Решение № 142 от 12.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 584/2023
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Еманоел Вардаров, Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 изр.I · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.II · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.233 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.237 · Закон за задълженията и договорите
- чл.237 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8 ал.2 изр.I · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.307 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Велико Търново, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгoстинов
Еманоел Вардаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500584 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.дело№584/2023г. на ВТОС е образувано по въззивна жалба на „Мечта 8“ЕООД с ЕИК:203437039, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул.„***“№6(чрез адв.Х. М.Д. от ВТАК) против Решение№822/20.06.2023г. по гр.дело№1007/2023г. на ВТРС, с което първоинстанционният съд е осъдил „Мечта 8”ЕООД, на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД да освободи ползвания по Договор от 01.12.2019г. за наем недвижим имот в гр.В.Т. ул.„***”№ ***, представляващ *** с площ 19.70кв.м, и да предаде държането му на Т. З. К. с ЕГН**********, Г.
А. К. с ЕГН********** и Т. А. К. с ЕГН********** - тримата от гр. В.Т. ул.„***”№ ***, както и да заплати направените по делото разноски. В подадената жалба въззивникът твърди, че намира постановеното решение за недопустимо и моли да бъде обезсилено, а алтернативно - да бъде отменено като необосновано и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли исковата претенция. Счита, че в обжалваното решение е налице „плюс петитум“, поради което решението следвало да бъде обезсилено. Намира за неправилен изводът на съда, че отправената от ищцитевъззиваеми до дружеството-въззивник покана за прекратяване на договора при изричното им позоваване на разпоредбата на чл.237 ал.2 от ЗЗД следва да се тълкува като прекратяване на договора по регламентирания в чл.13 б.„б“ от договора за наем начин, като намира, че такова правно основание не било заявено в исковата молба, нито било поддържано в съдебно заседание.
Заявява, че макар и впоследствие към датата на съдебното заседание да било настъпило прекратяване на договора за наем, това прекратяване било поради отправено от ответникавъззивник предизвестие до наемодателите на основание чл.13 б.“в“ от договора. Счита, че ако 1 прекратяването на договора било настъпило на 02.06.2023г., то искът се явявал несвоевременно предявен на 03.04.2023г. и следвало да бъде отхвърлен. Счита, че в обжалваното решение липсвали мотиви относно наведените от ответника-въззивник доводи за неоснователност на исковата претенция, което представлява съществено процесуално нарушение. Поддържа наведените в отговора на исковата молба и развити в съдебно заседание доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът „Мечта 8“ЕООД(чрез адв.Х. М.Д. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено.
В срока по чл.263 ал.1 изр.I от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който се твърди, че жалбоподателят няма правен интерес от въззивната жалба, а разгледана по същество същата е неоснователна. Заявява се, че след постановяване на първоинстанционното решение, ищцата Т. К., действаща лично за себе си и като пълномощник на Г. К. и Т. К., отправила писмена покана до „Мечта 8“ЕООД, с която е поканила дружеството в седмодневен срок да освободи имота, предмет на договора за наем от 01.12.2019г., като поканата е изпратена на 27.06.2023г. На 04.07.2023г. в 08h00min. Т. К. се явява пред ***, находящ се в гр.В.Т., ул.”***”№***, където имотът е бил освободен доброволно от „Мечта 8“ЕООД, а ключът от помещението е бил предаден на Т. К., която вече ползвала съсобствения имот. С оглед принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, и доколкото производствата започват по молба на заинтересованите лица, а предметът на делото и дължимата защита и съдействие се определят от ищеца, считат, че в настоящия случай интересът и правата на Т. К., Г. К. и Т. К. били напълно удовлетворени след постановяване на позитивния за тях съдебен акт, който бил изпълнен доброволно от „Мечта 8“ЕООД и страните нямали правен интерес от въззивното производство, поради доброволно изпълнение на обжалваното Решение№822/20.06.2023г. по гр.дело№1007/2023г. на ВТРС, от страна на дружеството, поради което намират въззивната жалба на дружеството за безпредметна, лишена от правен интерес и молят въззивното производство да бъде прекратено. В случай, че жалбата се приемело за допустима, то молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като считат, че противно на посоченото, ВТРС не се бил произнесъл „екстра петитум“, а съобразил всички настъпили факти и обстоятелства от значение за делото, настъпили преди устните състезания по делото. Молят да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена въззивната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и да бъде прекратено въззивното производство, поради отсъствие на правен интерес от обжалването, тъй като решението било изпълнено доброволно от жалбоподателя, а в случай, че въззивният съд приемел, че е налице правен интерес от обжалването за ответника-въззивник, то молят да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
Претендират разноски във въззивното производство. В съдебно заседание В съдебно заседание въззиваемата страна Т. З. К., Г. А. К. и Т. А. К.(тримата чрез адв.А. С.Ч. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че на 01.12.2019г. между А. Т. К.(наемодател) и „Мечта 8“ЕООД(наемател) е сключен договор за наем, съгласно който на дружеството за срок от десет години е предоставено ползването на притежавания от наемодателя недвижим имот в гр.В.Т. ул.
2
„***”№***, представляващ *** с площ 19.70кв.м. Била договорена от страните възможност всяка от тях да го прекрати предсрочно с тримесечно писмено предизвестие - чл.13 б.„в” от договора. На 27.11.2021г. наемодателят починал, като е наследен от *** Т. З. К.(***); Г. А. К.(***) и Т. А. К.
