Решение № 1978 от 02.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1978 гр. Варна, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110109703 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу *, с адрес: гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за:

1/ ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на клауза в трудов договор № ЧР-МИР № 286 от 04.03.2022 г., предвиждаща срок за изпитване по чл. 70 КТ, на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ;

2/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на извършеното уволнение на служителя със Заповед № ЧР-МИР-615 от 24.06.2022 г. на Главния секретар на *а, на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ.

3/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на служителя на предишната работа на длъжност „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ към *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;

4/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца по предявения от него частичен иск сумата от 15 420,30 лв. /петнадесет хиляди четиристотин и двадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща част от дължимо обезщетение в общ размер от 26 375 лв. за времето, през което служителят е останал без работа (шест месеца за периода 05.07.2022 г. – 05.01.2023 г.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на допълнителната искова молба в съда /23.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.

В съдебно заседание /л. 185 гръб/ е увеличен размера на частичния иск по чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа до сумата от 19 900 лв., като част от сумата 26 375 лв.

В исковата молба ищецът К. В. М. твърди, че със Заповед № ЧР-И-946 от 19.06.2019 г. на главния секретар на * е преназначен на длъжност главен експерт, в регионален сектор – Варна, отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Посочено е, че служебното му правоотношение било прекратено, на осн. пар. 14 от ПЗР на Постановление № 20/25.02.2022 г. на Министерски съвет за приемане 1 на устройствени правилници на * и на * със Заповед № ЧР-МИР-019 от 03.2022 г., връчена му на 04.03.2022 г. Ищецът излага, че между него и ответната страна по спора бил сключен трудов договор № ЧР-МИР № 286 от 04.03.2022 г., на осн. чл. 27, ал. 2 и 3 от приетия с Постановление № 20/25.02.2022 г. на Министерски съвет устройствен правилник на *, като служебните му функции били очертани в чл. 27, ал. 1 от правилника. Със Заповед № ЧРМИР-615 от 24.06.2022 г. на главния секретар на ответното министерство, на осн. чл. 71, ал.

1 КТ – в рамките на срока за изпитване, трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено, считано от връчването му на служителя на 05.07.2022 г. Ищецът твърди, че основанието за прекратяване на първоначалното му правоотношение и последвалото сключване на нов трудов договор, е извършено преструктуриране на администрацията, като по същността си обаче дирекцията е продължила да упражнява същите дейности. В тази връзка подчертава, че предвидените по двете правоотношения функции в длъжностните характеристики се припокриват напълно, поради което намира, че правилата за освобождаване от заеманата от него длъжност в срока за изпитване не следва да намерят приложение, доколкото не се касае за нов по естеството си трудов договор, макар и формално с нов работодател. По тази линия излага, че клаузата в трудов договор № ЧРМИР № 286 от 04.03.2022 г., относима до възможността за едностранно прекратяване на правоотношението в рамките на срока за изпитване, е недействителна поради заобикаляне на закона, с оглед на което се иска прогласяването й за такава. Допълнително се посочва, че заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратена, е издадена от лице, което не притежава нужните за това правомощия - от главния секретар на министерство на иновациите и растежа *. Намира, че предвид незаконосъобразността на уволнението, доколкото се основава на недействителна клауза, същото следва да бъде отменено и ищецът бъде върнат на заеманата длъжност – „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ при *. В тази връзка претендира и частично обезщетение в размер на 15 420,30 лв., от общо 26 375 лв., за периода от 05.07.2022 г. до 05.01.2023 г., на осн. чл. 255, ал. 1 КТ, а именно за периода, в който ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца. Моли се за присъждане на разноски по делото.

Ответникът *, подава отговор на исковата молба, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на така предявените искови претенции. Не оспорва, че с ищеца е сключен трудов договор № ЧР-МИР-286 от 04.03.2022 г. със срок от 07.03.2022 г. до 31.12.2029 г., както и че правоотношението по същия е прекратено със Заповед № 615МИР от 24.06.2022 г., считано от 05.07.2022 г., издадена от * в качеството си на главен секретар при министерството. Излага, че доколкото с Постановление № 20/25.02.2022 г. на Министерски съвет са приети устройствени правилници на * и на * то ответното министерство се явява не само нова административна структура, като новосъздадено министерство, но и нов работодател по отношение на ищеца, независимо, че главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в която служителят е упражнявал трудовата си дейност, е запазила функционалните си задължения. Посочено е също, че е налице различие в предвидените за двете позиции дейности, очертани в длъжностните им характеристики, поради което и намира доводите на ищцовата страна за идентитет на заеманите длъжности за неоснователни. Твърди се, че след извършена проверка, касаеща работата на служителите към регионален сектор Варна, е установено допуснато некачествено и некоректно изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца, като в тази връзка и правоотношението между страните по спора е прекратено в срока за изпитване, на осн. 70, ал. 1 КТ. Намира, че разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ не може да намери приложение в конкретния казус, доколкото предишното служебно правоотношение на ищцовата страна е било прекратено и със сключването на процесния трудов договор с новия за служителя работодател, е налице възможност за изпитване на същия за определен срок. Оспорват се твърденията на насрещната страна за липсата на правомощие *, като главен секретар на министерството, да прекратява трудови договори със служители към министерството, като посочва, че на същата е възложено извършването на тази дейност от *. По отношение на частичната претенция за заплащане на обезщетение за 2 времето, през което служителят е останал без работа, ответникът излага, че при формиране на размера на същото следва да бъде взет предвид само размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, а не както е формирано в молбата му – като сбор от брутното възнаграждение и допълнително такова. Излага, че допълнителното възнаграждение няма постоянен характер, поради което и не може да бъде включено при изчисляване размера на дължимото по чл. 344, ал. 1, т.3 обезщетение. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски, а в евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт, регионален сектор Варна, отдел „Мониторинг и финансово управление“, ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ на М* /л. 7-12/, която е връчена на ищеца на 04.03.2015 г.

Със Заповед № ЧР-И-946/14.06.2019 г. въз основа на Заповед № РД-16-654/11.05.2017 г. на * (изм. Със Заповед № РД-16-1197/08.10.2018 г.) /л. 13/ на основание чл. 82, ал. 1 ЗДСл е преназначен, считано от 18.06.2019 г., К. В. М. от длъжност: Главен експерт с ранг V старши в Регионален сектор Варна, Отдел „Мониторинг и финансово управление“, ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ с ранг V старши на длъжност: Главен експерт, Експертно ниво 5, код по НКП 24226041, в Регионален сектор „Варна“, отдел „Изпълнение на проекти“,

Главна дирекция

„Европейски фондове за конкурентноспособност“, за неопределено време.

Със Заповед № ЧР-МИР-019 от 01.03.2022 г. на * /л. 14, л. 79/ на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и § 14, ал. 3 от ПЗР към Постановление № 20 на МС от 25.02.2022 г. за приемане на Устройствени правилници на * * и *, във връзка с утвърдено със Заповед № ЧРМИР-001/01.03.2022 г. длъжностно разписание на *, в сила от 1 март 2022 г., е прекратено служебното правоотношение с К. В. М.. Разпоредено е да му бъдат изплатени обезщетения за неспазен срок за предизвестие и неизползван платен годишен отпуск, като заповедта е връчена на служителя на 04.03.2022 г.

С Трудов договор № ЧР-МИР-286/04.03.2022 г. /л. 15-16, л. 77-78/ на основание чл.

68, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 70 КТ на същата дата е сключен такъв между * и К. В. М., като последният е назначен на длъжност „главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми в сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“, главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ за срок от 07.03.2022 г. до 31.12.2029 г., при основна месечна заплата от 3 312 лв.

Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Главен сътрудник по управление на европейски програми и проекти, сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“, ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ на * /л. 1721, л. 44-49/, която е връчена на ищеца на 24.03.2022 г.

Със Заповед № ЧР-МИР-615 от 24.06.2022 г. на */л. 22, л. 59, л. 91/ на основание чл.

71, ал. 1 КТ, във връзка със Заповед № ЧР-МИР-299/07.03.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение с К. В. М., считано от 05.07.2022 г. За прекратяването е уведомена НАП, видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 60, л. 90/ Представена е кореспонденция по електронна поща между * и други служители /л.

23-24/, от която се установява, че служителите са информирани от *, че ще бъдат преназначени на длъжност старши/главен сътрудник УЕПП, като договорите са подготвени и регистрирани в НАП на 04.03.2022 г., като ги уведомява, че функции, които са 3 изпълнявали досега, ще бъдат запазени и ще продължат да извършват същите дейности като експерти в отдел „Изпълнение на проекти“, като могат да се върнат на работните си места и да продължат със задачите си. От втория имейл се установява, че К. М. е дал съгласието си да бъде назначен на длъжност главен сътрудник по УЕПП, сектор ТИ, отдел ИП, месторабота Варна.

От Служебна бележка изх.№ 60-03-02-19671/26.08.2022 г. на Агенция по заетостта /л.

33/ се установява, че К. М. е безработен от 08.07.2022 г. и е регистриран като търсещо работа лице. От Служебна бележка изх.№ 60-03-02-7432/20.04.2023 г. на Агенция по заетостта /л. 176/ се установява, че К. М. е безработен от 08.07.2022 г. и е регистриран като търсещо работа лице

От Разпореждане № 031-00-3099-1 от 28.07.2022 г. на НАП /л. 34/ се установява, че на К. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 05.07.2022 г. до 04.07.2023 г. в размер на 80,74 лв. дневно. От справка за актуално състояние на трудовите договори към 26.08.2022 г. /л. 35/ се установява, че сключеният с * такъв от 04.03.2022 г. е прекратен на 05.07.2022 г. Същото се установява и от актуално състояние към 20.04.2023 г.

/л. 175/

Със Заповед № ЧР-МИР-299 от 07.03.2022 г. на Министъра на иновациите и растежа /л. 50, л. 92/ е възложено на * да упражнява правомощията му по орган по назначаването на държавните служители и да сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в администрацията на Министерството, считано от 7.03.2022 г.