Акт от 16.01.2020, съд

Р Е Ш Е Н И Е № ______ гр. Никопол, 16.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ при секретаря Десислава

Бунева, като разгледа докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№520 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по повод на искова молба вх.№2547/01.10.2019г. от Г.С.Н., ЕГН********** *** чрез адв.В.В. от ПлАК със съдебен адрес ***, офис №7 срещу Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ - МВР“ с адрес в гр.СОФИЯ, бул.“МАРИЯ ЛУИЗА“№46.

В исковата молба ищеца твърди, че за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г. е работил на длъжност „Водач на патрулен автомобил“ в група „Охрана на държавната граница“, ГПУ-Сомовит при РД“ГП“-Русе, Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР. Твърди, че към настоящия момент продължава да работи на същата длъжност и място, като трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00ч. с продължителност дванадесет часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Сочи, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Освен това посочва, че редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служител извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г. действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.08.2016г. и в сила от 02.08.2016г.). Допълва, че в тази наредба липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а именно 0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове.

Сочи се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За процесния период от

01.10.2016г. до 01.10.2019г. ищеца твърди, че е положил нощен труд, като за 2016г. – месец октомври-56 часа; месец ноември– 56 часа; месец декември – 56 часа (общо 168 часа нощен труд). За 2017г. – месец януари – месец март - 136 часа; месец април – месец юни – 80 часа; месец юли – месец септември - 152 часа; месец октомври – месец декември – 128 часа (общо 496 часа нощен труд). За 2018г.

- месец януари – месец март – 64 часа; месец април – месец юни – 144 часа; месец юли – месец септември - 120 часа; месец октомври – месец декември – 176 часа (общо 504 часа нощен труд). За 2019г. месец януари – месец март – 144 часа; месец април – месец юни – 120 часа; месец юли – месец септември - 112 часа (общо 376 часа нощен труд) или за целия период общо 1544 часа нощен труд.

Допълва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуване на нощния в дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези, установени за работното време. Изтъква, че за неговият случай в периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г. положил общо 1544 часа нощен труд, който следвало да се изчисли с коефициент 1.143, от където се получавали 220 часа извънреден труд, положен от него и който според ищеца следвало да му се заплати допълнително. Съобразно заплатата му, ищецът сочи, че часовата ставка била в размер на 8.03лв. или за 220 часа труд му се дължала сумата от 1766.60лв.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 1766,60лв. представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на ИМ – 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е искане за допускане на ССЧЕ с поставени задачи.

Направено е искане на основание чл.190 от ГПК съда да задължи ответника да представи заповед за назначаване на ищеца; акт за встъпване в длъжност и длъжностна характеристика; справка за трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период с разбивка по пера.

Не представя писмени доказателства.

С разпореждане №716/02.10.2019г., съдът е разпоредил на основание чл.131, ал.1 от ГПК да се изпрати препис от ИМ и приложенията на ответника. За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 21.10.2019г.

С вх.№3041/15.11.2019г. е получен писмен отговор от ответника.

В отговора ответника чрез процесуалният си представител сочи, че оспорва изцяло предявените искове, по основание, алтернативно и по размер. В отговора от процесуалният представител на ответника не се оспорва обстоятелството, че за периода от 25.09.2016г. до 24.09.2019г. ищеца е бил служител на МВР, който с акт за встъпване от 16.04.2015г., съгласно заповед №3282з-913/16.04.20215г. на директора на ГДГП

- МВР е встъпил в длъжност „Старши полицай в група Охрана на държавната граница“ към ГПУ Сомовит при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Русе.

По отношение приложимия закон, който урежда служебното правоотношение на ищеца, ответника сочи, че това е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДърС и КТ по аргумент от 142, ал.2 от ЗМВР и в закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Ответника на първо място твърди, че в МВР има три категории служители, чието служебно положение е регламентирано в три различни закона. Сочи, че съгласно чл.142 от ЗМВР служителите на МВР са в първата категория държавни служители

– полицейски органи и органи по пожарната безопасност и защита на населението; във втората категория държавни служители и накрая в третата категория - лица работещи по трудово правоотношение.

Допълва съгласно ал.2 на същия член от ЗМВР, че статутът на държавните служители по ал.1, т.1 се уреждал с този закон.

Посочва се разпоредбата на ал.4, където статутът на държавните служители по ал.1, т.2 от ЗМВР се уреждал със закона за държавния служител, а по ал.5 на същия член, статутът на лицата работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда на КТ и ЗМВР.

От тук на второ място се изтъква, че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждали със ЗМВР били специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 ЗМВР) със специфична насоченост – защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност, защита на населението (чл.2, ал.1 ЗМВР), работещи при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове. Твърди се, че специална е и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд.

Допълва, че основавайки се на законовата делегация, съдържаща се в специалния закон, министъра на вътрешните работи издал приложима за конкретния случай Наредба №8121з-776/29.07.2016г. регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

От ответника се твърди, че актовете, на които се позовава ищеца, за да обоснове претенцията си, а именно КТ и издадената въз основа на него НСОРЗ, не били сред актовете, които са приложими спрямо тази категория служители, тъй като посочената наредба представлявала специална законодателна уредба, изключваща прилагането на общата. Допълва се, че ако се приеме обратното би се стигнало до дерогиране на част от дейност на законодателната власт, а именно създаване на специална регламентация на отделни обществени отношения, като се сочи, че израз на такава специална дейност може да се намери в редица законодателни актове, а именно Закон за държавния служител, Закон за отбраната и въоръжените сили на РБ, Закон за омбудсмана и др., в които според ответника се съдържа специална уредба на служебни правоотношения на специална категория служители. Според ответника такъв е и ЗМВР, в който освен основните са предвидени и други права и задължения на тази специална категория служители.

На трето място от ответника се изтъква, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно време на държавните служители в МВР били предмет на подробно уредба в гл.VII, раздел VI и VII от ЗМВР от 2014г. и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите нямало.

Предвид характера на заеманата от ищец длъжност през процесния период от ответника се сочи, че той е полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта от 22.00 до 06.00 часа. Излага се аргументи, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на осем, дванадесет или двадесет и четири часови смени – сумарно за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Допълва, че съгласно ал.5 на същата разпоредба, работата извън работно време се компенсира: с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; за служителите работещи на смени с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.

Сочи се още, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълва се, че сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР ответника сочи, че редът за организацията и разпределянето на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките се определяли с Наредба

№8121з-776/29.07.2016г. обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г. в сила от 29.07.2016г.

Сочи, че текстът на чл.3, ал.3 гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 – 06.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно осем часа за всеки двадесет и четири часов период.

От ответника се сочи, че претенцията на ищеца се основава на НСОРЗ /приета с ПМС №4/17.01.2007г., в сила от 01.07.2007г./. Допълва, че в чл.2 от нея е посочен нейният обхват, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. Допълва, че в нормата на чл.9, ал.2 от същата наредба било прието, че нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица било до седем часа.

Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6010737d-9cbf-46a3-82a5-06f770671a76