Определение № 147 от 26.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20225001000186 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от адв. Ел. Кр., процесуален представител на Г. М. Г. и П. П. Г. частна жалба против постановеното по т. дело Д 5/2021 г. по описа на К.О.С. определение № 21838 от 21.12.2021 г., с което е оставена без уважение подадената от адв. Ел. Кр. молба по чл. 248 от ГПК за допълване на решение № 21104 от 11.10.2021 г. в частта за разноските, като се осъди „Г.К.“ ЕООД гр.П. да заплати на адв. Ел. Кр. разноски за осъществено процесуално представителство на Г. М. Г. и П. П. Г. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което възнаграждение да се присъди.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

Търговско дело № 5/2021 г. по описа на К.О.С. е завършило с решение от 11.10.2021 г. С него е обявена за недействителна на основание чл.

647, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на С.

Г. Г. в качеството му на ЕТ с фирма „С. - С. Г.”, ЕИК *********, гр. К. /в 1 несъстоятелност/ сключената между търговеца и Г. М. Г. и П. П. Г. безвъзмездна сделка с недвижим имот обективирана в НА за дарение на недвижим имот № *** от **.**.**** г., т.*, рег. № ****, н. дело № ***/2018 г. на нотариус с рег. № *** и район на действие този на К.Р.С., като пък осъдителния иск предявен от „Г.К.“ ЕООД, гр.П. в качеството му на кредитор на несъстоятелността против Г. М. Г. и П. П. Г. за връщане на имота предмет на горната сделка в масата на несъстоятелността е бил отхвърлен.

Г. М. Г. и П. П. Г. са били осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт ДТ дължима за уважения иск. По отношение на ДТ за отхвърления иск е постановено плащането й от масата на несъстоятелността, като искането на Г. М. Г. и П. П. Г. за присъждане на разноски е оставено без уважение поради това, че такива не били направени.

Това решение е влязло в сила на 27.11.2021 г.

Тук за яснота е нужно да се посочи, че по делото Г. М. Г. и П. П. Г. са били представлявани от адв. К.. За установяване на съответната представителна власт по същото е представено на стр. 54 пълномощно, като под него е материализиран и договор за правна помощ сключен между ответниците и адвоката. В т. 2 от същия те са уоговорили, че процесуалното представителство в производството пред КОС ще се осъществява по чл. 38, ал.1 от ЗА.

В отговора на исковата молба подадена от К. от името на Г.и е отправено искане да им се присъдят разноски съгласно приложеното пълномощно ведно с договор за правна защита и процесуално представителство осъществявани по реда на чл. 38, ал.1 от ЗА.

В последното съдебно заседание адв. К. също е отправила искане за присъждане на разноски на клиентите й.

На 29.11.2021 г. по делото е постъпила изпратена по пощата на 26.11.2021 г./виж пощенското клеймо/ молба от адв. Ел. Кр., процесуален представител на Г. М. Г. и П. П. Г. за изменение на решението в частта за разноските относно присъждането на адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. К. съобразно отхвърлената част от иска.

По тази молба насрещната страна е подала отговор, в който са изложени доводи за недопустимост на искането с оглед липсата на списък за разноски.

2

Излагат се и съображения за неоснователност на същото с оглед на факта, че с отговора на исковата молба, а и в последното съдебно заседание е отправено искане за присъждане на разноски в полза на ответниците, но не и на възнаграждение в полза на адвоката по чл. 38, ал.2 от ЗА. Посочено е също, че присъждането на адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ГПК предполага в договора за правна помощ да е посочено на кое от основанията по чл. 38, ал.1 от ЗА същата е предоставена. В процесиня договор такова посочване липсвало, като се излагат и доводи за липса на предпоставките за предоставянето й.

С обжалваното определение съдът е приел молбата за допустима, но по същество за неоснователна. Изложените по този повод мотиви са свързани с липса на отправено искане от страна на адв. К. за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ГПК.

Недоволна от определението адв. К. е подала жабата станала причина за започване на настоящето дело.

Във връзка със същата следва да се посочи, че според чл. 25, ал. 1 от ЗА адвокатът представлява своя клиент възоснова на писмено пълномощно, т.е. необходимо е наличието на упълномощителна сделка, която води до пораждане на представителна власт в патримониума на упълномощеното лице(адвокат). Същата от своя страна му е необходима за изпълнението на поети от него права и задължения предмет на едно друго правоотношение. В случая то е породено от друг юридически факт - договор за правна защита и съдействие. Именно в него се уреждат правата и задълженията на страните и респ. размера на дължимото адвокатско възнаграждение-чл. 36, ал.1 от ЗА. Логично е с този договор да се постигнат уговорки и за безвъзмездно престиране на адвокатската услуга с оглед наличието на хипотезите на чл. 38, ал.1 от ЗА.

В тази разпоредба е предвидено, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:

1. лица, които имат право на издръжка,

2. материално затруднени лица,

3. роднини, близки или на друг юрист.

В чл.2 на чл. 38 пък е предвидено, че в случаите на ал. 1 ако в 3 съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Посочено е, че съдът следва да определи същото в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 и да осъди другата страна да го заплати.

По конкретния казус доказателства за сключен между ответниците и адвоката договор за правна помощ са представени на стр. 54 от делото на КОС. В него изрично е посочено, че адв. услуга се престира безвъзмездно на основание чл. 38, ал.1. В случая действително липсва конкретизация кое е основанието за това безвъзмездно престиране, но това като цяло не влияе на действителността на договора. От друга страна в тази хипотеза съдът не дължи проверка за съществуването на посочените от законодателя в ал. 1 предпоставки.

Това сочи, че уговорката за безвъзмездно престиране на правната помощ при липса на доказателства и възражения за симулативност на същата и наличие на договорен размер на възнаграждение е достатъчна, за да се направи заключение за приложимост на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Възможността за определяне и присъждане на възнаграждение при наличие на безплатно оказана правна помощ е функция на гражданския процес и е логично за нея да се прилагат предвидените в ГПК правила още повече, че заплащането на възнаграждението се възлага в тежест на насрещната страна. От друга страна в чл. 38, ал.2 от ЗА се говори за право на адвоката да получи възнаграждение, а не направо за задължение на съда да присъди същото при условие, че насрещната страна е осъдена да заплати разноски. По тази причина настоящият състав на ПАС счита, че определянето и присъждането на възнаграждение ЗАДЪЛЖИТЕЛНО следва да бъде обусловено от отправяне на изрично искане. То от своя страна следва да се направи в сроковете по ГПК, т.е. според чл. 80 от ГПК най-късно в последното по делото заседание, когато приключва и възможността по делото да се правят искания и събират доказателства.

В случая данни по делото за отправено конкретно искане за определяне на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА липсват. Реално за ПАС и в отговора на исковата молба и в последното заседание се претендира присъждане на разноски в полза на двамата ответници, а не на адв. възнаграждение по чл. 38, 4 ал.2 от ЗА в полза на адв. К..

Това сочи, че не са налице основания за допълване на решението в искания от адв. К. смисъл. Такива са и изводите на КОС и определението му следва да се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 5/2021 г. по описа на К.О.С. определение № 21838 от 21.12.2021 г., с което е оставена без уважение подадената от адв. Ел. Кр. - процесуален представител на Г. М. Г. и П. П. Г. молба по чл. 248 от ГПК за допълване на решение № 21104 от 11.10.2021 г. в частта относно разноските, като се осъди „Г.К.“ ЕООД гр.П. да заплати на адв. Ел. Кр. разноски за осъществено процесуално представителство на Г. М.

Г. и П. П. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5