Решение № 274 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002102323 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 223 от 18.01.2024 г. е допуснато по жалба на К. Г. С., чрез адв. Ц., касационно обжалване на въззивно решение № 66/10.02.2023 г. по в.гр.д. № 317/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 172/10.02.2022 г. на Районен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 2028/2021 г. в частта, с която е изменен на основание чл.59, ал.9 СК определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на същия съд, режим на лични контакти на детето Х. К.ов С., родено на 21.12.2017 г. с бащата К. Г. С., както следва: за период от три месеца след влизане в сила на съдебното решение бащата ще осъществява лични отношения с детето през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., като на основание чл.59, ал.8, т.1 и т.2 СК това ще става в Контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново, намиращ се в гр.В.Търново, ул. „Симеон Велики“ № 4, в присъствието на социален работник или психолог, а след изтичане на този период – през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като детето ще се взема и 1 връща от бащата в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново, намиращ се в гр.В.Търново, ул. „Симеон Велики“ № 4.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че с определения от съда ограничен режим на лични контакти на бащата с детето, въззивният съд на практика е ограничил родителските му права, въпреки че не са налице основанията на чл.131, ал.1 СК и че определеният режим на лични отношения не е в интерес на детето. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа доводите за неправилност на въззивното решение и моли същото да бъде отменено. Касаторът заявява, че единственото, което иска е детето да бъде здраво, щастливо и да има благополучие. Заявява, че когато детето е с него, то играе с децата на по-големия му син, негови внуци, ходят всички заедно в намиращото се в гр. Трявна SOS селище. Изразява желание за постигане на споразумение с насрещната страна при определяне режима на лични отношения между него и детето.

Ответната страна по жалбата – М. М. Я. не е депозирала отговор на касационната жалба, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл.59, ал.9 СК вр. чл.127, ал.2 СК е изменен първоначално определения с решение № 574/26.06.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Районен съд Велико Търново, режим на лични контакти между детето и бащата, в насока ограничаването му, въззивният съд е приел, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че предвид особеностите в характера на ответника, установеното от него трайно поведение в неизпълнение на режима на лични отношения и неефективността на предоставената му до момента психологическа помощ за разрешаване на конфликта му с ищцата и създаване на практики за сътрудничество, в интерес на детето е този режим да бъде ограничен за определен период от време – за три месеца, през който период детето следва да се наблюдава дали успява да преодолее натрупаната тревожност от противопоставянето между родителите си и дали бащата има воля да преустанови практиката си да изгражда 2 отрицателен образ на майката пред него, като след изтичането на този срок, на бащата и детето следва да се предостави възможност за по-пълноценно и самостоятелно общуване, а именно през всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч., като е постановено детето да се взема и връща от бащата отново в контактен център към Центъра за обществена подкрепа – гр.Велико Търново.

Извън посочените дни от месеца, други периоди или дни, в които бащата да може да вижда и взема детето, вкл. през официални празници, през лятото или на лични празници на детето или родителя, съдът не е определил. Видно от данните по делото, родителите не са изслушани на основание чл.59, ал.6 СК нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, Т.1 ГПК по материалноправния въпрос за обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл.59, ал.9 СК, годни да обусловят промяна в определените мерки по упражняване на родителските права за да се провери налице ли е противоречие с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г, както и служебно по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша и двамата родители, съгласно чл.59, ал.6 СК, при спор за родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по тези дела, поради констатираното противоречие на въззивното решение с разясненията, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. и с т.1от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По първия въпрос е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, който не 3 упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: Тези обстоятелства са: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възрастта; отношенията между двамата родители помежду им и към детето след раздялата им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Установената практика на ВКС еднозначно приема, че в решението по чл.59, ал.9 СК съдът е длъжен, на първо място да установи, дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за мерките за упражняването на родителските права и лични отношения. След това съдът е длъжен да прецени дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. Изяснено е също така, че от значение са както измененията на обстоятелствата, взети предвид с предходното решение, така и измененията, които не са били взети предвид, но са от значение за определяне на найдобрия интерес на детето. По своето естество новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма – едно да се отнасят към родителските, възпитателските и моралните качества, а други към социалната среда, в която детето се отглежда, към жилищните условия и др. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл.59, ал.3 СК, 4 включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно найпълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.

По процесуалноправния въпрос:

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС №1/12.11.1974 г., както и в установената съдебна практика на ВКС, намерила израз в множество решения на касационната инстанция, която се споделя и от настоящия състав, се приема, че съгласно чл.59, ал.6 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно да изслуша и други деца. Изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл.59 СК е задължително, а не факултативно. По своята същност то не е равнозначно на разпита на свидетели или обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Съгласно разясненията , дадени в мотивите към т.1 от ТР №1/9.12.2013 г. по т.д. № 5

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във жалбата или отговора към нея. Така и в съдебната практика трайно и последователно е разяснено, че неспазването на задължението за изслушване от съда на родителите и/или децата, навършили десет години, съставлява нарушение на нормата на чл.59, ал.6 СК и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменение, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично.