Решение № 128 от 03.11.2021, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 330/2021
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 03.11.2021
- В сила
- 09.03.2022
- Състав
- Добринка Димчева Кирева
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.174,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Свиленград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200330 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000211 от 12.03.2021година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на М. М. П. с ЕГН ********** от гр.**********, ул.”*********”№22 за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят М. М. П. в законопредвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че обжалваното НП било издадено при съществени нарушения на процесуален закон ,без да се визират конкретни такива.Отделно от това оспорва изложената фактическа обстановка в обжалваното НП,като твърди,че не е извършил вменените му нарушения. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,за него се явява адв.Г.,която подържа жалбата по изложените в нея доводи. Твърди още,че не било доказано 1 по безспорен и категоричен начин,че жалбоподателят бил отказал да даде кръвна проба,което оборвало извода на АНО,че същият бил осъществил вмененото му нарушение,като излага доводи в тази насока. Ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърдението си.
Претендира разноски по делото.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение в случай на присъждане на такова от съда.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Бл. П.
Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж., се установява, че на 10.02.2021година свидетелите М. Д. М. и Ал.
Кр. Ж. – полицейски служители изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград , когато управлявайки служебният автомобил по улица Ал.Стамболийски в посока кръстовището с улица Иван Вазов,забелязали че пред служебният автомобил се движи лек автомобил марка Ауди ,водел А8 с рег №В **** РК. Св. Ал. Кр. Ж. бил запознат,че посочения автомобил много често се управлявал от жалбоподателя, за кого му било известно,че има многократни прояви свързани с държане на наркотични вещества и управление на МПС в срока на адм.наказание, решили да спрат водача и да извършат проверка.
Полицейските служители,подали звуков и светлинен сигнал,като по този начин спрели водача за проверка на ул.Ал.Стамболийски пред железарски магазин Маврев.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя,като водачът жалбоподател не носил в себе си свидетелство за управление на МПС,контролен талон към СУ на МПС и свидетелство за регистрация на МПС част 2ра, тъй като при поискване от контролните органи не им го представил.
Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподателя,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като същата щяла да се извърши в РУ Свиленград,поради което го съпроводили до сградата на РУ Свиленград.
В сградата на полицията полицейските служители поискали съдействие на оперативен служител на КАТ,за да бъде тестван водача за употреба на наркотични вещества,като на 2 място пристигнал св. Бл. П. Бл.,който разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител Бл. П. Бл. поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 5000 ”, но същият отказал да бъде изпробван,поради което бил издаден талон за медицинско изследване №082667,но жалбоподателя отново отказал да бъде изпробван и отказал да получи и да подпише издадения талон, за което обстоятелство бил извикан да удостовери с подписа си св.Ал. Кр.
Ж. .
За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия GA №255168 от 10.02.2021г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.
По случая е изготвена докладна от св.Ж..
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП ,поради което му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 30.04.2021г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени множество НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,фишове и ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №082667 видно от който,жалбоподателят е отказал изследване,както е вписал собственоръчно ,че отказва да даде кръвна проба и тест за което се е подписал,но е отказал да получил екземпляр от процесния талон,което обстоятелство е удостоверено от св.Ж..
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и 3 административно наказателна дейност по ЗДвП.
По искане на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата Г. Ст. Пр. и Д. С. Андр.,които твърдят,че през процесния ден са се возили с колата на жалбоподателя,която той управлявал. Също така установяват,че бил спрян от полицейските служители и след проверка на документите,които той не носил бил отведен в сградата на РУ Свиленград. Твърдят още,че след известно време жалбоподателя излезнал от сградата на полицията,като носил съставен срещу него АУАН и им обяснил,че тъй като отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на НУВ му съставили АУАН и че бил решил да даде кръвна проба,тъй като му бил издаден талон за това и съответно имал според единия свидетел 15минути да даде кръв според другия 40мин. Твърдят още,че заедно отишли до бърза помощ,където жалбоподателя влезнал и излезнал след малко, като им съобщил ,че лекарят отказал да му вземе кръв без присъствието на полицията,поради което се върнали до РУ Свиленград,но от дежурната им съобщили,че полицаите ги няма.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал.
Кр. Ж., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,талон за медицинско изследване №082657,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Бл. П. Бл.,М. Д. М. и Ал. Кр. Ж., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо 4 средство за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива ,като е отказал да подпише и да получи медицинския талон и не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС,контролен талон към СУ на МПС и свидетелство за регистрация на МПС част 2ра,въпреки че е управлявал такова.
Що се отнася до свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Г. Ст. Пр. и Д. С. Андр.,като противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал,съдът не кредитира и не се ползва от тях при постановяване на настоящия съдебен акт по следните съображения.Никой от тримата полицейски служители ,разпитани по делото не установяват в лекият автомобил управляван от жалбоподателя да се пътували други лица,което буди сериозни съмнения относно достоверността на техните показания,още повече,че техният разпит е поискан едва след разпита на всички полицейски служители. От друга страна ,дори и хипотетично да се приеме,че същите действително са били в лекият автомобил и са присъствали по време на проверката и т.н.,неубедително и неаргументирано звучат показанията им,че едва след като жалбоподателят е излезнал от сградата на полицията със съставения срещу него АУАН е решил да даде кръвна проба ,но от спешна помощ са го върнали,тъй като с него е нямало полицай,поради което същият е потърсил полицейските служители,но от дежурната са му казали,че ги няма,поради което същият не могъл да даде кръвна проба.Тези им показания ,дори и да се приемат за достоверни са в противоречие на установената практика по идентични случаи и на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,тъй като съгласно чл.12,ал.3 от същата , единствено в случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване,но такова твърдение не се излага пред настоящият съдебен състав. Отделно от това съгласно чл.13 при явяването на лицето за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и датата на изпращането.Дори и да се приеме,че лицето се е явило в спешната помощ,не се ангажираха доказателства от негова страна ,че същото е било вписано в журнала на лечебното заведение. От друга страна ,ако лицето бе посетило спешното отделение без присъствието на полицейски служител, съобразно горепосочената наредба , лекарят съобщава в структурите на МВР,които осигуряват явяването на съответния полицейски служител при вземането на кръвна проба. Противоречат тези им показания,доколкото видно от приобщения по делото талон , жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба и тест,което собственоръчно е вписал в талона и се е подписал до него,като е отказал да получи екземпляр от издадения му талон, което обстоятелство е било удостоверено от св.А.Ж..Именно по изложените съображения,съдът не кредитира показанията на горепосочените двама свидетели и не изгражда правни изводи въз основа на 5 тях.