(***). На 02.03.2023г. наследниците връчили покана до наемателя „Мечта 8“ЕООД за прекратяване на договора след изтичане на едномесечен срок, както и за освобождаване на отдадения под наем недвижим имот. В указания срок наемателят ги уведомил, че упражнява право на задържане по отношение на вещта до заплащане на извършените от него подобрения.
Kaкто се посочи, с обжалваното Решение№822/20.06.2023г. по гр.дело№1007/2023г. на ВТРС „Мечта 8”ЕООД е осъдено, на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, да освободи ползвания по Договор от 01.12.2019г. за наем недвижим имот в гр.В.Т. ул.„***”№***, представляващ *** с площ 19.70кв.м, и да предаде държането му на Т. З. К., Г. А. К. и Т. А. К., както и да заплати направените по делото разноски.
Отправена била покана от 27.06.2023г. от страна на Т. З. К., Г. А. К. и Т. А. К. до дружеството-наемател, с която заявили, че договорът се считал за прекратен, считано от 02.06.2023г. и го кани в седемдневен срок от получаване на поканата да освободи имота, предмет на договора, и да предаде ключа, както и да заплати сметките за ползваните консумативи за вода и ел. енергия. Ответното дружество е изпратило отговор-покана, в който заявява, че приканва ищците-въззиваеми да заповядат, за да бъде предадено с приемо-предавателен протокол помещението и ключовете за него на 04.07.2023г. от 08h00min. до 08h15min. Представен е приемопредавателен протокол, изготвен на 04.07.2023г., подписан от управителя на „Мечта 8“ ЕООД, Т.
К. и двама свидетели, като не се спори, че процесният имот е освободен и предаден на наемодателите.
С Определение№869/07.09.2023г. по в.гр.дело№584/2023г. ВТОС е: -оставил без разглеждане въззивна жалба против Решение№822/20.06.2023г. по гр.дело№1007/2023г. на ВТОС, подадена от „Мечта 8“ЕООД ЕИК:203437039, като недопустима, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по .гр.дело№584/2023г. на ВТОС; -осъдил „Мечта 8“ЕООД с ЕИК:203437039, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул.„***“№6 да заплати на Т. З. К. с ЕГН**********, Г. А. К. с ЕГН********** и Т. А. К. с ЕГН********** - тримата от гр. В.Т. ул.
„***”№***, сумата 300.00лв., представляваща направените разноски по в.гр.дело№584/2023г. на ВТОС.
По жалба на „Мечта 8“ЕООД с ЕИК:203437039(чрез адв.Х. М.Д. от ВТАК) против Определение№869/07.09.2023г. по в.гр.дело№584/2023г. на ВТОС е образувано в.ч.гр.дело№497/2023г. на ВТАп.С. С Определение№644/15.11.2023г. по в.ч.гр.дело№497/2023г.
ВТАп.С е отменил Определение№869/07.09.2023г. по в.гр.дело№584/2023г. на ВТОС и е върнал делото на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с мотивите на ВТАп.С.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и препраща своята към нея. Пред въззивния съд не са събирани доказателства, които да я променят.
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу 3 подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна.
Правният интерес от обжалването се обуславя от предвидената процесуална възможност за страната при неблагоприятен за нея изход от спора съобразно решението да иска от горната инстанция пререшаването му и постановяване на съдебен акт в нейна полза.
Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта. Активната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД ввр. чл.79 ал.1 от ЗЗД изисква ищцовата страна да е наемодател по наемно правоотношение с предмет спорния имот. Без значение е дали наемодателят притежава правото на собственост върху наетата вещ, тъй като чрез предявеният иск, който има облигационен характер, ищецът не търси защита на правото на собственост, а реално изпълнение на задължение, произтичащо от наемно правоотношение.
Предвид обстоятелството, че ищците-въззиваеми твърдят, че са наемодатели по наемно правоотношение с предмет спорния имот - обстоятелство, което е безспорно в отношенията между страните и се установява от ангажираните по делото доказателства, се налага изводът, че същите са надлежно процесуално и материално - правно легитимирани по иска, предмет на делото.
Включеният в спорния предмет иск попада в приложното поле на чл.310 ал.1 т.2 от ГПК, поради което спрямо него е допустимо провеждане на бързо производство.
Фактическият състав по чл.233 ал.1 от ЗЗД включва следните елементи: валидно възникнало и прекратено наемно правоотношение между страните, както и последващо неизпълнение на задължението на наемателя да върне вещта. Връщането на наетата вещ е двустранен акт, предприет по инициатива на наемателя и е негова доказателствената тежест да установи изпълнение на това облигационно задължение. Възникналата между страните правна връзка се урежда от писмения договор(сключен за десет години, считано от 01.12.2019г.), който съгласно чл.20а ал.1 от ЗЗД има силата на закон за страните, а и от правилата на чл.228 и сл. от ЗЗД.
С оглед цитирания чл.20а ал.2 от ЗЗД, прекратяването на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, предвидени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Във всеки отделен случай следва да се прецени основанието, на което е прекратен договорът(или се претендира прекратяването му) въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора. В чл.13 от договора e предвидена възможност всяка от страните да прекрати срочния наемен договор: 1.)с изтичане на срока; 2.)по взаимно съгласие на страните в писмена форма; 3.)едностранно с тримесечно писмено предизвестие до другата страна.
Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60105398-a7c7-4b90-8d9c-28df802006b1