрала А20 Rotterdam, Trajectcontrole, с 27 км/ч“. Наложена финансова санкция глоба в размер на 318 евро.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че понастоящем трите имена на лицето са А. А. А., роден на 10.07.1983 г., с постоянен и настоящ адрес с.В..., общ.Търговище, ул.“В...“№ 4, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от нидерландска страна е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител.
1
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от несъдебен орган на Кралство **********който на 26.09.2024 г. е постановил решение по дело рег.№ № CA-269156771, влязло в сила на 07.11.2024 г. спрямо българския гражданин Д.А.А. /понястоящем след смяна на имена, същия е с имена А. А. А./.
Същото се отнася за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/, а именно неспазване на скоростните режими и превишаване скоростта на движение на МПС извън населено място - нарушение, което съществува и по българското законодателство. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер 318 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.